Тайната вечеря

38.

— По дяволите!

Радостният възглас на Бернардино Луини отекна сред четирите стени на столовата.

— Не може да е толкова просто!

Замислен над откритието на младата графиня, художникът започна да оглежда отново разположението на апостолите. Трябваше да отстъпи три крачки, за да обхване с поглед цялата картина. Само ако застанеше на няколко метра от северната стена, можеше да ги види всичките, от Вартоломей до Йоан и от Тома до Симон. Бяха групирани по трима, всички с лице към Христос, освен любимия ученик, Матей и Тадей, които бяха затворили очи или гледаха в друга посока.

Луини разкъса един от картоните, които Леонардо бе разхвърлил по земята, и на обратната му страна започна да рисува с въгленче контурите на сцената. Марко и Елена следяха движенията му с любопитство. А през това време Прокобника на горния етаж се безпокоеше, че не чува нито дума.

— Вече знам как да прочетем посланието на Тайната вечеря — рече най-сетне Луини. — През цялото време е било под носа ни, а не сме го видели.

После художникът седна в единия край на стенописа. Вартоломей, напомни им той под приведения и съсредоточен лик на апостола, беше Mirabilis, чудодейният. Леонардо го бе нарисувал с къдрава червеникава коса според онова, което бе писал за него Якопо да Вараце в Златната легенда: че бил сириец и с буен характер, както се предполагаше за червенокосите. И Луини отбеляза едно „М“ до образа му върху картона. После направи същото с Малкия Яков, изпълнения с милост, или Venustrus, когото често бъркаха със самия Исус и който с делата си бе заслужил това нарицателно. На картона се появи едно „V“. Андрей, Temperator, който предупреждава, нарисуван с вдигнати напред ръце, както подобава за такова качество, скоро бе отбелязан с „Т“.

— Виждате ли?

Марко, Елена и младият маестро се усмихнаха. Всичко започваше да придобива смисъл. „M-V-T“ приличаше на начало на дума. Не можаха да сдържат възторга си, като видяха, че със следващата група апостоли се оформя нова сричка. Юда Искариот се превърна в „N“ от Nefandus, нечестивия предател на Христос. Но неговото място бе все пак някак неопределено: ако главата на Юда беше четвъртата отляво, то по-особеното място на свети Петър — с нож в ръка зад гърба на предателя — можеше да стане причина за грешка в броенето. Въпреки това Луини обясни, че буквата „N“ ще се зачете, защото Симон Петър е единственият от Дванайсетте, който се отрича три пъти от Христос. „N“, тоест Negatio.

Елена възрази. Най-логично беше да се водят по реда на главите на образите и по качествата, приписани им от Леонардо. Нищо повече.

Ако спазваха този ред, следващият беше Петър. Наклонен към центъра на сцената, той заслужаваше да бъде отбелязан с „Е“ както от Ecclesia, така и от Exosus, името, дадено му от тосканеца. Първото би задоволило Рим; второто, което значеше, „който мрази“, определяше характера на този мъж с побеляла коса и страшен поглед, готов за отмъщение и въоръжен с голям нож. А спящият Йоан, със склонена глава и сключени ръце като дамите от портретите на Леонардо, получи своето „М“ от Mysticus. Така че неясният резултат от това трио беше „N-E-M“.

— Исус е „А“ — напомни Елена, като стигнаха до средата на стенописа. — Да продължим.

Тома, вдигнал пръст, сякаш да посочи кой от присъстващите пръв е заслужил правото на вечен живот, бе отбелязан в скицата на Луини с „L“ от Litador, който успокоява боговете. Това му качество предизвика кратък спор. В Евангелието на Йоан точно Тома слагаше пръст в раната на Христос. Той бе и този, който бе паднал на колене, извиквайки „Господ мой и Бог мой“, да не би възкръсналият да се разгневи, че не е бил познат веднага.

— Без друго това е единственият портрет — настоя Бернардино, убеден в своята теория, — чиято буква се потвърждава и в профила на апостола.

— Забравяш алфата на Исус — уточни младата графиня.

— Само че в този случай буквата не е скрита в тялото на Тома, а в този пръст, вдигнат към небето. Виждате ли го? Изпънатият пръст образува с юмрука и с щръкналия му палец едно съвсем ясно главно „L“.

Другарите на Луини закимаха възхитени. После се взряха внимателно в Големия Яков, но не можаха да открият у него никаква следа от буквата „О“, която го характеризираше.

— И все пак — поде Бернардино, — който е изучавал житието на този апостол, ще разбере, че това „О“ от Oboediens — покорния, му приляга съвсем.

И наистина. Както пишеше Якопо да Вараце, Яков Зеведеев бил кръвен брат на Йоан и „двамата се стремяха да заемат най-близките до Господ места в небесното царство и единият да седне от дясната му страна, а другият от лявата“. Значи Леонардо бе нарисувал в Тайната вечеря една божествена трапеза, взета от онзи обитаван от чистите души съвършен свят. А Йоан и Яков заемаха на нея местата, които Христос им бе обещал. Така, заедно с Филип, Sapiens сред Дванайсетте, единственият, който сочеше себе си, показвайки ни къде трябва да търсим спасението си, Луини успя да свърже третата, също тъй неясна сричка: „L-O-S“.

Последната група апостоли бе разчетена със същата бързина. Матей, ученикът, чието име според епископ Да Вараце означаваше „дарба за бързина“, вече бе сложил началото на бързата развръзка. Луини се усмихна, като си спомни, че Леонардо го бе кръстил Navus, усърдния. Неговата тайна буква и омегата на Тадей вече образуваха четливата сричка „N-O“. Като добавиха и „С“ на Симон от Confector (който довежда докрай), получиха нещо, което им се стори сякаш познато: четирите групи от по три букви с гласна в средата и това огромно „А“ в центъра на сцената можеха да се прочетат като някакво странно и вече забравено магическо заклинание.

— И сега какво? — Елена сви рамене. — Какво значи това?

Двамата младежи прочетоха отново фразата, без да открият друго значение на този низ от срички, които звучаха като старо заклинание. Но и това не ги учуди. Маестрото имаше навика да ги препраща от една гатанка към друга, по-сложна. Леонардо се забавляваше, като измисляше такива ребуси.

— Mut, Nem, A, Los, Noc…

На няколко метра над главите им тези звуци отекнаха в гърлото на Прокобника. Той ги прошепна няколко пъти, преди да напусне, окрилен, тайното си убежище. „Каква хитра шегичка“, рече си.

И доволен, се замисли как да изпрати това откритие в Рим.