Забравената стая

26.

Офисът на Памела Флуд заемаше голямо пространство в задната част на старата къща на улица „Пери“. За работно помещение се оказа изненадващо елегантен. Старите чертожни маси, избелелите фасади на сгради в рамки, томовете техническа литература в ретро библиотеките свидетелстваха за предходните поколения архитекти. Памела беше освежила и направила помещението по-ярко с типично женско умение.

- Моля, седни - покани го тя, посочвайки металния стол до една от чертожните дъски. - Съжалявам, но няма по-удобен стол.

- И този ще свърши работа - любезно я успокои Лоугън и през това време забеляза на масата архитектурни скици, направени с молив.

- Значи работиш по стария начин?

- Само първоначалните планове. Човек трябва да е в крак с времето си. Затова използвам софтуер за компютърен дизайн, за да не се чудят клиентите, освен това изучавам СИМ.

- СИМ?

- Строителни информационни модели. - Тя отиде до втората чертожна маса, на която лежаха стегнато навити няколко стари чертежа. - Тази сутрин ги извадих от архива в мазето. Това е личният комплект на дядо ми с плановете на „Дарк Гейбълс“.

- Може ли да прегледаме чертежите за втория етаж на Западното крило?

- Разбира се. - Памела започна да прелиства крайчетата на чертежите, извади един и го занесе на масата до Лоугън, където го разви.

- Трябва да ти призная, че ми костваше доста усилия да не надникна, преди да дойдеш.

- Без мен нямаше да знаеш какво да търсиш.

- Сигурен ли си? - попита тя и се усмихна. Лоугьн забеляза, че това е една искрена и твърде покоряваща усмивка.

Той насочи вниманието си към чертежа. Листът беше покрит със същото гъмжило от линии с мерки и бележки като в комплекта, притежание на Стречи. Но докато се опитваше да привикне отново към лабиринта от помещения и коридори, с изненада откри, че помещението, което беше открил, се намираше там, в средата на етажа. Покрай западната му стена минаваше коридор, северната му стена граничеше с пространството за техническите елементи като тръби и канали. Помещенията, наименувани „галерия“ и „ателие“, бяха разположени източно и южно от стаята. Самата тя не беше наименувана.

- Странно - подхвърли Памела след няколко секунди и постави пръста си върху стаята, която Лоугън разглеждаше. - Това помещение няма врата и определено предназначение. Не може да е стълбищна шахта - ето ги тук и тук, друга просто би била излишна. Не е свързано нито с механическите, нито със строителните нужди на сградата. - Тя направи пауза. - Може би това е недовършен план... Но, не, ето го подписа на дядо ми в информационната табличка. Много странно.

По време на пътуването си от „Лукс“ до къщата на Флуд Лоугън беше зает с вътрешен спор. Сега, след като видя бързината, с която тя забеляза тайната стая, по-лесно взе решение.

- Няма да те карам да се кълнеш, че ще пазиш тайна - започна той, - но трябва да ми обещаеш, че това ще си остане между нас.

Памела кимна.

- Само между нас. Никакви клюки с приятели и в семейството?

- Нямам семейство и зная как да пазя тайна.

- Добре. - Лоугън постави пръста си внимателно върху нейния. - Това е необичайният архитектурен детайл, за който ти споменах в „Блу Лобстър“.

- Така ли? - Очите на Памела се уголемиха. - И какво представлява?

- Нали ще ме разбереш, ако не изпадам в подробности. Достатъчно е да кажа, че това е забравена стая, неизползвана и фактически неизвестна в продължение на повече от петдесет години. Открих я по време на проучване на Западното крило, когато се опитвах да разбера защо Стречи е прекратил работата толкова внезапно.

Знаеше, че Олафсон енергично ще се възпротиви на въвличането на Памела Флуд, дори да е съвсем незначително. Също така знаеше обаче, че съществува голяма вероятност, като се има предвид нейната архитектурна подготовка, връзката на семейството ѝ с първоначалния план на замъка и тясното ѝ сътрудничество със Стречи, да може да му окаже голяма помощ.

Памела поклати глава.

- Нима искаш да кажеш, че помещението е било нарочно скрито? Какво е било неговото предназначение? И защо не е предвиден начин за достъп и излаз?

- Още не зная всички отговори, но те едва ли са подходящи за този разговор. Исках да видя чертежите ти, защото се надявах, че може да хвърлят малко светлина върху тази мистерия.

Памела гледа плана известно време, преди да отговори:

- Е, може да се каже, че не оправдаха очакванията ти. Само ни казват, че плановете, с които аз работих в „Лукс“, са били изменени в сравнение с оригиналите на моя прадядо.

- Освен това ни казват, че помещението е съществувало по време на първия собственик. Вероятно Делаву сам е поискал то да бъде построено. Изглежда, меко казано, е бил много ексцентричен тип. Обаче не ни казват защо чертежите са били изменени. Самата сграда е останала непроменена - помещението, начертано на този план, е там до ден днешен. Трябва да предположа, че плановете са били преднамерено променени, за да се скрие съществуването на стаята.

- От кого и защо?

- Надявам се, че твоят прадядо има и други документи в архива си, които биха могли да ни кажат защо.

- Ще започна да търся още сега. - В този момент изражението на лицето ѝ се промени. - Чакай малко. Смяташ ли, че мъжът, за когото ти разказах, онзи зловещ тип, който ми досади миналата зима, докато искаше да види оригиналните планове на „Лукс“... смяташ ли, че е знаел за тази стая?

- Това не е много вероятно - отговори Лоугън, макар да си помисли, че е напълно възможно, но не виждаше причина да плаши архитектката. - Имаш ли нещо против да разгледаме и останалите планове? За да се уверим, че няма други... ъъъ... изненади.

- Разбира се. - И Памела се обърна към купчината развити чертежи.

Двайсет минути внимателен преглед на плановете откри и някои други ексцентрични пространства в оригиналния замък - клетка за лъвове, гимназион по модела на истинска римска баня, закрито пространство за стрелба по панички, но нищо по-озадачаващо от тайната стая.

- Как мислиш, колко време ще ти отнеме да прегледаш документите на прадядо си? - попита Лоугън, когато Памела започна да прибира чертежите.

- Не дълго. Най-много един ден.

- Тогава сигурно можем да поговорим за резултата утре вечер, докато вечеряме?

Друга, още по-топла усмивка изгря на лицето на Памела.

- С удоволствие.

Тя тръгна пред него от просторната ниша на офиса си към гостната, където се бяха срещнали за пръв път преди няколко дни.

- Особено ме интересува защо е била построена стаята и още повече, какъв достъп е бил предвиден до нея - обясни Лоугън.

- Ще бъде изпълнено.

Лоугън отвори вратата и излезе в спускащия се вечерен мрак.

- Ще се видим утре - каза Памела.

Той кимна.

- Очаквам го с нетърпение.

Докато караше обратно към „Лукс“ малко по-предпазливо от обикновено, като се има предвид какво се беше случило последния път, докато следваше този маршрут, Лоугън обмисляше онова, което бе научил. Беше почти напълно сигурен, че един хубав ден в началото на XX век в мозъчния тръст са открили тайната стая и са осъзнали, че е отлично място за работа, която, макар и с официално одобрение, е била най-малкото толкова необикновена, че е трябвало да бъде крита от останалите. Устройство за откриване на призраци със сигурност попадаше в тази категория.

Устройство за откриване на призраци. Мислите му се върнаха към странния уред и неговата мощност в милигауси и микротесли. Беше казал на Ким Миколос, че генераторите на магнитно поле, подобни на това устройство, могат да бъдат използвани само за това. Онова, което не ѝ каза, беше неговото друго подозрение - подобният на радиатор уред, който бяха намерили върху машината, може би беше записващо устройство за феномена електронни гласове (ФЕГ). Подобни уреди се използваха за наблюдение на този феномен. Невярващите смятаха, че подобни електронни шумове са чисто и просто радиошумове или обикновени радиопредавания. Но изследователите на свръхестественото смятаха за възможно ФЕГ- записващите устройства да улавят гласовете на починалите. Нещо повече: пускани на запис, подобни гласове могат да предизвикат, меко казано, паранормални дейности.

Ако това бе вярно, машината можеше да е построена не само за да открива духове, но и да ги призовава.

Дали случаят беше такъв? Дали свръхестествени създания са били преднамерено или неволно пуснати в „Лукс“? Това ли е причината за странното поведение не много отдавна, злокобната атмосфера... и смъртта на Стречи?

Зави към охранявания вход и в далечината видя огромната маса на замъка да се извисява на фона на залязващото слънце - нито привлекателен, нито враждебен, а просто чакащ.

... В същия момент устройството в забравената стая заработи. Гърленият му баритон оживя и няколко минути по-късно една призрачна фигура започна тихо да се отдалечава, а малкото запалени лампи в Западното крило бяха угасени.