Щом отваряш торбата, отвътре добродушно те поглежда патката на Хухавел.
— Къш, птицо проклета! — кресваш ти, после се обръщаш към чукундуртите и свирепо питаш: — Какво търси тук това животно?
— Не е животно, а птица, сам го каза преди малко — поправя те Хухавел. — Турнах я вътре, щото иначе е много неудобно. Нали разбираш, шефе, патката под мишница и торбата на другото рамо. Хич не върви, значи.
Да, но се оказва, че патката не разбира от дисциплина. Изкълвала е двата домата и тъкмо се готви да начене царевицата.
— И най-умният чукундурт пак си остава чукундурт — въздъхваш ти. — Стига толкова! Отсега нататък аз ще нося торбата.
Отбележи си загубата на двата домата и премини на 138.