121

— Няма да стане тая работа! — решително заявяваш ти и пред слисаните погледи на министрите излизаш от колибата.

Ала отвън те чакат жалните чукундуртски тълпи. Усетили накъде отиват нещата, те надават отчаян вой:

— Бащице…

— Слънце на чукундуртския небосклон…

— Закъде сме без теб?…

— Като слънцето и въздуха…

— Убий ни, но не си тръгвай…

Май трудно ще си пробиеш път през опечаленото множество. Ако решиш да се върнеш в колибата и да приемеш предложението, мини на 19.

Ако държиш на всяка цена да се измъкнеш от чукундуртското село, продължи на 65.

Загрузка...