Фърчилан поема динята и безстрашно се отправя към огъня. Щом го зърва в полумрака, едрият таласъм надава свиреп рев:
— Стой! Кой?
— Ще видиш ти кой! — отвръща Фърчилан, после вдига динята с две ръце и замахва.
Със звучно пращене зрелият плод се разбива в главата на таласъма и по физиономията му плъзва лепкав сок. Онзи скача на крака и изревава:
— Дръжте негодника!
Но Фърчилан вече тича презглава към закрилата на дърветата. Таласъмите хукват подир него и изчезват в мрака.
През следващите няколко минути от гората долитат само злобни крясъци и пукот на строшени вейки. Ала внезапно Фърчилан изниква пред вас и ви махва с ръка.
— По-бързо! Да влизаме! Заблудих ги, обаче няма да е задълго.
Премини на 139.