Таласъмите се завръщат

192

Гадолини поема царевицата и безстрашно се отправя към огъня. Щом го зърва в полумрака, едрият таласъм надава свиреп рев:

— Стой! Кой?

— Свой — безгрижно отвръща Гадолини.

— Как тъй свой? — не се успокоява таласъмът. — Кой си ти?

— Не питай кой съм, а какво ви нося — отвръща Гадолини и размахва царевицата. — Ето ви тука нещо за хапване.

Таласъмите почват да се облизват, но Гадолини им се скарва:

— Ехей, закъде сте се разбързали? Първо туй нещо трябва да се изпече. Ето, като го сложим в жаравата и ще стане една вкусотия, пръстите да си оближете.

Продължавайки да се облизват, таласъмите се надвесват над огъня. Ала само след две-три минути радостта им отстъпва място на ужас, защото изведнъж царевичните зърна се превръщат в пуканки с оглушителен трясък.

— Вражеско нападение! — изпищява Гадолини. — Обстрелват ни! Спасявайте се, братя!

След пет секунди от таласъмите няма и следа, само откъм горския мрак долита пукотът на строшени вейки.

— Видяхте ли какъв номер им врътнах? — гордо се ухилва Гадолини. — Хайде сега да влизаме.

Мини на 219.