Отчупваш малко парченце от жълтата гъба и го поднасяш пред човката на патката. Кротката птица с удоволствие поглъща угощението… и мигновено израства до грамадни размери.
— Въх! — възкликва Гадолини и отскача назад. — Чудовище!
— Пати-пати-пати — боязливо протяга ръка напред Хухавел. — Ела при батко да те погали.
Патката извива глава на една страна, оглежда го внимателно и изведнъж посяга да го клъвне. С писък на ужас Хухавел хуква да бяга, сподирен от останалите чукундурти. Побягваш и ти, защото нямаш никакво желание да се превърнеш в храна за патици.
Когато прекратявате бягството, патката е изчезнала нейде из гората.
— Отиде ми горкото хайванче! — вайка се Хухавел.
— Я да мълчиш, че ще ти опаля един по канчето! — сопва се Бабаитко. — Хайванче! То цяла годзила…
— Шефе, аз спасих гъбите — обажда се Гадолини. — С риск за живота си, значи.
Е гъбите са налице, обаче въпросът е дали ще посмееш да ги изпробваш върху себе си. Ако поемеш този риск, мини на 136.
Ако предпочиташ да не го правиш, продължи на 154.