Таласъмите се завръщат

182

— Уплашихме ли те, шефе? — изхилва се Гадолини. — Не бой се, туй беше само за майтап. Пием по още една глътка и тръгваме.

Ала в този момент вратата в дъното се отваря и насреща ви изникват четирима грамадни таласъми.

— Тия пък кои са? — възкликва най-едрият. — Бас държа, че са шпиони.

— Да бе! — присмива му се вторият по големина. — На теб все шпиони ти се привиждат. Ако бяха шпиони, щяха да се спотайват, а не да пият, все едно са си у дома.

— Точно така — потвърждава Гадолини. — Никакви шпиони не сме, а дегустатори, поканени да проверим качеството на виното. Гледайте, не пием нито с чаши, нито с паници, а със специални мерки. Да знаем, един вид, колко сме изпили.

— Ама кой ви е поканил? — недоумява едрият таласъм.

Другият го перва по главата.

— Ама че си прост! Отговорникът по вината ги е поканил, кой друг?

— Точно така — кимва Гадолини.

— Ами добре — промърморва едрият. — Тъкмо го видях преди малко да идва насам. Той ще потвърди, че ги е поканил и всичко е наред. Пък докато дойде… я да си пийнем и ние.

Прехапваш устни. Положението става крайно неприятно. Ако дойде отговорникът по вината, ще бъдете разобличени незабавно. Имаш ли билка-кандилка?

Да — мини на 264.

Не — продължи на 279.