Тайната вечеря

34.Рим, три дни no-късно

Папският гвардеец, изпънат като арбалет, посочи напред, показвайки на главата на доминиканците накъде да върви. Мерките за сигурност се сториха прекалени дори на отец Ториани, когото хората на Светия отец познаваха твърде добре. Но папските заповеди бяха строги: току-що от лошо храносмилане беше умрял трети кардинал само за шест месеца и папата, когото мнозина обвиняваха за тези внезапни кончини, бе наредил да се проведе разследване, което включваше и строг контрол на достъпа до папския дворец.

Обстановката беше нажежена. Цял Рим настръхваше, и то с основание, когато Александър VI издигаше за кардинал някой виден човек от своята общност. Всички знаеха, че ако Светият отец се домогва до нечии владения, първо трябва само да го направи кардинал и после да го убие тайно. Законите бяха на негова страна: папата беше единственият законен наследник на имуществото на курията. И законът биде приложен отново с цялата му строгост към Негово преосвещенство кардинал Микели, много богат патриарх на Венеция, чието тяло вече изстиваше в папското хранилище.

Ториани се подчини на новите правила за достъп до чертозите на Борджия, без да възразява. След няколко минути точно когато подмина златната врата на параклиса „Санто Сакраменто“, ги видя съвсем ясно: бяха в третата зала, вперили поглед в тавана, със странно триумфално изражение, изписано по лицата им. Там, до прозорците на източното крило, далеч от суровата римска зима, отец Анио де Витербо и Негово светейшество разговаряха оживено под някакви фрески, които сякаш бяха съвсем пресни. Всъщност миришеха още на лак и на смола.

Папата, избръснат, с кестенява прошарена коса, криеше корема си под сутаната с винен цвят, в която тънеше от главата до петите. А Анио приличаше на невестулка, с остър нос, от който висеше гъсталак от черни щръкнали косъмчета, и с дълги кокалести ръце, почти като на плашило, които размахваше превзето по посока на фреските.

Разпалената реч на Нани, както всички наричаха този мъдрец, ехтеше като гръмотевиците на лятна буря:

— Изкуството е най-важното ви оръжие, Свети отче! Ако го използвате, винаги ще владеете християнския свят! Ако го изгубите, ще се провалите в пасторската си мисия!

Ториани видя, че Александър VI кима, без да продума, и същевременно усети как в гърдите му се надига гняв. Беше чувал неведнъж тази реч. Странна идея бе завладяла Рим, а с него и цвета на флорентинските изкуства. Папата бе привикал лично цяла армия от артисти на Лоренцо де Медичи Великолепни, само и само да задоволи тайните амбиции на Анио. Да не говорим за страданията на Ториани заради невижданите привилегии, давани на художници и скулптори все в ущърб на монасите и кардиналите. Раздразнен и изпълнен с ревност заради влиянието, което зловредният монах от Витербо упражняваше върху Светия отец, главата на доминиканците се престори на разсеян и се обърна към началника на гвардията, за да съобщи за пристигането му. Върховният глава на ордена „Свети Доминик“ се беше явил по изричната молба на Александър VI.

Папата се усмихна:

— Радвам се най-сетне да ви видя, скъпи Джоакино! — възкликна той и подаде пръстена си на госта, който го целуна почтително. — Пристигате в много подходящ момент. Точно преди малко ние с Нани говорехме по въпроса, който толкова ви вълнува…

Доминиканецът вдигна поглед от папския пръстен.

— Но какво… какво знаете за това?

— О, хайде, отче Ториани! Не е нужно да сте толкова дискретен пред мен. Всъщност знам всичко: дори това, че сте пратили шпионин в Милано от мое име, за да провери слуховете за някаква ерес, която намира почва в двора на Мавъра.

— Аз… — старият проповедник се поколеба. — Идвах точно да ви осведомя какво е открил нашият служител.

— Радвам се — засмя се той. — Целият съм слух.

Анио де Витербо и Светият отец престанаха да разглеждат фреските и се настаниха в големите столове от кожени ремъци, които двама камериери им предложиха веднага. Неспокоен, Ториани предпочете да остане прав. Носеше папка, в която държеше дълго писмо, изпратено му лично от мен, след като бях открил катарска жилка в сърцето на Милано.

— От месеци — започна да обяснява Ториани, все още впечатлен от моите проучвания — получаваме сведения, в които се намеква, че херцогът на Милано използва Леонардо да Винчи, известен флорентински художник, за да разпространява еретически идеи, вписани в една величествена творба, посветена на Последната вечеря на Исус.

— Леонардо ли казвате?

Папата погледна Нани в очакване на някоя от мъдрите му забележки.

— Леонардо, Ваше светейшество — повтори той. — Не го ли помните?

— Бегло.

— Разбира се — извини го невестулката. — Името му не фигурираше в списъка от артисти, препоръчани ви от двора на Медичите за разкрасяването на Рим, когато бяхте още кардинал. Доколкото знаем, става въпрос за горделив и раздразнителен човек, който определено не е голям приятел на нашата Света майка, Църквата. Медичите знаеха това и съвсем основателно не ви го препоръчаха.

Папата въздъхна:

— Още един човек, който създава проблеми, така ли?

— Без съмнение, Ваше светейшество. Леонардо се почувства пренебрегнат, че не е препоръчан да работи в Рим, и през 1482 година напусна Флоренция, обърна гръб на Медичите и се установи в Милано, за да работи като изобретател и готвач, но не и като художник.

— В Милано ли? А как са приели там такъв човек? — Изражението на папата стана насмешливо и той продължи: — Аха. Сега разбирам… Затова казвате, че херцогът не ми е верен, нали, Нани?

— Питайте брата доминиканец, Ваше светейшество — отвърна сухо невестулката. — Както изглежда, той ви носи доказателства, които ще го потвърдят.

Ториани, все така прав, възрази:

— Все още не са доказателства; само признаци, Ваше светейшество. Леонардо, съветван и закрилян от Мавъра, се е захванал да рисува една творба на християнска тема с колосални размери, но тя е изпълнена с несъответствия, които тревожат абата на нашия манастир „Санта Мария деле Грацие“.

— Несъответствия ли?

— Да, Ваше светейшество. Става въпрос за Тайната вечеря.

— И какво странно може да има в такава творба?

— Вижте, Ваше светейшество: знаем, че дванайсетте апостоли не са самите те, а портрети на езичници и на хора със съмнителна вяра, чиято тайна цел, изглежда, е да предадат някакво послание, което не е християнско.

Папата и Нани се спогледаха. Когато мъдрецът от Витербо поиска повече подробности, доминиканецът извади своята папка:

— Току-що получихме първия доклад на нашия пратеник в града — рече той, показвайки писмото ми. — Той е специалист от Витания, експерт по шифрованото писмо и тайните кодове, и в този момент проучва както творбата, така и синьор Леонардо. Разгледал е всички образи от тази Тайна вечеря и е потърсил връзката между тях. Нашият служител е опитал почти всичко: от сравняването на апостолите със зодиакалните знаци до търсенето на връзка между разположението на ръцете им и музикалните ноти. Заключенията му няма да закъснеят и онова, което сега е признак, може би утре ще бъде доказателство.

Нани се подразни.

— Но открил ли е нещо конкретно?

— Разбира се, отче Анио. Разкрита е истинската самоличност на трима от апостолите. Знаем, че лицето на Юда Искариот например прилича на това на някой си брат Алесандро Тривулцио, доминиканец, умрял малко след празника за поклонението на Влъхвите, обесен в центъра на Милано…

— Виж ти! Като истинския Юда — промълви папата.

— Така е, Ваше светейшество. Още не сме разбрали дали се е самоубил, или е бил убит, но нашият човек смята, че е бил член на катарска общност, проникнала в манастира.

— Катари ли?

Зениците на Светия отец се разшириха от изумление.

— Катари, Ваше светейшество. Които се смятат за истинската Божия църква. Признават само молитвата „Отче наш“ и отхвърлят свещеническия сан и ролята на папата като единствен представител на Бога на земята…

— Познавам катарите, отче Ториани! — каза папата ядно. — Но смятахме, че всички са изгорени в Каркасон и Тулуза през 1325 година. Епископът на Памиер не ги ли унищожи?

Ториани знаеше тази история. Но не всички бяха измрели. След победата на кръстоносния поход срещу катарите в Южна Франция и падането на Монсегюр през 1244 година цели фамилии еретици бягат към Арагон, Ломбардия и Германия. Онези, които прекосяват Алпите, се установяват край Милано, където някои по-умерени политически сили, като тези на рода Висконти, ги оставят на спокойствие. Но въпреки всичко техните екстремистки идеи постепенно се забравят и накрая много от тях изчезват, без да опазят инаковерските си ритуали и идеи.

— Положението може да стане сложно, Ваше светейшество продължи Ториани много сериозно. — Брат Алесандро Тривулцио не е единственият заподозрян в проповядването на катарската вяра в нашия милански манастир. Преди три дни и друг монах е оповестил еретическата си вяра и е сложил край на живота си.

— Endura? — очите на невестулката проблеснаха.

— Да.

— Господи и вси светии! — изръмжа той. — Тази endura е едно от най-крайните неща, които катарите са вършели. От двеста години вече никой не го прави.

Папският помощник погледна главата на църквата, който, изглежда, не беше разбрал много добре какво е това endura. Анио тутакси му обясни:

— В пасивния вариант — каза той — означава да се даде тържествен обет, че няма да се приема нито храна, нито каквото и да е друго, което може да омърси тялото на катара, стремящ се към съвършенство. Тези нещастници вярвали, че ако умрат чисти, спасяват душите си и ги отдават на Бога. Но съществувал и активен вариант, на самоубийство с огън, който бил осъществен само при обсадата на Монсегюр. Жителите на този последен войнствен катарски бастион предпочели да се хвърлят в една голяма клада, вместо да се предадат на папските войски.

— Монахът, за когото ви споменах, се е запалил, отче.

Нани не можеше да се съвземе от изумлението.

— Трудно ми е да повярвам, че някой е възродил тази стара традиция, отче Ториани. Предполагам, че имате и други факти, за да обосновете тревогата си.

— За съжаление е така. Всъщност имаме причини да смятаме, че доказателствата за съществуването на действаща катарска общност в Милано се крият в стенописа Тайната вечеря, който Леонардо да Винчи довършва в момента. Сам се е нарисувал как разговаря с един от апостолите, зад когото всъщност се крие Платон. А знаете кой е древният вдъхновител на тези проклети еретици?

Невестулката подскочи в стола си.

— Платон? Сигурен ли сте в това, което казвате?

— Напълно. А най-лошото, отче Анио, е, че тази порочна връзка има своето обяснение. Както знаете, Леонардо е учил във Флоренция под надзора на Андреа де Верокио, влиятелен артист, добре приет от Медичите, и в много близки отношения с Академията, на която Козимо Старши поставя за ръководител някой си Марсилио Фичино. И както също знаете, тази Академия се създаде по подобие на атинската академия на Платон.

— И какво? — помощникът на Александър VI се намръщи, настръхнал от толкова информация.

— Заключението ни е съвсем ясно, отче: щом катарите споделят много от най-съмнителните идеи на Платон, и катарските обичаи — като да не се яде месо — още се тачат в Академията на Фичино, нищо не ни пречи да смятаме, че Леонардо използва творбата си, за да разпространява враждебни на Рим доктрини.

— И какво искате от нас? Да го отлъчим ли?

— Още не. Трябва да докажем недвусмислено, че Леонардо е вписал своите идеи в този стенопис. Нашият пратеник в Милано работи за събирането на тези доказателства. После ще действаме.

— Но, отче Ториани — прекъсна го Анио де Витербо, преди да се разпали още повече, — много артисти, като Ботичели и Пинтурикио, са учили в Академията и все пак са добри християни.

— Само така изглеждат, маестро Анио. Не трябва да им се доверявате.

— Вие, доминиканците, сте все така подозрителни! Погледнете наоколо. Пинтурикио нарисува тези прекрасни фрески за Негово светейшество — отвърна той, сочейки тавана. — Нима виждате някаква следа от ерес в тях? Хайде! Виждате ли я?

Доминиканецът познаваше много добре тази декорация. Витания отвори за нея секретно досие, с което така и нищо не стана.

— Не бива да се въодушевявате, маестро Анио. Най-вече защото така доказвате, без да искате, че съм прав. Погледнете хубаво творбата на този Пинтурикио: езически богове, нимфи, екзотични животни и сцени, които изобщо няма да срещнете в Библията. Само на един последовател на Платон, надъхан със стари езически идеи, може да му дойде на ум да нарисува подобно нещо.

— Това е историята на Изида и Озирис! — възрази невестулката, едва сдържайки гнева си. — И ако случайно не знаете, Озирис възкръсва от мъртвите като нашия Господ. А споменът за него, макар и в езическа форма, ни връща надеждата за спасението на плътта. Озирис се явява тук, силен като бик, какъвто е и нашият Свети отец. Или никога не сте виждал герба на Борджиите? Нима не е ясна връзката между тази митологична фигура, символ на силата и храбростта, и рогатото животно върху техния герб? Символите не са ерес, отче!

Преди брат Джоакино Ториани да отговори, мекият и отпаднал глас на папата прекъсна спора:

— Онуй, което не разбирам добре — рече той провлечено, сякаш този спор го отегчаваше, — е къде виждате греха на Мавъра във всичко това…

— Питате, защото не сте видели творбата на Леонардо, Ваше светейшество! — подскочи Ториани. — Херцогът на Милано плаща всички разноски по нея и когато нашите монаси се намесват, защитава артиста. Абатът на „Санта Мария“ се опитва от месеци да насочи ескиза на стенописа към една по-богоугодна естетика, но това е невъзможно. Самият Мавър е позволил на Леонардо да се нарисува с гръб към Христос, разговаряйки съсредоточено с Платон.

— Да, да… — прозя се папата. — Споменахте също и Фичино, нали?

Ториани кимна с глава.

— Това не е ли човекът, за когото сте ми говорили толкова пъти, скъпи Нани?

— Така е, Ваше светейшество — потвърди Де Витербо с изкуствена усмивка. — Той е необикновена личност. Уникална. Не вярвам да е такъв еретик, какъвто иска да го представи отец Ториани. Каноник е в катедралата на Флоренция и сигурно вече е към шейсет и четири, шейсет и пет години. Бихте се удивили на светлия му дух.

— Светъл дух ли? — папата се прокашля. — Да не е някой като онзи Савонарола? Нали и двамата са каноници в една и съща катедрала?

Папата намигна на Ториани, а той изтръпна, чувайки името на екзалтирания доминиканец, който проповядваше, че идва краят на „богатата Църква“.

— Вярно е, че са в един и същи храм, Ваше светейшество смутен, сякаш се извиняваше невестулката — но са съвсем различни. Фичино е начетен човек и заслужава цялото ни уважение. Мъдър човек, който преведе на латински безброй древни текстове като египетските трактати, послужили на Пинтурикио да изрисува тези тавани.

— Така ли?

— Преди да започне работата по вашите фрески, Пинтурикио прочете книгите на Хермес, които Фичино току-що бе превел от гръцки. Тези прекрасни сцени на любовта между Изида и Озирис са описани в тях…

— А Леонардо? — изръмжа папата на Нани. — И той ли е чел Фичино?

— Поддържал е връзки с него, Ваше светейшество. Пинтурикио го знае. И двамата са били негови ученици в ателието на Верокио и са слушали обясненията му за Платон и за вярата му в безсмъртието на душата. Има ли нещо по-дълбоко християнско от тази идея?

Нани произнесе последната фраза въпреки критиките на отец Ториани. Той знаеше много добре, че повечето доминиканци са последователи на Тома Аквински, защитници на неговата теология, вдъхновена от Аристотел, и противници на всичко, свързано със спасяването на Платон от забвението. Главата на доминиканците разбра, че губи спора, затуй мигом сведе поглед и смирено заяви, че се сбогува:

— Ваше светейшество. Почитаеми Анио — кимна той учтиво. — Излишно е да обсъждаме повече източниците на вдъхновение за Тайната вечеря в Милано, докато нашето разследване не приключи. Ако ни дадете благословията си, разследването ще продължи, както досега, и ще реши какъв е грехът на Леонардо към нашата доктрина.

— Ако има такъв — уточни Анио де Витербо.

Папата отвърна на поздрава на Ториани и като направи кръстния знак, добави:

— Преди да се оттеглите, ще ви дам един съвет, отче Ториани: занапред действайте много внимателно.