Забравената стая

12.

От другата страна имаше помещение. Докато плъзгаше лъча на фенерчето наоколо, Лоугън видя, че някога е било лаборатория. Вътре имаше една-единствена работна маса, заобиколена от столове с прави облегалки, върху които стояха няколко стари уреда. В средата на пода стърчеше много по-голямо, високо до кръста и още по-тайнствено устройство.

Помещението не беше голямо - може би шест квадратни метра, и бе украсено със същите изискани гипсови орнаменти като останалата част от „Лукс“. В една от стените имаше елегантна камина. Тук-там по стените висяха картини в антикварни рамки, обаче те се различаваха от картините, които висяха на други места в „Лукс“. В една от рамките се виждаше оригинален тест на Роршах с мастилени петна, а в другата - картина от Гоя. В единия ъгъл на масата стоеше старомоден перколатор. В другия ъгъл върху масичка имаше антикварен фонограф с голяма бронзова усилвателна тръба в горната част. От едната му страна стърчеше манивела. На пода до него бяха струпани плочи на 78 оборота в хартиени калъфи. Отвъд работната маса стоеше операционна количка от неръждаема стомана, на която сякаш бяха подредени медицински инструменти: форцепси, кюрети.

На светлината от фенерчето Лоугън различи закрепен на едната стена метален лост, на който бяха окачени обемисти костюми, направени от някакъв тежък метал, може би олово, с подобни на ветрила стави на лактите, китките и коленете. В забралата на шлемовете към тях имаше вградени тънки метални мрежи. Странните униформи изглеждаха като някакви извънземни доспехи.

Над перваза до краката си забеляза старомоден електрически контакт. В резултат на моментно хрумване извади от мешката си фазомер и го пъхна в контакта. Индикаторът светна в зелено. Странно беше, че в тази стая имаше електрическо захранване, докато в помещенията, които току-що беше прекосил, нямаше. Може би работниците на Стречи бяха изключили тока само в помещения, където активно са разрушавали или изграждали.

Като се изключат парчетата мазилка и дъски от влизането на Лоугън с взлом, помещението беше безупречно чисто. Нямаше прах по повърхностите - все едно беше капсула на времето, запечатана херметически.

Онова, което беше още по-странно и което Лоугън започна да осъзнава сега, беше, че в помещението не бяха предвидени отвори за влизане и излизане. Той плъзна внимателно лъча на фенерчето по стените, но никъде не се виждаха прекъсвания, които да сочат наличието на някакъв вид врата.

Какво беше това помещение? И за какво, по дяволите, е било използвано?

Лоугън пристъпи, но рязко спря. Нещо, някакво шесто чувство или инстинктът му за самосъхранение го предупредиха, че действа на свой риск, че тук вътре дебне опасност. Известно време остана напълно неподвижен. След това започна да се изтегля назад, много бавно и съвсем тихо, сякаш не иска да обезпокои онова, което дреме тук. Отвън върна брезента на мястото му колкото можа по-добре и пое безшумно обратно, а лъчът на фенерчето облизваше разрушените повърхности, откъдето минаваше.