Таласъмите се завръщат

247

— Ама все пак трябва да има някакъв ред — строго продължава Фърчилан. — Не може то така безразборно да е яде.

— Че какъв ред да има? — обърква се змеят. — Аз ако ви река да се подредите, знаеш ли какво ще стане? Всеки ще се натиска да е последен.

— Точно така — кимва Фърчилан. — Затова подреждането трябва да става по обективни критерии. Знаеш ли какво ще направим? Конкурс.

— Конкурс… — глуповато повтаря змеят и поклаща глава. — Добре, ама как ще го направим?

— Много просто — усмихва се Фърчилан. — Ние четиримата си уреждаме надбягване до отсрещния край на тунела. Който стигне последен — него ще изядеш пръв. Един вид обратна класация. Ти си умен змей, разбираш ги тия работи.

— Вярно, много съм умен — кимва змеят. — Бягайте да ви видя.

— Внимание! — провиква се Фърчилан. — Едно, две, три, старт!

Всички светкавично се втурвате покрай змея. Вече сте се отдалечили доста от него, когато зад вас избухва оглушителен рев:

— Хе-е-е-ей! Вие май ме измамихте! Чакайте!

Но сега не сте в настроение да чакате. Тичате с всичка сила… накъде всъщност?

Напред, където би трябвало да е замъкът на таласъмите — мини на 68.

Към кръстопътя — продължи на 89.