Или все пак камъкът ви е излъгал, или просто от вас не стават гъбари. След дълго лутане из гората най-сетне откривате само няколко гъби. При това странни — едри и шарени. Всяка в различен цвят — жълта, синя, зелена, червена и черна.
Бабаитко боязливо оглежда чудноватите гъби и прошепва:
— Не ми харесва тая работа, шефе. Гъбите май са вълшебни.
— Абе, стига си говорил глупости! — прекъсва го Фърчилан. — Дай сега бързичко да си ги опечем.
— И като станеш после на жаба, ще видиш едни гъби — мрачно заявява Гадолини. — Вие както щете, ама аз вълшебни гъби не ям.
Гадолини определено е прав. Дори и да не са вълшебни, гъбите може да са отровни. Затова категорично забраняваш всякакво ядене.
Имаш ли книжката „Вълшебните гъби по нашите земи“
Да — мини на 63.
Не — продължи на 98.