Тайната вечеря

12.

В онзи момент не знаех какво да му отговоря.

Освен брат Алесандро имаше и друг монах, с когото разговарях често — това бе племенникът на абата, Матео. Беше още дете, но по-будно и любопитно от връстниците си. Може би, затова малкият Матео не устоя на изкушението и дойде при мен да ме пита как живея в Рим. В големия Рим.

Не знам каква представа е имал за папските дворци и за безкрайните булеварди с църкви и манастири, но след като му ги описах подробно, той сподели с мен някои неща, които ме накараха да се усъмня в добрите намерения на библиотекаря.

Спомена ми през смях за единственото, което можело да извади от кожата чичо му, абата.

— И кое е то? — попитах заинтригуван.

— Да завари брат Алесандро и Леонардо със запретнати ръкави да режат марули в кухнята на брат Джулелмо.

— Нима Леонардо слиза в кухните? — слисах се аз.

— Ама как? Че той друго не прави! Когато чичо го търси, вече знае любимото му скривалище. Понякога не пипва четката с дни, но дойде ли, не може да не се завърти няколко часа край печките. Не знаете ли, че Леонардо е имал кръчма във Флоренция и е бил готвач?

— Не.

— Сам ми го каза. Името й било „Знакът на трите жаби на Сандро и Леонардо“.

— Наистина ли?

— Разбира се! Обясни ми, че я отворили с един приятел, който също бил художник, Сандро Ботичели.

— И какво станало?

— Нищо! На клиентите не им харесали зеленчуковите му яхнии, аншоата, завита в зелеви листа, или онова, което правели с корнишони и листа от маруля, изрязани във формата на жаба.

— И тук ли прави същото?

— Ами — усмихна се Матео, — чичо не му дава. Откак дойде в манастира, най обича да прави експерименти с нашите провизии. Казва, че търсел менюто за Тайната вечеря. Че храната, която трябвало да сложи на тази трапеза, била толкова важна, колкото и образите на апостолите… Голям хитрец е, със седмици води учениците и приятелите си да ядат на една голяма маса, която е подредил в столовата, и така опразва избите на манастира14.

— И брат Алесандро му помага?

— Брат Алесандро ли? — повтори момчето. — И той е от ония, дето сядат на масата да ядат! Леонардо казва, че използвал случая да наблюдава силуетите им, за да може да нарисува как и с какво се хранят, но не сме го виждали да прави друго, освен да се тъпче с нашите запаси!

Матео се засмя, развеселен.

— Истината е — продължи той, — че чичо писа няколко пъти на херцога, за да протестира срещу тези набези на тосканеца, но херцогът изобщо не му обърна внимание. Ако продължава така, Леонардо ще ни остави без запаси.