Забравената стая

25.

- Това е странно - каза Ким Ми- колос. - Много странно. - Стоеше в средата на забравената стая и се оглеждаше със зинала уста.

Лоугън я въведе в тайната, разбира се, след като я накара да обещае безусловна дискретност. Първата реакция на младата жена беше пълно неверие, след това шок и накрая всепоглъщащо любопитство. Облегнат на работната маса, Лоугън я наблюдаваше как пристъпва насам-натам, наднича тук-там, протяга ръка да докосне нещо и бързо я дърпа назад, сякаш се страхува да не се опари.

Прожекторът стоеше в голия ъгъл и осигуряваше силно осветление, но и плискаше дълбоки, назъбени сенки по стените. Лоугън се обърна към работната маса и отвори мешката, от която извади видеокамерата и преносим музикален плеър. Постави го до непознатите уреди и го пусна. Спокойно синкопираните ритми на „Джаз самба“ ¹ тихо се разнесоха из помещението.

- Каза, че каквито и изследвания да са провеждани тук, са прекратени рязко през 30-те години? - попита Ким.

Лоугън кимна.

- Тогава помещението е било запечатано и до ден днешен е останало забравено?

- Така изглежда. И всички документи за това какво е ставало тук, очевидно са изчезнали от архива на „Лукс“.

- А доктор Стречи? Дали е открил това помещение, преди да... - Гласът ѝ заглъхна.

- Не знам със сигурност, но е твърде възможно.

Миколос преустанови огледа и погледна Лоугън.

- Защо точно аз? Как бих могла да помогна?

- Ти му беше асистентка. Имаш опит в областта на компютърната логика и обратното инженерство. Имам нужда от ум като твоя, ако искам да реша проблема.

- Да го решиш?

- Да. Убеден съм, че само ако разрешим загадката, ще научим защо е умрял Стречи. Освен това от чисто практическа гледна точка имам нужда от асистент. - Той вдигна видеокамерата. - Искам да документираш всичко, което правим тук.

Миколос кимна.

- Откъде ще започнем?

- Тази нощ обмислих този въпрос. Мисля, че най-важното е да разберем предназначението на това. - Той посочи големия уред от полирано дърво с формата на ковчег, сложен в центъра на помещението.

- Точно се чудех какво е. Прилича на тайнствена машина, взимала стероиди.

- Каква машина?

- Тайнствена машина. Един от моделите стари игрални автомати. Голяма кутия от дърво или метал, цялата във въпросителни, но без очевидни характеристики: няма дръжки, лостове или копчета. Пускаш монетата и след това можеш да я риташ, блъскаш, хвърляш, докато се опитваш да разбереш как да я накараш да направи онова, което прави.

- Ясно. Моля те, не я ритай.

Миколос кимна към големите метални костюми, които висяха върху железния лост на далечната стена.

- Какво мислиш за тях?

- Мога само да предположа, че са за предпазване.

Тя отиде до най-близкия, хвана внимателно едната китка и започна да мърда ръката нагоре-надолу, докато гледаше как лакътната става се разтваря като ветрило, за да поеме движението.

- Защита от какво?

- Тук сме, за да открием точно това. - Той я накара да дойде при централния уред и ѝ подаде видеокамерата. - Виждаш ли месинговите плочки ето там и там, завинтени на дървото? Това са наименованията на производителите.

Миколос пусна камерата и насочи обектива към двата обекта, за да ги заснеме.

- Потърсих фирмите на тези плочки. Електрофабрики „Келе“ е германска електрофирма, основана през 1911 г. в Дрезден. Оттогава се е сляла с толкова много компании, че първоначалното ѝ предназначение е станало вече неясно. Каквото и да е било, фирменият архив е унищожен от фосфорните бомби през 1945 година. Машиностроителна компания „Роузуел“ е била един от първите производители на озвучително и радиооборудване. Престава да съществува през 50-те години. Не можах да науча нищо повече от това, че са произвеждали специализирано индустриално оборудване.

Миколос плъзна бавно видеокамерата по протежение на уреда. После замислено опипа придатъците, които стърчаха тук-там. Плочки от палисандрово дърво с нежни извивки, грижливо напасвани и заключени за централния корпус. Самите те напълно потънали в дървото. Тя отиде до удебеления край на уреда и погледна римските цифри, изсечени в пода под него. След това заобиколи тесния край и засне тежката дървена кутия, която беше заключена за него. Приближи камерата и насочи обектива към двете думи - ЛЪЧ и ПОЛЕ, гравирани на друга медна плочка точно под кожуха. Докато го правеше, погледна към Лоугън и повдигна вежди.

- За начало мястото е не по-лошо от всяко друго - подхвърли Лоугън. Приближи се и започна да оглежда дървената ключалка, вградена в корпуса точно над плочката. Измъкна фенерчето от мешката си, за да я огледа по-добре. След това извади комплект шперцове, сложи го върху корпуса и започна да работи по ключалката.

- Странно умение за един професор по история - забеляза Миколос, която продължаваше да записва случващото се.

- Не бива да забравяш, че съм също така енигмолог.

В помещението настъпи тишина, която се нарушаваше само от тихите звуци на самбата.

- Каква е целта ти със Стан Гец?

- Ще ти кажа, ако обещаеш да не се смееш.

- Обещавам.

- Аз съм екстрасенс. Емпат. Притежавам умението, може и така да го наречеш, да чувам или усещам онова, което хората чувстват или преживяват. Независимо дали в настоящето или в миналото. Това помещение е... неприятно. Чувах музика в главата си. Стан Гец ми помага да я изключа.

- Каква музика?

- Диво арпеджио, огромни сблъскващи се гроздове от ноти, вълни от звуци. Тревожни мелодии, почти нагло виртуозни.

- Сякаш описваш Алкан.

Лоугън замълча. После попита:

- И преди го спомена. Това не е ли любимият композитор на Стречи?

- Шарл Валантен Алкан. Може би най-странният композитор, който някога се е раждал. Да, Уилърд му беше горещ почитател. Всъщност Алкан беше единственият друг композитор освен Бах, достатъчно сложен тематично и хармонично, за да го заинтересува. Мисля, че причина за това беше математическата наклонност на съзнанието му.

Лоугън отново се зае с ключалката и секунда по-късно се чу щракане, когато последният щифт потъна в отвора. Той се изправи, постави двете си ръце върху кожуха от палисандрово дърво и внимателно го повдигна. Отдолу се видя редица бутони с два ключа - единия над етикета с ЛЪЧ, другият над етикета с ПОЛЕ, а към тях стари индикатори за силата на звука и комплект прекъсвачи. Макар да са били затворени под дървения капак, всички изглеждаха забележително чисти.

- Какво мислиш, че означава това? - попита Миколос, остави камерата и разтърси лъскавата си черна коса.

- Ти ми кажи. Нали си техничарят между нас.

Известно време наблюдава в мълчание контролните уреди.

- Виждаш ли нещо, което да прилича на копче за включване и изключване?

- Не. Но и не бих търсила до този контролен пулт, а отстрани, близо до онова, което захранва тази машина.

Лоугън се зае да търси около основата на дървения корпус и накрая откри един много но-малък защитен кожух, закрепен за долния край. Отново пусна в действие шперцовете си и след десет секунди работа върху щифтовете на ключалката успя да го свали. Под него се показаха два ключа: под единия пишеше: ЕЛ. ЗАХРАНВАНЕ, а под другия: ЗАРЕЖДАНЕ.

- В десетката - отбеляза Миколос, която надничаше иззад рамото му. Видеокамерата отново беше в ръцете ѝ и записваше случващото се, а очите ѝ бяха широко отворени от вълнение.

Лоугън протегна ръка, за да завърти ключа на захранването, но се поколеба.

- Трябва ли да го правим?

- Доникъде няма да стигнем, ако не го направим.

Предпазливо хвана ключа, след това го щракна в позиция ВКЛЮЧЕНО. В първия момент не се случи нищо. После се чу ниско бръмчене, толкова ниско, че беше почти извън диапазона на човешкия слух. Той сложи ръка на основния корпус - сега вибрираше леко.

- Става ли нещо? - попита Миколос, която продължаваше да снима.

Лоугън кимна.

- Какво е това? - попита тя и посочи ключа с надписа ЗАРЕЖДАНЕ.

- Вероятно е свързано със зареждане от източник на волтаж.

- С други думи, като включване първа скорост на автомобила.

- В общи линии.

Те се спогледаха, после се вторачиха в ключа. Този път Лоугън действаше още по-предпазливо. Протегна ръка и сложи върховете на пръстите си върху ключа.

- Не смяташ ли, че първо трябва да си сложим тези предпазни костюми? - попита Миколос, шегувайки се само наполовина.

Лоугън не отговори, после решително щракна ключа на етикета ЗАРЕЖДАНЕ.

Нищо не се случи.

- Машината е развалена.

- Не непременно. Не знаем предназначението на всички тези ключове и измервателни уреди по контролния панел. Вероятно те вършат същинската работа. Но нека първо се опитам да сваля останалите кожуси от корпуса.

Преди да се заеме с това, Лоугън щракна обратно първо ключа на захранването, после на зареждането. Едва доловимото бръмчене и вибрацията спряха. След това той се зае с двата дървени кожуха, закрепени за страните на уреда, и накрая с металната плоча, която покриваше далечния край. След като свали двата кожуха, отдолу се показаха приспособления от метал и гума. Едното му заприлича на обемиста футуристична антена, а другото на радиатор с лабиринт от два реда хоризонтални тръби.

Той поклати глава. Сякаш целият напредък, който постигаха с това странно устройство, водеше до все нови и нови загадки.

Двамата се наведоха над уреда, приличащ на антена.

- Какво, смяташ, е това? - попита Лоугън. - Не ти ли напомня на нещо?

- Виж този етикет - възкликна Миколос и посочи парчето хартия по уреда, на което пишеше с малки букви: ЕФГ 112-А. Патент 4 215 662. Електрическа компания „Уерхем“, Бостън. Толеранси 1-20 мГ. 1-15 мТ.

- Ем Ге - прочете на глас енигмологът. - Мислиш ли, че става въпрос за милиГаус?

- Да и смятам, че другото съкращение е за микроТесла.

- Значи това е... - започна той и замълча.

- Примитивен генератор на електромагнитно поле. А това - тя посочи към долната половина на устройството - вероятно е въртящата се бобина.

Лоугън отстъпи назад от машината.

- Какво има? - попита Миколос.

Енигмологът не отговори.

- Какво има? - повтори тя и се смръщи.

- Една от функциите на подобен генератор - заговори най-накрая Лоугън - е да открива промените в електромагнитните полета.

- Да, помня го от моя курс по електроинженерство. Е, и?

- В моята работа те се използват за откриване на специфични електромагнитни промени. Изкривявания, причинени от паранормални явления.

По лицето на Миколос се смениха изненада и неверие.

- Да не искаш да кажеш, че машината е била построена за откриване на... на призраци?

- Напълно възможно. През 30-те години интересът към спиритуализма и мистицизма е бил много силен и...

- Чакай малко. Полазват ме тръпки от тези приказки. - Сега Миколос отстъпи назад от машината. - Смяташ, че това е създадено, за да открива призраци... и са го изоставили, защото не е работило?

- Възможно е - съгласи се Лоугън. - А може би защото е работило твърде добре.

¹ Първият голям боса нова албум в САЩ (1962 г.) от Стан Гец и Чарли Бърд. - Б. пр.