— Е? — настоява министърът на разните работи. — Съгласен ли си? Кога поемаш новия пост?
— Когато цъфнат налъмите — дипломатично отговаряш ти.
— Добре де, ще почакаме — въздъхва министърът на другите работи и се обръща към колегата си. — Слушай, бягай да сложиш един налъм във вода, че да знаем кога ще стане… Чакай! Какво е това?
Откъм гората долитат революционни песни и след малко чукундуртите се завръщат, мъкнейки между себе си нещастния министър-предател.
— Дайте пинсети! — провиква се един от тях.
— Ама чакайте! — пищи жертвата. — Нали подадох оставка! Вече не съм министър-предател!
Аргументът му е солиден и чукундуртите се объркват.
— Ами сега?
— Как да му оскубем брадата, като вече не е предател?
— Нищо бе, първо да я оскубем, пък после ще му мислим!
— Не! Имам идея! Дайте пак да го назначим!
— Не ща-а-а-а! — изревава министър-предателят. — Вече подадох оставка! Ако ще ме назначавате, искам да стана министър на тайните работи!
Наоколо избухва смях.
— Ти ли бе? Че какво разбираш ти от тайни работи?
— Открих една голяма тайна! — доверително съобщава клетникът. — Научих плановете на Дървеняк!
— Грънци си научил! — обажда се някой. — Баш на теб ли ще ти кажат такава тайна?
Но личи, че тълпата е разколебана. Министър-предателят използва момента, за да се хвърли в нозете ти.
— Чуй ме, повелителю! Чуй каква тайна научих и вярвам, че ще ме спасиш от страшната участ!
Мини на 142.