— Я чакай малко! — трепваш ти и измъкваш от торбата усуканата джаджа. — Ами това знаеш ли какво е?
— Знам, как да не знам — отвръща Мишемориус. — И това е част от машината, само че се оказа сбъркана. Като я монтирах, машината произвеждаше само обикновена вода. Затова я махнах и изработих другата. Сигурно някой от таласъмите я е отмъкнал, когато разграбиха дома ми и ме оставиха на моята клета съдба… О, нещастен ази…
Чародеят отново се разплаква и повече не успяваш да изкопчиш от него нито дума.
Продължи на 226.