Таласъмите се завръщат

243

— Всичко започна съвсем невинно — хлипа Мишемориус. — Напоследък страдам от ревматизъм, та влагата взе да ме дразни. И почнах да си мисля колко хубаво би било да изобретя разни сухи работи. Сухо вино, сух салам, сухо мляко, суха супа… Обаче за всичко това трябваше да има суха вода. Е, аз съм голям изобретател. Седнах и създадох сухата вода.

— Велик учен, шефе! — възкликва Хухавел и се обръща към чародея. — А после какво стана?

— После се появи онзи проклет Дървеняк — изплаква Мишемориус. — Излъга ме, че щял да прави фабрика за суха супа. А пък аз като последен глупак се хванах на въдицата и му направих машина за производство на суха вода. Едва по-късно узнах какви са в действителност сатанинските му планове. Ала вече нищо не можех да сторя.

— Как тъй? — изненадва се Фърчилан. — Нали уж си чародей? С една-две магии можеш да разгониш таласъмите.

Мишемориус се разплаква още по-силно.

— Можех. Но ако знаете само какво чудовищно коварство проявиха! Първо ми строшиха магическия жезъл, а после… после… Не, нямам сили да го изкажа!

— Кажи де, кажи — утешава го Хухавел. — Не си първият мъченик на науката.

— Залепиха ми панталона с туткал за стола — изплаква най-сетне Мишемориус. — И сега не мога да мръдна оттук.

— Ами че свали го тоя проклет панталон — предлага Хухавел.

Мишемориус подсмръква жално.

— Да-да! И къде ще ходя без гащи? Да ми се смеят хората. Вижте го, ще рекат, уж голям чародей, пък без гащи тръгнал.

Хухавел се замисля, после изтичва навън и след малко се връща с панталоните на поваления таласъм.

— Ето, вземи това.

Но панталоните са толкова мръсни и дрипави, че чародеят само им хвърля един поглед и унило поклаща глава.

— Абе, тук ще си стоя. Тя моята свърши…

И той отново се разплаква.

— Да си вървим, шефе — предлага Бабаитко. — Нали ти рекох, хак му е. Друг път да знае как се изобретява.

Ако си съгласен да оставиш Мишемориус на печалната му участ, мини на 226.

Ако искаш да помогнеш на нещастника, продължи на 11.