271

Речено-сторено. Подбирате подходяща за случая песен и след малко цялата тъмница се тресе от задружните ви гласове:

Вземи ме, главо дебе-ела!

Вземи ме, главо дебе-ела!

Вземи ме, главо де-ебела, йох аман-аман

въ-ъв твойта тясна панде-ела!

Но едва сте стигнали до втория куплет, когато през прозорчето на вратата надниква стар, брадясал таласъм.

— Ей, диванета! Как тъй ще ми обиждате панделата? И кого наричате „глава дебела“?

— Когото си искаме, него наричаме — предизвикателно отговаря Бабаитко.

— Когото си искате, ама ако вляза, лошо ви се пише — изръмжава таласъмът.

— Ела де, ела! — репчи се Бабаитко. — Като ти опаля един по зелката…

Хухавел те дръпва за ръкава.

— Шефе, кажи му да си трае, че по-лошо ще стане!

Ще послушаш ли Хухавел?

Да — мини на 291.

Не — продължи на 52.

Загрузка...