Под напора на Бабаитко вратичката изпращява и се отваря. Чукундуртите прекрачват навътре… и ахват в един глас.
Попаднали сте в царството на изобилието. От тавана висят гроздове суджуци и пушени бутове, наоколо се извисяват качета сланина и сирене, край стените се трупат камари от пити кашкавал. По-нататък смътно различаваш чували, кошове, сандъци… Ясно е като бял ден, че сте попадали в склада за хранителни припаси.
— Еха-а-а! — провиква се Бабаитко. — Сега ще се наядем като хората… пардон, като чукундуртите!
В очите на цялата ти дружина пламва алчен блясък.
Продължи на 272.