Таласъмите се завръщат

114

— Тихо! — решително се провикваш ти. — Тая работа няма да стане!

Водачът на таласъмите заплашително се изпъчва пред теб. Обзема те страх, но знаеш много добре, че не бива да отстъпваш. Трябва да ги сплашиш, иначе работите ще тръгнат зле.

— Ти пък кой си? — пита таласъмът.

Въпреки тревогата, ти намираш сили да се разсмееш.

— Питаш кой съм, нещастнико! Аз съм онзи, който освободи горските извори! Онзи, който победи самия Тиквеняк и разруши гнусното ви свърталище!

— Въх! — възкликва някой от таласъмите.

— Ако не се откажете незабавно от нахалните си претенции, ще ви покажа къде зимуват раците! — приключваш ти и гордо скръстваш ръце.

Слисаният таласъм прави крачка назад и обръща глава към подчинените си.

— Някой да знае къде зимуват раците?

— Не питай, шефе, че по-лошо ще стане! — подвиква писклив глас от задните редици. — Чини ми се, че няма да е приятно място. Я по-добре да си ходим.

— Млък! — яростно изревава старшият таласъм. — Тук аз заповядвам. Мирррррно! Слушай моята команда! На когото му е мила кожата — към гората бегом ма-а-а-а-арш!

Личи си, че таласъмите са дисциплиниран отряд. Още преди да е заглъхнал викът на командира, всички се втурват презглава към гората. Изпровождаш ги с поглед и въздъхваш от облекчение. Ала нещо ти подсказва, че събитията не са приключили.

И наистина. След малко от храстите се подава един таласъм. Той размахва клечка, върху която е завързана мръсна кърпа, после боязливо тръгва през ливадата.

— Хей, аз съм парламентьор! — подвиква таласъмът отдалече. — Нали виждате бялото знаме?

— На мен ми прилича на сиво, но нейсе — отвръщаш ти. — Казвай каквото имаш за казване, че ми омръзна да се разправям с таласъми.

— Слушай сега — намига таласъмът и леко те побутва с лакът в ребрата. — Дай да уредим далаверата, а? Ти ни пускаш да разграбим селото, а пък ние все някак ще се отблагодарим. Твоето не се губи, брато!

— Я да ми се губиш от очите! — ядосано възкликваш ти и вдигаш ръка.

Таласъмът светкавично отскача на десетина крачки и се озъбва:

— Тъй, а! Ще биеш парламентьор! Ние с добро, пък той… Ама ще видиш ти! Само да знаеш какво е намислил негово величество Дървеняк Първи! От тая гора и един пън няма да остане. Да те видим после какво ще правиш!

И понеже замахваш отново, таласъмът захвърля парцала и побягва към гората.

— Благодетелю наш! — изревава министърът на разните работи и се втурва да целува едната ти ръка, докато колегата му е сграбчил другата. — Ама ти наистина ги прогони! Благословена да е десницата ти!

— И левицата! — обажда се министърът на другите работи.

— И целият организъм — обобщава министър-предателят, който по липса на друго се е захванал с краката ти.

Скарваш им се и ги буташ настрани, но не можеш да удържиш усмивката си. Първият тур от преговорите е завършил в твоя полза.

Мини на 149.