Забравената стая

43.

Два часа по-късно, около осем и половина вечерта, Ким Миколос седеше кръстосала крака на леглото си и тракаше прилежно по клавиатурата на лаптопа. Внезапен трясък я накара да вдигне очи.

Погледна към банята, която споделяше с Лесли Джексън. Помещението не беше заето, а стаята на Лесли от другата страна на банята също беше тъмна и празна. Тя беше заминала днес следобед, за да изчака отминаването на урагана при роднини навътре в сушата. Ким нямаше роднини, които да живеят наблизо, и беше отказала предложението на приятел да отседнат при родителите му в Хартфорд. Въпреки урагана каменният замък изглеждаше не по-опасно място от всяко друго. А освен това беше напипала нещо интересно.

Още един трясък. Сега осъзна, че дървеният капак на прозореца се блъска в близката каса толкова силно, че кутиите с пеперуди, които лежаха на нощното шкафче, подскачаха. По-рано следобеда бяха идвали хората от поддръжката, за да се уверят, че всички прозорци са здраво затворени срещу силния вятър. Заради бурята сигурно един от капаците се беше откачил.

Телефонът на възглавницата ѝ започна да вибрира. Тя го вдигна.

- Да?

- Ким, Джеръми се обажда.

- Къде си?

- На една бензиностанция малко на север от университета „Роджър Уилямс“.

- Очаквах те преди повече от час.

- И аз смятах така, но мостът „Саконет“ беше затворен, така че трябваше да мина по дългия път през Уорън и Бристъл. А при това време движението по сто и трето и триста и шесто шосе направо пълзи. Предполагам, че няма да се евакуираш?

- Не. Ще остана тук по време на бурята

- В такъв случай може да направиш нещо за мен.

- Какво?

- Нали си спомняш онези две малки устройства, които намерихме в Машината?

- Да си ги спомням? Робувам на едно от тях вече цяла вечност, както ми се струва.

- Искам да ги скриеш някъде. На сигурно място. Моля те, извади и онова от радиото на Стречи и също го скрий.

- Ама аз съм точно по средата на... - Тя се поколеба. - Разбрах.

- Моля те и да претърсиш стаята ми за друго устройство като тези. Вероятно е скрито някъде при общата ни стена с Уилкокс. Може би зад гардероба или някоя от библиотеките. Ако го намериш, скрий го заедно с другите. Бих свършил това и сам, но не зная кога ще се върна, а не ми се иска да оставям това па случайността.

- За какво е всичко това?

- Нали ти казах защо отивам във Фол Ривър и кого се надявам да видя. Е, Сорел разкри доста за Проекта „Грях“. Излиза, че са работили върху начин да лекуват шизофренията чрез високочестотни звукови вълни.

Миколос затаи дъх. Не е за чудене...

- Успели да предизвикат симптоми, подобни на шизофрения, у здрави хора, използвайки определена звукова честота, и се надявали, че друга честота ще има противоположното въздействие върху истинските шизофреници. Но така и не успели. Всъщност модифицираните опити довели до по-страшни ефекти. Затова проектът е замразен.

- А малките уреди, които искаш да скрия?

- Мисля, че беше права. Това са звукови генератори, създадени да излъчват свръхзвуковите вълни, които Проект „Грях“ е изучавал.

- Да, в това има смисъл - отбеляза Ким. - Защото анализирах още Машината и онова, което мога да кажа с чиста съвест, е, че е някакъв вид усилвател. Примитивен, но много сложен усилвател. - Тя направи пауза, за да помисли. - Защо искаш да скрия тези уреди?

- За да не бъдат използвани във вреда на някого другиго.

Ким застина, когато осъзна смисъла на неговите думи.

- Да не искаш да кажеш, че...

- Казвам, че който е намерил забравената стая, е възкресил тези проучвания и е използвал уредите първо срещу Стречи и след това, както подозирам срещу мен.

- Така че той или те преднамерено са докарали Стречи до лудост?

- За да спрат работата в Западното крило.

- Тогава защо не са... извинявай, но трябва да попитам. Защо не са успели да въздействат по същия начин и на теб?

- Задавал съм си този въпрос. Мисля, че е свързано с нашите... ъъъ... „ловци на духове“.

- Амулетите, които носим?

- Да. Черупката на наутилуса е основната съставна част. Не съм акустичен инженер, но съм готов да се обзаложа, че логаритмичното устройство на вътрешността на черупката разбива и изкривява звуковите вълни и така намалява тяхното въздействие. Намалява, но не ги неутрализира, защото през последните няколко дни се чувствах доста неуравновесен.

- Подозираш, че ще намеря уредите покрай стената, която те отделя от Уилкокс... защото той не е имал подобна защита?

- Точно така. Вместо аз да бъда изваден от строя, Уилкокс се оказа в спешното отделение. - Възцари се мълчание. - Ким, просто не го разбрах. Смятах, че Машината е уред за откриване и може би за общуване с призрачни същности. Като се има предвид професията ми, това е предположение, до което лесно мога да се подхлъзна.

- Е, а аз биха казала, че Машината е устройство за комуникация, макар и не такава, каквато ти първоначално си решил.

- Всички тези данни намерих в архивите на „Лукс“ за „призрачна сила“. Няма съмнение, че някой се е занимавал с изучаване на паранормалните явления. - Отново настъпи пауза. - Виж, по-добре да се връщам на пътя. Движението сякаш се разреди, макар бурята да се усилва. Страхувам се да не затворят шосе сто и четиринайсет. Ще се прибера колкото е възможно по-скоро.

- Добре.

- Ким, благодаря. И бъди внимателна. Недей да поемаш рискове. - Чу се щракане, когато Лоугън затвори.

Ким остави телефона обратно на възглавницата и чу друг шум. Но това не беше блъскането на капак в касата, а звучеше като стъпки, които идваха от стаята на Лесли Джексън.

- Лесли? - провикна се Ким. - В края на краищата реши да не заминаваш, а?

Нямаше отговор.

Ким се смръщи, стана от леглото, озова се в средата на стаята и се загледа през общата баня в другата зад нея.

- Лесли? - попита тя отново.

Това не беше ли движение на нещо черно в мрака на подвижните сенки в стаята на Лесли? Ако Лесли е там, защо не отговаря? Защо не е светнала лампата?

Дали някой не беше стоял там в мрака, подслушвайки телефонния ѝ разговор?

Внезапно Ким разбра и усети за първи път опасността, в която тя и Джеръми Лоугън се намират в момента. Ако някой беше започнал наново работата по Проект „Грях“ и е бил готов да остави Уилърд Стречи да умре, за да не бъде разкрита тяхната тайна... какво щеше да стане, ако открие нейната роля?

Бъди внимателна - беше я предупредил Лоугън. Недей да поемаш никакви рискове.

Движение ли беше това в дълбоките сенки? Студеният отблясък на метал?

Ким инстинктивно хукна към вратата, но докато тичаше, се подхлъзна на мокета. Когато падна, черепът ѝ се удари в ламперията на близката стена с грозния звук на кост срещу дърво, а тялото ѝ тупна на земята.

Мина минута. После един висок, слаб мъж излезе от мрака в стаята на Лесли Джексън. Безизразните му очи огледаха сцената. Той пъхна тежката палка с топка на края в джоба си и завлече тялото на Ким в близкия гардероб. Взе възглавницата от леглото, попи кръвта и хвърли и нея в гардероба.

- Скоро ще се върна за теб - измърмори и отново потъна в сенките.