Таласъмите се завръщат

159

Гадолини измъква лулата на мира, после хваща Бабаитко за ръката и го повежда към огъня. Щом ги зърва в полумрака, едрият таласъм надава свиреп рев:

— Стой! Кой?

— Свой — безгрижно отвръща Гадолини.

— Как тъй свой? — не се успокоява таласъмът. — Кои сте вие?

— Абе ти не разбираш ли от дума? — тросва се Гадолини. — Свои сме. Хулигани. Хем от най-големите.

Таласъмът се ухилва.

— А стига бе! От мен по-голям хулиган няма по тия места.

— Добре де, като си такъв хулиган, знаеш ли хулиганските номера? — пита Гадолини. — Познаваш ли ударите?

— И още как? — гордо отвръща таласъмът. — Ей на това му се вика „традиция“.

С едната ръка той опъва назад палеца и показалеца на другата и плясва с тях Бабаитко по челото.

— Бива си те — съгласява се Гадолини. — Хайде сега, Бабаитко, покажи на кое му се вика „парен чук“.

Без да чака втора покана, Бабаитко полага длан върху главата на таласъма и удря отгоре с юмрук.

— А пък на туй му се вика „черешки“ — бодро заявява таласъмът и като подвива показалци, звънва с тях Бабаитко по ушите.

— А пък на туй му се вика „изтребител“ — не остава по-назад Бабаитко и му нанася плъзгащ удар с длан по темето.

— А пък на туй му се вика „тантерица“ — обявява таласъмът и го удря със свит лакът по гърба, като в следващата секунда разгъва ръка и го бухва с юмрук по тила.

— А пак на туй му се вика гьостерица! — възкликва Гадолини и пъхва лулата в ръката на Бабаитко.

Тежкото дърво се стоварва с глух пукот върху главата на таласъма. Две-три секунди той стои като вкаменен, после подбелва очи и рухва край огъня. Щом виждат поражението на шефа си, останалите таласъми изчезват в гората с отчаяни писъци.

— Видяхте ли какъв номер им врътнах? — гордо се ухилва Гадолини. — Да помнят друг път, че тютюнопушенето е вредно за тяхното здраве. Хайде сега да влизаме.

Мини на 219.