Забравената стая

34.

След няколко минути директорът се размърда на мястото си и се изкашля, за да прочисти гърло.

- Преди няколко дни - започна той - ти ме попита дали съм знаел за съществуването на забравената стая или за какво може да е използвана. Казах ти, че не съм знаел. - Олафсон отново се поколеба. - Това не е вярно. Или поне не напълно вярно.

Изведнъж очите му, които дотогава се стрелкаха насам-натам из стаята, се заковаха върху енигмолога.

- Има нещо, което трябва да разбереш. Когато се появи тук в отговор на моята покана, аз бях в шок. Бях напълно съсипан от онова, което се беше случило с Уил Стречи. От онова, което той направи. Някои неща, които ти каза, някои твои въпроси не успях напълно да възприема по това време. Ако ги бях възприел, може би щях да ти забраня да проучваш това помещение. Но сега имах време да размишлявам върху казаното от теб. И имах време да си... спомня.

Докато наблюдаваше Олафсон, Лоугън изведнъж се сети за техния разговор в кабинета му преди да слязат на вечеря, когато му разказа за Проекта „Грях“ и за изчезналите от архива документи. И за своето подозрение, че забравената стая е място, където се провеждани някакви тайнствени изследвания. Тогава на лицето на директора се бе появило изражението на човек, който току-що е осъзнал нещо.

- Продължавай - подкани го Лоугън.

- Истината, Джеръми, е, че си прав. И то много повече, отколкото предполагаш. Тук в края на 20-те и началото на 30-те години са се провеждали секретни изследвания. Не мога да ти кажа каква е била същината им, защото не знам. Единственото, което знам, е, че информацията за резултатите е била достъпна само за малката група учени, които са провеждали изследванията, и за директора на „Лукс“ по това време. Знаех, че изследванията се провеждани на неназовано място в кампуса на „Лукс“. Смятам, че може с голяма степен на достоверност да се предположи, че това място е била тайната стая, която ти и опасявам се, горкият Уил, сте открили.

Директорът несъзнателно се потърка по брадичката.

- Не са ми известни никакви подробности. Само, че онези, които са знаели за изследванията, са възлагали на тях големи надежди. Резултатът щял да бъде благодат за човечеството. Обаче с напредването на 30-те години надеждата се превърнала в загриженост. Знаеш, че хартата на „Лукс“ забранява всякакви изследвания, които биха могли да бъдат използвани във вреда на човечеството.

Лоугън кимна.

- Предполагам, че тези изследвания са поели в такава посока.

- Да. Или поне е съществувала възможността да се поеме в тази посока... ако хората бяха решили да постъпят така.

- Значи изследванията били зарязани завинаги?

- Зарязани - да, но не завинаги. Било взето решение работата да се замрази, всъщност да се скрие, докато не настъпи време, когато може да започне отново и да се вземе решение дали технологиите са достатъчно напреднали, за да не може да бъде използвана във вреда на човечеството.

- Научна капсула на времето - подхвърли Лоугън.

- Точно така. Да бъде отворена наново и да се прецени пак след сто години.

- Сигурно всички документи, журнали и бележки за проекта са били преместени от архива на „Лукс“ в забравената стая. Това би обяснило дупките в архива.

- Най-вероятно. После са запечатали самото помещение.

- Не. - Лоугън стана от мястото си и започна да крачи из апартамента. - Не мисля, че е било необходимо. Единственият вход е бил скрит в една фалшива колона в стая, маскирана като склад на горния етаж. Фактически тайната стая вече е била запечатана.

- Във всеки случай учените - продължи Олафсон, - които са работили по проекта, се заклели тържествено да пазят тайна и напуснали „Лукс“ скоро след като е прекратен. Това знам.

- Какво друго можеш да ми кажеш?

- Не много. В моя кабинет има много специален сейф. В него се съхранява запечатано досие. То трябва да бъде отворено през 2035 г. и научен съвет да прецени дали старите изследвания може да бъдат безопасно подновени. Когато преди осемнайсет години заех този пост, между многото други неща ми беше казано и за съществуването на това досие. Задължението на всеки бивш директор е да информира новия за него и да му обясни важността както на самото досие, така и на 2035 година.

- Предавано от новия на стария в пълна тайна. По същия начин старият президент информира новия по разузнавателни въпроси и му предава ядреното куфарче.

Лицето на Олафсон се изкриви в гримаса.

- Не мога да кажа, че сравнението ми се нрави, но в същността си е вярно. Виж, Джеръми, аз съм четвъртият директор след събитията, които са се случили тук в средата на 30-те години. Преди много години в петминутен разговор научих за тайните изследвания и за досието в частния сейф. По времето, когато Уил се самоуби, напълно бяха забравил за него. Или по-точно изобщо не ми хрумна, че може да има връзка със скорошните събития.

- Това е напълно разбираемо - кимна Лоугън.

- Затова за мен не представляваше трудност да ти разреша да проучиш това помещение. И затова не свързах неговото съществуване със смъртта на Уил. Но като се има предвид онова, което откри, и устройството, което ми показа току-що... Не мисля, че има място за съмнение.

- Съгласен съм. - Лоугън се спря. - Да вървим.

Директорът го погледна учудено.

- Моля?

- Да вървим да отворим сейфа.

- Ти се шегуваш.

- Ни най-малко.

- Нищо не разбираш. - сега Олафсон стана. - Когато ти казах това, вече наруших клетвата си като директор на „Лукс“.

- Но отговорите, които търсим, са там вътре. Ние...

- Джеръми, когато ти казах, направих нещо, което никой директор от 1935 г. насам не е правил. Направих го само за да разбереш, че си прав. Без съмнение тук, в тайната стая, са се провеждали секретни и опасни изследвания. Зная, че вече си близо до намирането на отговора. Затова ти предоставих потвърждението, което ще ти помогне да продължиш по верния път.

Лоугън, който се чувстваше замаян от този неочакван отказ след изненадващото разкритие, се бореше с противоположни чувства.

- Грег, твое морално и етично задължение е да ми покажеш съдържанието на това досие.

Олафсон поклати глава едва ли не със съжаление.

- Съжалявам, но вече наруших клетвата. Извинявай, но не мога да добавя към това и нарушение на хартата на „Лукс“.

- Тогава ще умрат още хора - тихо каза енигмологът.