Таласъмите се завръщат

43

Докато вървите напред през гората, мракът наоколо се сгъстява. Повява хладен ветрец, нейде между дърветата се обажда бухал.

— Ама и ние накъде сме тръгнали? — плахо мърмори Хухавел. — Що ли не си стояхме у дома…

— Я да млъкваш! — скарва му се Бабаитко. — Че ако взема…

— Знам — прекъсва го Хухавел. — Ще ми опалиш един по кубето.

— Не позна! — ухилва се Бабаитко. — По кофата!

— Тихо! — прошепва изведнъж Гадолини. — Виждам светлина!

И наистина, отпред между дърветата потрепва червеникавата светлинка на пламъци. Отправяте се натам и след малко различавате трима таласъми, седнали край малък огън. Зад тях се тъмнее широкият вход на пещера.

— Това трябва да е подземният замък! — шепнешком възкликва Фърчилан. — Да ги нападнем ли?

За разлика от друг път Бабаитко не е настроен войнствено.

— Ще ги нападнеш, ама като ти опалят един — възразява той. — Я го виж онзи в средата какъв е як.

Вярно, средният таласъм е грамаден. Щом и Бабаитко не смее да го нападне, по-добре ще е да не влизате в сражение.

— Остави аз да ги забаламосам, шефе — предлага Гадолини. — Такъв номер ще им врътна, че свят да им се завие.

— То, ако е за баламосване, и аз мога — обажда се Фърчилан. — Нека аз, шефе!

— Аз пък викам да ги изчакаме да заспят и тогава да се промъкнем тихичко — предлага Хухавел.

Чие предложение ще приемеш?

На Гадолини — мини на 2.

На Фърчилан — продължи на 16.

На Хухавел — прехвърли се на 60.