Таласъмите се завръщат

22

Бабаитко гордо се изпъчва и пристъпва към вехтошаря.

— Слушай сега, старче. Обмислих нещата и гледай сега как ще уредим сделката. Ти, значи, ми даваш всичките тези вехтории.

Настава тишина. Старчето изчаква малко, после пита:

— А на мен каква ще ми е ползата?

Бабаитко свива едрия си юмрук и го поднася към носа му.

— Ползата ще ти е в това, че няма да те опердаша. Разбра ли?

— О, такава ли била работата? — усмихва се старчето. — Ами тъй кажи, бе човек! Заповядай, заповядай! Чакай само да ти постеля това килимче, че да не стъпваш по прашната земя.

И без да се бави, вехтошарят пъргаво разпъва пред себе си килимчето — кръгло и абсолютно черно. Бабаитко ви хвърля през рамо победоносен поглед, после пристъпва напред… и с ужасен писък пропада в земята.

Няколко секунди стоиш вкаменен от изумление. Сетне осъзнаваш — това не е никакво килимче, а преносима дупка.

— Помо-о-о-ощ! — долита от земните недра отчаяният рев на Бабаитко. — Измъкнете ме оттук!

— Като много знаеш да се репчиш, там ще стоиш — подвиква отгоре старчето. — Ей-сега пак ще навия дупката и ще си останеш завинаги под земята.

С много молби и увещания най-сетне успявате да се споразумеете — срещу два кочана царевица старчето ви разрешава да измъкнете Бабаитко. Щом излиза отново на бял свят, едрият чукундурт се отдръпва засрамено настрани.

Отбележи си загубата на двата кочана царевица и избери на кого ще повериш да води сделката.

На Гадолини — продължи на 47.

На Хухавел — попадаш на 61.

На Фърчилан — прехвърли се на 94.

Сам ще водиш сделката — отгърни на 119.