Когато изсипваш на масата оскъдните запаси, Мишемориус пак се разплаква — този път от благодарност.
— Каква доблест! — хълца нещастният чародей. — Какво благородство към един окаян клетник! Как да ти се отблагодаря, щедри човече? Проклетите таласъми всичко разграбиха. Ето, вземи поне това.
И той измъква измежду книгите някаква странна метална джаджа — права и гладка.
— Какво е това? — изненадано питаш ти.
— Част от машината за производство на суха вода — обяснява Мишемориус. — Друго нямам. Вземи я, все ще ти свърши работа.
Ако искаш да приемеш подаръка, запиши си, че вече имаш права джаджа. А имаш ли и усукана джаджа?
Да — мини на 191.
Не — продължи на 212.