Таласъмите се завръщат

4

— Бях огнедишащ, обаче вече не съм — въздъхва змеят. — Остарях, изнемощях… На, гледай!

Той разтваря широко грамадната си паст и почва да съска като кипнал чайник, но въпреки всички усилия от гърлото му излитат само две-три облачета пушек.

— А пък бях страшен звяр — тъжно клати глава змеят. — Ако ме видят сега, за смях ще стана. Затуй съм се заврял под земята — да не ми гледат срама.

— Това е защото не гледаш научно на нещата! — упреква го Хухавел и се обръща към теб. — Шефе, дай една царевица!

Ако имаш царевица и се съгласиш да я дадеш на Хухавел, мини на 23.

В противен случай продължи на 45.