Таласъмите се завръщат

295

Виждайки гибелта на своя цар, таласъмите с писъци се хвърлят в нозете ти.

— Милост, господарю!

— Не ни затривай!

— Челяд имаме!

— Каквото заповядаш, това ще сторим!

— Само ни пощади!

— Тишина! — провикваш се ти. — Чуйте моята воля! Ще пощадя жалкия ви живот, но само при едно условие: да върнете всичко ограбено там, откъдето сте го задигнали. Инак ще си имате работа с мен! Запомнихте ли?

— Браво, шефе! — прошепва Гадолини. — Голям номер му врътна на оня гадник. По-добър и аз не можех да извъртя.

Което си е истина — истина е. Но Дървеняк заслужи своята гибел. А ти… е, твоето приключение завършва дотук. Остава да се прибереш в своята колиба насред гората и да заживееш спокойно. Поне за известно време. Кой знае, някой ден може пак да тръгнеш по пътеката на приключенията…