— Няма да стане тая работа! — решително заявяваш ти и пред слисаните погледи на министрите излизаш от колибата.
Ала отвън те чакат жалните чукундуртски тълпи. Усетили накъде отиват нещата, те надават отчаян вой:
— Бащице…
— Слънце на чукундуртския небосклон…
— Закъде сме без теб?…
— Като слънцето и въздуха…
— Убий ни, но не си тръгвай…
Май трудно ще си пробиеш път през опечаленото множество. Ако решиш да се върнеш в колибата и да приемеш предложението, мини на 19.
Ако държиш на всяка цена да се измъкнеш от чукундуртското село, продължи на 65.