Забравената стая

29.

Ким Миколос беше толкова заета с детайлното проучване на онова, което бяха започнали да наричат Машината, че не чу Джеръми Лоугън да влиза в забравената стая. Когато той лекичко се прокашля, тя се завъртя рязко с къс пронизителен писък и едва не изпусна видеокамерата.

- Мили боже! - възкликна. - Уплаши ме до смърт.

- Извинявай - отговори той, оставяйки неотлъчната мешка на близката работна маса.

Миколос го огледа по-внимателно. Очите му изглеждаха малко подпухнали и зачервени, сякаш не се е наспал добре, а движенията му не бяха толкова бързи и отмерени, каквито вече беше свикнала да очаква от него. Изглеждаше разсеян и дори тревожен - също нехарактерно. Може би беше разстроен от случилото се сутринта в трапезарията. Тя не беше присъствала там, за да види доктор Уилкокс, но беше чула за произшествието. Ако това бе причината, беше напълно разбираемо. Обаче през късото си познанство с Лоугън не беше забелязала да е от хората, които лесно се вълнуват. Напротив, и това беше хубаво, като се има предвид каква му е работата.

- Значи получи съобщението ми? - попита тя.

Той кимна.

- Какво си открила?

Тя се обърна отново към Машината. След като бяха започнали да я анализират, Лоугън бе успял да махне няколко предпазни капака и сега се виждаха близо дузина уреди, големи и малки, повечето метални, от време на време с корпус от гума или бакелитово копче. Всичко беше забележително добре запазено в почти херметичната атмосфера на помещението. Процесът ѝ напомни беленето на лук слой по слой - свалянето на всеки следващ откриваше нещо ново. Не бяха пускали уреда от първия оглед насам.

Миколос изключи камерата и отиде до онова, което смяташе за край на уреда - тясната част, която беше най-близо до закачените метални костюми. Тя посочи двата етикета ЛЪЧ и ПОЛЕ и съпътстваща ги група копчета, циферблати и ключове над всеки от тях.

- Нещо в тези два термина ЛЪЧ и ПОЛЕ ме гложди още от началото - каза тя. - Сякаш по някакъв начин са ми познати. И едва снощи ми светна.

- Какво се сети? - попита Лоугън и се приближи.

- Осъзнах, че може да има аналог в компютърната наука.

Очите на Лоугън се плъзнаха по многото инструменти.

- Разкажи.

Тя се замисли как по-добре да обясни.

- В предметно ориентирани програмни езици като Джава или Си Шарп разполагаш най-просто казано с два вида променливи - локални и глобални.

Лоугън ѝ кимна да продължи.

- Локалните променливи имат ограничен до индивидуална функция обхват, включен в една по-голяма програма. Когато се повика тази функция, локалната променлива се създава в движение. Щом функцията свърши, променливата престава да съществува. От друга страна, глобалната променлива може да бъде видяна във всички функции на програмата.

Тя направи пауза.

- Чакам най-същественото - подхвърли Лоугън след малко.

- Е, не съм електроинженер, но помисли малко. ЛЪЧ и ПОЛЕ. Локална и глобална.

- Значи искаш да кажеш... - Енигмологьт се смръщи, обмисляйки чутото. - Искаш да кажеш, че Машината има два режима на работа?

- Точно така. Локален режим, много специфичен и пряко насочен: лъч. И по-широк, глобален режим - поле. И смятам, че достатъчно проучих тези контролни инструменти, за да проверим моята теория.

Лоугън не отговори. Той местеше поглед от инструментите към нея и обратно.

Миколос протегна ръка надолу, където беше ключът за захранването. Тя го пусна, изчака пет секунди, след това щракна копчето за зареждане. Изправи се и се върна при основната група контролни инструменти.

- Ще започна с лъчевия режим - обясни, - тъй като изглежда по-ограничен от двата. - Чувстваше как голямата машина леко потрепва под дланите ѝ. Наведе се над контролните инструменти за лъча, щракна един ключ, отбелязан като МОТИВАТОР, след това другия, етикетиран ВЪЗБУЖДАНЕ. После премести ръката си на кръгла шайба с числа от 0 до 10. В момента тя стоеше на нулата. Бавно я завъртя по часовниковата стрелка до позиция 1.

Трептенето на машината леко се увеличи.

Тя завъртя циферблата на 2.

Индикаторът за силата на звука оживя, стрелката му се стрелна няколко отметки надясно като куче, което чака да му свалят каишката.

Тя завъртя шайбата на 3. От вътрешността на машината започна да се носи дълбоко гърлено бръмчене.

Изведнъж се случиха две много странни неща. На Ким се стори, че помещението рязко стана по-светло. Не от някакъв определен източник на светлина, а сякаш Бог внезапно е светнал слънцето. В главата ѝ зазвуча любопитен звук - наполовина бръмченето на насекомо, наполовина монотонна хорова песен... в този момент Лоугън грубо я бутна настрана. С бързо движение на китката завъртя шайбата на нула. След това щракна обратно ключовете на нула, наведе се към страната на Машината и изключи първото ниво на възбуждане и след това електрическото захранване. После скочи на крака и я погледна. В очите му имаше странен блясък, който едва не я уплаши. Какво знае, беше първата несъзнателна мисъл, която ѝ мина.

- Защо... защо го направи? - попита тя, докато успокояваше дишането си.

- Не зная какво точно е предназначението на този уред - отговори енигмологът, - но в едно съм сигурен - той е опасен. Не можем просто така да си играем с бутоните и да щракаме ключове, без да научим повече.

- Ти ме доведе да анализирам и експериментирам, как иначе бих могла...

- Това беше, преди да осъзная определени неща - прекъсна я той. - Виж, Ким, трябва да установя две основни правила.

Тя чакаше.

- Първо, никакви експерименти, преди да си го обсъдила с мен.

- Това се разбира от само себе си. Защо, мислиш, те повиках тук?

- Разбирам и го оценявам. Второто правило е, когато си в тази стая или близо до нея, трябва да носиш това. - Зарови из мешката си, извади нещо и го подаде на Миколос.

Тя го пое с любопитство. Беше нещо като амулет: обръч от тънък метал, ако можеше да се съди по външния му вид - от мед, в който беше изплетена фина мрежа. В мрежата бяха втъкани няколко конци с цветни мъниста, мъничък фетиш, очевидно от кост, а в центъра половината от черупката на малък наутилус, срязана по дължина, за да се вижда спиралата от смаляващи се извивки.

- Какво е това? - попита тя, докато го въртеше из ръцете си.

- Мое изобретение. Представлява синтез от няколко религии и вярвания: лековитите мъниста, използвани в спиритуалната сантерия¹⁷¹, няколко африкански защитни магии, ловец на сънища на племето лакота. - Той хвана двете кожени връзки от двете страни на обръча и го сложи на врата ѝ.

- Нека позная - обади се тя. - Ловец на духове.

- Не бих го определил точно така - каза Лоугън с обичайния си глас. Нещо - може би докосването до амулета, го беше успокоило. - Аз го приемам като свръхестествената разновидност на бронежилетка. Обаче може да бъде наречен и ловец на духове.

Ким стегна връзките и скри амулета под плата на блузата си. Той беше неудобен и я драскаше и тя погледна Лоугън право в очите, без да се опитва да крие недоверието си.

- Нали осъзнаваш, че това е твърде странно?

- Възможно е. Но е резултат от дълги години проучвания на някои твърде тайни изкуства. Винаги ме е опазвал жив и здравомислещ. Е, повече или по-малко. - Той разхлаби вратовръзката и разкопча яката на ризата си, за да ѝ покаже, че също носи такъв амулет.

- Кажи ми, доставя ли ти удоволствие да работиш върху тази наша малка мистерия?

- Знаеш, че е така.

- В такъв случай смятай амулета за цената, на която участваш. - Огледа се. - Чувствам се малко уморен. Може ли да продължим утре?

Миколос сви рамене.

- Разбира се.

- Благодаря. Благодаря и за това. - С показалеца си Лоугън посочи към сега невидимия амулет. След това се усмихна леко, обърна се и тихо излезе от помещението.