Таласъмите се завръщат

47

Гадолини пристъпва напред, оглежда вехториите и уверено посочва:

— Взимам това, това и това.

И той грабва три от предметите.

— Чакай, чакай — хваща го старчето за наметалото. — Ами какво ще ми платиш?

— Ще ти платя бе, човек, няма страшно! — успокоява го Гадолини. — Все ще се спазарим някак. Ама знаеш ли какво? Нещо не ми харесват тия трите стоки. Я си ги вземи, пък ми дай ето онези три.

Речено-сторено. Гадолини пъргаво оставя трите предмета и грабва вместо тях нови три. Сетне понечва да си тръгне. Старчето отново се вкопчва в наметалото му.

— Стой! Първо трябва да ми платиш!

— Какво да ти платя? — изненадва се Гадолини. — Нали срещу тези трите неща ти дадох онези три. Натурална размяна, значи. Пито-платено, дето се вика.

— Ама ти и онези не си ми платил! — отчаяно виква старчето.

— Че как да ти ги платя, като не съм ги взел? — възразява Гадолини.

— Нещо не е наред тук, така да знаеш! — сърдито заявява старчето и почва да пресмята нещо на пръсти, като си шепне тихичко.

Гадолини го оставя да умува и гордо се приближава към теб, за да покаже спечеленото — чифт вехти панталони, стоножка в бурканче и книжката „Вълшебните гъби по нашите земи“.

Пред вас старчето продължава да шепне тихичко и да се чеше с всичка сила по главата, но накрая унило махва с ръка, после се обръща към теб.

— Че ме измамихте, измамихте ме, ама не мога да разбера как. Нейсе. Ела да направим още една сделка, обаче тоя път нищо не давам, преди да платиш.

Ако искаш да търгуваш с вехтошаря, мини на 119.

Ако смяташ, че е крайно време да си тръгвате, прехвърли се на 158.