Речено-сторено. Подбирате подходяща за случая песен и след малко цялата тъмница се тресе от задружните ви гласове:
Вземи ме, главо дебе-ела!
Вземи ме, главо дебе-ела!
Вземи ме, главо де-ебела, йох аман-аман
въ-ъв твойта тясна панде-ела!
Но едва сте стигнали до втория куплет, когато през прозорчето на вратата надниква стар, брадясал таласъм.
— Ей, диванета! Как тъй ще ми обиждате панделата? И кого наричате „глава дебела“?
— Когото си искаме, него наричаме — предизвикателно отговаря Бабаитко.
— Когото си искате, ама ако вляза, лошо ви се пише — изръмжава таласъмът.
— Ела де, ела! — репчи се Бабаитко. — Като ти опаля един по зелката…
Хухавел те дръпва за ръкава.
— Шефе, кажи му да си трае, че по-лошо ще стане!
Ще послушаш ли Хухавел?
Да — мини на 291.
Не — продължи на 52.