Таласъмите се завръщат

96

— Бащице! — отчаяно изревава министърът на разните работи, когато чува решението ти. — Недей така, бе! Нали ще изпукаме от глад!

— Да мълчиш, че инак ще идеш при мишките! — заплашваш го ти и той покорно млъква.

Отсреща старшият таласъм се обръща към своите подчинени и надава пронизителен крясък:

— Рота-а-а-а, миррррррно! Слушай моята команда! За разграбване на чукундуртското село — бего-о-о-ом марш!

И ордата таласъми се втурва напред.

Един час по-късно селото е разграбено до последната трошица. Таласъмите се оттеглят, прегърбени под тежестта на кошове, кошници, бохчи, денкове, вързопи, делви, дамаджани и бъчонки. Постепенно чукундуртите почват да се измъкват от скривалищата си. Питаш се какво ли ще кажат за решението ти да ги изоставиш на таласъмския произвол. Но за твоя голяма изненада всички се зъбят и плюят не срещу теб, а срещу министър-предателя.

— Пу! Не те е срам!

— И това ми било министър!

— Предател на националните идеали!

— Ренегат!

— Ама чакайте! — изпищява министър-предателят, понеже вижда, че става напечено. — Аз… такова…

— Никакво такова!

— Дайте да му оскубем брадата! — предлага някой. — Косъм по косъм!

— Да я оскубем! — единодушно изревава тълпата. — Той е виновен!

Хубава работа! Ще се намесиш ли, за да отървеш нещастника от неприятната съдба, която му се готви?

Да — мини на 127.

Не — продължи на 161.