Макар и чукундурт, Гадолини не може да е чак толкова прост. Оставяш го да говори и с изтръпнало сърце изчакваш да видиш как ще се развият нещата.
— Е, тъй да бъде — скръбно подсмръква Гадолини. — Като ще ни ядеш, поне да е по-бързо. Хайде сега затвори очите и кажи „А-а-а-а“.
Змеят послушно затваря очи и зяпва широко. Гадолини извръща глава, намига ви и вие хуквате обратно в посоката, от която сте дошли. Впрочем, коя е тази посока?
Към кръстопътя — мини на 89.
Към бялата къща — продължи на 68.