Аферата „Зелда“

Петнайсет

Заеха се с преобразяването светкавично като двама професионални актьори, опитни в постигането на бърза промяна. Трой трескаво нанесе с гъбата фон дьо тен по лицето си и напъха глава в перуката, докато Изобел извади и подреди дрехите на Зелда на леглото. Влезе в банята навреме, за да гримира очите му, притисна без припряност изкуствените мигли към клепачите му, нанесе тънката очна линия, среса веждите му и ги оформи, да станат извити като нейните. Очерта устните с молив, а после нанесе червилото. Той се погледна в яркоосветеното огледало. Беше се преобразил в друго същество. Носеше най-скромно скроения си, дискретен костюм „Армани“, но над него бяха онова ведро, бляскаво лице и бухналата руса грива. Изглеждаше като жена, която се преоблича като мъж, имаше палавото момчешко излъчване на жена, облечена в мъжки костюм. Същевременно обаче изглеждаше като мъж с порцеланова кожа на жена. Изглеждаше по-перверзно, отколкото бе изглеждал някога в дрехите на Зелда. Взираше се с почуда в тази своя нова версия.

— Нямаме време — прекъсна го Изобел, проследявайки запленения му поглед към отражението в огледалото. — Ще направим това отново утре вечер. Но сега трябва да вървиш.

— Разбира се! — Трой си спомни спешността на момента и отиде бързо в спалнята.

Съблече костюма си и нахлузи бельото на Зелда, като внимаваше с копринените чорапи. Застана неподвижно, докато Изобел закопча сутиена на широкия му гръб и намести силиконовите подплънки в чашките. После нахлузи през главата си тъмносинята коктейлна рокля и стъпи в обувките, докато Изобел затваряше ципа на гърба.

Погледна предпазливо в огледалото, докато Изобел донесе палтото от норка от софата в средната стая, където го беше хвърлила

— Добре ли съм? — попита той с глас, скован от нервност.

— Идеален си — каза тя. — Снощи беше съвършен, помниш ли управителя в ресторанта? Беше омагьосан от теб. Отново ще бъдеш съвършен. Тръгвай.

Задържа му палтото, за да го облече, като камериерка, която обслужва горда светска красавица. Това беше знакът за него. Той вирна брадичка и отправи към огледалото усмивка, която беше напълно в стила на Зелда. Усмивка, която беше едновременно насмешлива и надменна, подканваща и отхвърляща. После се извърна от безупречното отражение, нахлузи палтото и тръгна към вратата.

— Не вдигай телефона — каза Зелда с властния си глас.

— Не, Зелда — каза Изобел послушно.

Сините очи на Зелда заблестяха.

— И не си лягай, чакай ме — каза тя дрезгаво. — Ще имам нужда от теб, когато се прибера у дома.

Сивите очи на Изобел срещнаха нейните:

— Ще бъда в леглото — каза тя тихо. — Ще бъда гола. И аз ще имам нужда от теб.

Зелда се обърна бързо, отвори вратата и изчезна.

Шофьорът я откара до входната врата на телевизионното студио, пред която се въртеше нервна служителка от техническия екип.

— Времето е разчетено до секунди — каза тя.

Зелда тръгна бързо по притихналите коридори.

— Влезте тук — каза момичето. — Боя се, че трябва да отидете направо на снимачната площадка. На масата има чаша вода за вас. Тъкмо излизат от почивката.

Зелда кимна и смъкна от раменете си коженото палто, докато се качваше по двете плитки стъпала към снимачната площадка. Служителката от техническия екип го улови и побърза да се махне от обсега на обектива, докато ръката на продуцента отброяваше секундите, а водещият се обърна отново към Камера Едно с отработената си усмивка.

— Зелда Виър, преди този интересен филмов материал вие предявихте доста високи претенции за романа си като за част от разказваческата традиция?

Зелда обърна прекрасната си глава към него, така че Камера Едно да може да улови класическия й профил.

— О, аз съм просто една разказвачка на приказки — каза тя сладко. — Хората искат приказка. Това искаме всички, нали? Нещо, което да ни измъкне от нашия еднообразен живот.

— Но вашата история описва живот, който далеч не е бил еднообразен, и сте избрали да я напишете така, сякаш е действителна. Следователно, въвеждате читателя в някои доста неприятни сцени: сексуален тормоз, изнасилване, сатанистки злодеяния, и това е само в първите няколко глави.

Зелда се обърна към камерата, очите й молеха за съчувствие.

— Преживяването, върху което основах книгата си, беше много ужасяващо и оцелях от него само по чудо — каза тя гърлено. — Нямаше да съм вярна на себе си или вярна на хората, които също са преживели такава травма, ако се престоря, че не е било ужасно. Ужасно и, да, на едно ниво, дълбоко еротично.

— Но именно на това се противопоставям! — прекъсна я Роналд Смарт. — Вие току-що признахте, че го правите умишлено. Вземате нещо, което едва ли е подходящо за леко четиво, и умишлено го правите съблазнително. Просто е отвратително!

Зелда насочи тъмносиния си поглед към него.

— Не го правя съблазнително — каза тя с равен тон. — То просто е такова. Границата между удоволствието и болката е много тясна. Границата между страха и желанието е много фина. Оцелях след травматично преживяване, в процеса на което границата беше пресичана отново и отново. Но не мога да отрека… — настъпи кратко, ефектно мълчание — … че такива преживявания са в сърцевината си едновременно дълбоко приятни и удовлетворяващи… и много ужасни.

Неочаквано Роналд Смарт се обля в наситена, изненадваща руменина.

— Но това едва ли е тема за дамски роман — каза той задавено.

Зелда го дари с най-прелъстителната си усмивка.

— Бихте се изненадали на онова, което може да намерите в дамските романи — каза тя сладко. — Бих казала дори, че ще се изненадате от онова, което бихте могли да откриете в дамското въображение.

Д-р Мариел Форд, все още несъвзела се от предишния си спор, се наведе напред.

— Следователно, по собственото ви признание, романът ви е тясно свързан с порнографията.

Зелда отговори с едно от най-женствените си свивания на рамене.

— О, не зная — каза тя безгрижно. — Никога не съм чела порнография. Никога не съм имала нужда да черпя от нечие друго въображение. В собствения си ум имам достатъчно картини, имам достатъчно желания. Вие нямате ли?

Д-р Форд изглеждаше доста слисана, сякаш от доста години никой не я беше питал за подробностите от еротичните й фантазии.

— Не претендирам да съм експерт по порнография — каза тя кратко.

Джъстин, чувствайки, че контролът над вечерта му се изплъзва, посочи с жест към Мат Фрайър, художника.

— Мат, ти какво смяташ за това?

Мат се откъсна от замечтано съзерцание на дългите, силни крака на Зелда, предизвикателно и изненадващо космати под гладките чорапи:

— Мисля, че човекът на изкуството е натоварен със задължението да бъде отговорен — каза той. — В собственото си творчество се опитвам да създавам неща, които биха събудили у хората усет за красота. Мисля обаче, че все пак трябва да се вземе предвид и друго — онова, което някой ще види като красиво, друг може да възприеме като противно и оскърбително.

— Именно! — Зелда се обърна към него възхитено, като един човек на изкуството, който поздравява друг. — Можеш да бъдеш отговорен за собствената си представа, но не и за това, как някой друг я тълкува или вижда.

Асистент-режисьорът отправяше настояващи за приключване жестове към Джъстин, който прокара ръка през косата си, демонстрирайки естествена непринуденост, и се усмихна на камерата, която се изместваше към него.

— И тук трябва да приключим за тази вечер. Това беше „Аеробика за мозъка“ с мен, Джъстин Уейд, и моите гости. По същото време другата седмица ще обсъждаме пушенето: лично право или обществена заплаха? Лека нощ.

Останаха застинали като комплект восъчни фигури, докато камерата се отдръпна, за да покаже всички в далечен план, после червената лампичка върху нея угасна, червената лампичка в дъното на студиото примигна и също угасна, а водещият на дискусията каза уморено:

— Благодаря много на всички, беше отлично.

Зелда стана и се озърна за палтото си.

— Бяхте удивителна — каза й Джъстин Уейд. — Особено във втората половина, бяхте много дръзка, много предизвикателна.

— Благодаря — каза с безразличие Зелда.

Служителката от техническия екип се приближи и подаде палтото, очаквайки Зелда да го поеме от нея. Зелда се обърна и подложи гръб, така че момичето нямаше избор, освен да нахлузи палтото на раменете й.

— Благодаря — каза Зелда, като погали кожата. Момичето кимна нацупено и си тръгна. Зелда се усмихна.

Джъстин Уейд се обърна да се сбогува с другите си гости, а после се обърна бързо обратно към Зелда, която се отправяше към вратата.

— Госпожице Виър?

— Да? — поколеба се тя.

— Бихте ли искали да пийнем по нещо? Мога ли да ви предложа чаша шампанско? Малко по-нататък по улицата има приятен малък клуб.

Зелда си помисли за Изобел, която я чакаше гола в леглото. Усмихна се.

— Би било прекрасно — каза тя.

Оправяйки грима си в усамотението на една заключена кабинка в дамската тоалетна на бара, изпита възхитително усещане за изневяра, наслада от вкусването на водещи до усложнения забранени плодове. Изобел щеше да го чака със засилващо се безпокойство. Джъстин си мислеше, че излиза с ефектна и успяла жена. Трой, въвлечен в тези взаимосвързани изневери и измами, най-после почувства, че наистина е себе си, определян от неща, които не беше, определян от маските, които можеше да сваля една по една, или да ги слага и покрива една с друга.

Освежи червилото си, придаде обем на русата коса. После пусна водата в тоалетната и излезе от кабинката, изми ръцете си, като пусна крана и подложи пръсти под водата, и влезе в ресторанта. Джъстин Уейд беше поръчал бутилка шампанско и наливаше втората чаша, когато Трой се върна на масата.

— Зелда! — възкликна той: надигна се леко в стола си, за да приветства връщането й. Зелда се усмихна като жена, приемаща обичайната полагаща й се почит, приглади полата надолу по бедрата си, седна на стола и кръстоса крака.

— Имате вроден талант за телевизионни изяви — увери я Джъстин. — Някой казвал ли ви е това?

— Една продуцентска компания се свърза с мен в Лондон — каза тя скромно. — Преди да тръгна на турне. Обещах да обмисля предложението им.

— За какъв ангажимент става дума? — попита той.

— Токшоу за проблемите на оцеляването, с истории от реалния живот и хора, които говорят за собствените си трудности — каза Зелда.

Той моментално поклати глава.

— Трябва да внимавате ужасно много с тези малки и не достатъчно солидни продуцентски компании. Някои от тях не са нищо повече от един човек на свободна практика, работещ с помощта на телефона си. Наистина имате нужда някой да ви съветва.

— О, да, така е, зная, че е така — Зелда се приведе напред.

— Имате ли агент?

— Имам литературен агент — каза Зелда предизвикателно. Трой Картрайт. Запознахте се с него по-рано. Наложи му се да се върне в хотела, за да проведе няколко телефонни разговора. Той движи въпросите с издателите ми. Не знам дали би могъл да ме съветва за телевизията.

Джъстин Уейд поклати категорично глава.

— Ни най-малко, това е напълно различен свят — каза той. — И то суров свят. Имате нужда от съветите на човек, който е запознат с тези неща, занимавал се е с всичко това и е получил признание. Литературният ви агент може и да умее да се оправя с издателствата, но изпратите ли го в света на филмите и телевизията, ще бъде напълно безпомощен.

Зелда прикова сините си очи в лицето му и кимна доверчиво.

— Ще ви кажа какво бих направил, ако бях на ваше място — каза Джъстин замислено. — Бих създал собствена продуцентска компания, за да предложа от свое име идеята за токшоу на телевизионните компании. Защо да предавате контрола? Защо да работите за някой друг?

— Но аз нямам никакво понятие как да го направя! — възрази Зелда. — Няма да знам откъде да започна.

Той махна пренебрежително с ръка.

— Това не е проблем — каза. — Можете да се съветвате. Но — надявам се да ме извините, че за момент говоря за вас като за стока — вие сте много вървежен продукт. Аз например бих ви пласирал в половин дузина ниши.

Зад увлеченото, възхитено изражение на Зелда, Трой разбра за пръв път какви трудности срещаше Изобел да остане в образа. Джъстин Уейд може и да я гледаше с обожание, но се държеше със Зелда като с глупачка. Налагаше се Трой да полага усилия, за да скрие раздразнението си и да запази спокойно изражение.

— Не съм сигурна дали ми харесва да бъда стока — отбеляза Зелда кокетно. — Говорите за мен, сякаш съм предмет.

Джъстин сложи ръка върху нейната, която тя бе отпуснала на масата.

— Бурканче хайвер — поправи се той. — Както и да е, в известен смисъл по отношение на пазара вие сте вещ: съблазнително нова, неочаквана вещ, точно онова, което всички искат в момента. Нещо много продаваемо.

— А не личност — заяви Зелда.

— Вие сте актив сама на себе си — каза Джъстин. — Трябва да се продавате. Бихте могли да направите много солидна кариера в телевизията.

— Не знам дали ще съм в състояние…

— Доверете ми се. Имате естествен талант. Бяхте чудесна тази вечер.

— С голямо удоволствие бих го направила, разбира се. Но откъде да започна?

— Мога да ви кажа това. Необходим ви е първокласен телевизионен продуцент. Някой, който наистина умее да се ориентира в обстановката, човек, на когото можете да се доверите, че ще пази интересите ви.

Трой имаше досадното усещане, че довежда една партия шах до напълно очевидния й край.

— О, но къде да намеря подходящия човек?

— Много хора биха се справили. Та аз самият бих могъл да го направя!

И двамата се престориха на удивени, че разговорът е стигнал до този етап.

— О, но как бихте могли? — попита Зелда. — При положение, че собствената ви кариера ви ангажира толкова?

Джъстин сви рамене.

— И насън мога да се справя с предаване като „Аеробика за мозъка“.

Трой прояви благоразумието да не се съгласи.

— Търсех шанса си да се заема с продуценство. Имам уменията, връзките и познанията. Чаках проект, който да намеря за интересен. По природа ми е невъзможно да се обвържа с нещо, което не ме запленява изцяло. Трябва да съм наистина очарован от идеята — той направи пауза, после добави меко: — Вие наистина ме очаровате. Бих искал аз да съм този, който да ви отведе там, където ви е мястото. Можете да стигнете толкова далече…

Пръстите на Зелда се размърдаха под докосването му.

— Наистина не знам — каза тя безпомощно. — Как бихме започнали това?

— Ами ще трябва да основем продуцентска компания на името на двама ни, ще бъдем съдружници. Ще трябва да наемем офис в Лондон и да назначим на работа няколко души персонал, абсолютен минимум, човек, който прави проучванията и един технически служител, да кажем. А после ще измислим предложение или няколко предложения и ще ги представим на телевизионните компании. Когато кажат „Да“, се залавяме с продуциране, наемаме още персонал и правим програмите. Продаваме им всички предавания и прибираме печалбата. Чиста работа.

— Колко ще струва да основем компанията? — попита Зелда предпазливо.

Джъстин се замисли за момент.

— На прима виста бих казал… о, около двеста хиляди лири. Може би това ви изглежда много, но ние ще си плащаме заплата, разбира се, а ще трябва да плащаме и наем — той се поколеба. — Това е трудността за мен. Моят капитал е вложен в една къща, която току-що купих. Мога да внеса къщата като мой дял, ако вие можете да предоставите същата сума в брой.

Зелда придоби замислено изражение.

— Ако разполагате с такива пари в брой — каза той. — Простете, че питам. Помислих си, че може би разполагате, след сделката за книгата.

— Наистина разполагам със сумата — каза тя със сдържана гордост. — Мисля, че е общоизвестно какви са авансите ми. Е, да вложа ли сто хиляди?

— Двеста хиляди — каза той. — Къщата ми ще трябва да бъде гаранция срещу по-нататъшните заеми. Тя струва около двеста хиляди, така че ще бъдем квит.

Трой си помисли безжалостно, че ни най-малко нямаше да са квит с имот, който несъмнено бе обременен с тежка ипотека, внесен от едната страна, и двеста хиляди лири — чудесна, солидна сума пари в брой от другата; но на прекрасното лице на Зелда се изписа нетърпеливо желание.

— И ще бъдем партньори?

Джъстин стисна леко ръката й.

— Надявам се да бъдем повече от това — каза той. — Този свят е суров, имате нужда от приятел. Вземат новия талант и го накълцват безмилостно. Но аз прочетох книгата ви, разбирам, че сте преживели ужасно време. Бих искал да получите компенсация. Ще ви закрилям.

Зелда кимна.

— Много сте мил — каза тя меко.

— В мига, в който ви видях, поисках да узная коя сте — каза настойчиво Джъстин. — Видях ви на телевизионния монитор в студиото и изтичах да ви пресрещна, преди да се качите в колата си. Такова нещо не съм правил никога преди.

Зелда се усмихна и сведе очи.

— Още една чаша шампанско? — предложи той. — Да пием ли за сделката?

— Не, наистина трябва да тръгвам — каза тя. — Утре имам работа.

— Но имаме сделка? — попита той със заучена непринуденост.

Тя се усмихна.

— О, да. Наистина е вълнуващо.

— В такъв случай ми дайте телефонния си номер и аз ще се погрижа за изготвянето на договор. Би трябвало да е готов за подписване до края на седмицата.

— Не, вие ми дайте номера си — каза Зелда. — На турне съм до петък и не знам номера на мобилния, който ползвам в момента. Ще искате да говорите с мен, преди да се прибера у дома, нали?

— Ще искам да говоря с вас утре — каза той: гласът му стана малко по-дълбок, с нотка на заучена искреност. — А в петък ще ви донеса договора, където и да сте. Къде ще сте всъщност?

— В Бирмингам — излъга Зелда.

— В Бирмингам значи — засия той. — О! А как ще се наречем? „Виър и Уейд“?

— Или „Уейд и Виър“? — предложи тя.

Той взе ръката й и я целуна.

— Вие сте на първо място — каза. — Сега и винаги. Ще бъдем „Виър и Уейд“.

Зелда пъхна ключа си във вратата на хотелския апартамент и я отвори. Изобел съвсем не лежеше гола и възбудена в двойното легло в спалнята. Седеше на софата в дневната, увита в старомоден халат с подплата. Когато вратата се отвори, тя скочи на крака.

— Къде беше? Побърках се от притеснение!

Палавата усмивка на Трой проблесна към нея през лицето на Зелда.

— Предаването свърши преди близо два часа!

— Знам. Джъстин Уейд ме заведе в един клуб.

Изобел се отдръпна от него, шокирана:

— Излизал си? В този вид?

Трой кимна.

— Защо не? — попита той с жестокия, безгрижен тон на Зелда, и влезе в банята, като затвори вратата.

Изобел остана на мястото, на което я беше оставил, застанала сама насред стаята, по халат. Откри, че е потресена от мисълта, че Зелда излиза без нея, че Зелда приема отделна самоличност и живот. Зелда беше излизала и бе разговаряла с някой друг, може би беше флиртувала с някой друг. Други хора ги бяха видели заедно. Зелда беше изрекла думи, които не бяха нито изречени, нито чути от Изобел.

Сякаш дете бе пораснало и беше напуснало дома — само че усещането бе много, много по-ужасно. Сякаш един съпруг беше изневерил. Сякаш приятел бе извършил измама. Сякаш самата тя беше ходила насън, бе излязла през нощта и се беше държала съвсем нетипично за себе си, а после се беше прибрала отново у дома и бе принудена да се изправи лице в лице с факта, че животът й не й принадлежи.

Изобел застана съвсем неподвижно и се заслуша в шумовете, долитащи от банята, докато Трой смъкваше от себе си кожата на Зелда. Чу го как се движи насам-натам, как отмива грима й от лицето си, звука от течащата вода на душа, спирането на крана, после вратата се отвори и той се върна в стаята, свеж и чист в бялата хотелска хавлия, изглеждайки с години по-млад от истинската си възраст, неоспоримо мъжествен, свеж и сексапилен, и млад. Редом с него Изобел се почувства стара и неуверена, изхабена и неспокойна.

— Не ми харесва мисълта да излизаш като Зелда без мен — каза тя колебливо.

Той отиде до минибара и го отвори: огледа с наслада бутилчиците.

— Питие? Не? — избра едно бренди и го наля в чаша. Отпусна се в креслото отсреща, вдигна чашата към нея и после отпи.

— И защо не? Какво толкова ще стане?

— Рисковано е — каза тя безпомощно.

— Цялото това начинание е рисковано — каза той. — Гледа ли предаването?

— Да — призна тя неохотно. — Беше чудесен. Тя беше чудесна.

— Щеше ли дори за миг да ти мине през ума, че това съм аз, и се представям за нея?

Тя поклати глава.

— Така си и мислех — каза той. — В клуба просто я изпробвах. Исках да видя как се държи и въздейства на напълно непознат човек. Ефектът беше добър. Не е станало нищо лошо.

— Но какво искаше той? — попита тя, съвсем като разтревожена майка в разговор с кривнала от правия път дъщеря. — Защо изведнъж те покани да излезете, просто ей така?

Зелда отправи към Изобел продължителен, многозначителен поглед. Изобел допря ръце до слепоочията си, където пулсът й туптеше силно.

— Да не искаш да кажеш, че се е опитвал да флиртува?

— Искаше да изкара пари от Зелда — каза Трой възмутено, изоставяйки рязко предизвикателната си поза. — Представи си каква дързост. Някакъв си второразряден провинциален водещ на предаване реши, че ще придума Зелда Виър да се откаже от един чудесен четвърт милион, за да му основе продуцентска компания, а после на нея би й се наложило да върши цялата работа.

— Не може да бъде! — възкликна Изобел, отклонявайки се временно от темата.

— Да, направи го. Мисли, че ще се наречем „Виър и Уейд“.

— Но аз никога не бих направила такова нещо!

— Нито пък аз. А пък Зелда ще го схруска за закуска — Трой се изкикоти. — Каза ми, че искал да я обезщети за преживяванията, които са я белязали. Едва ли е направил нещо повече от това, да погледне корицата на книгата. Ако беше прочел повече, щеше да е наясно, че тя си е отмъстила сама. Не бих се впуснал в бизнес със Зелда Виър с намерението да се възползвам от нея.

— Но това е наистина ужасно — каза Изобел. — Той трябва да е напълно безпринципен.

Трой й се усмихна над ръба на чашата.

— Скъпа, този свят е безпринципен. Ако имаш такива пари, за каквито говори Зелда публично, не забравяй, публично, ако си богата като Зелда и богатството е основната ти тема, тогава ей така, изневиделица, ще изникнат всевъзможни злонамерени хора с цел да ти го отнемат. Всички, абсолютно всички, ще искат своя дял.

Изобел поклати глава.

— Винаги съм си представяла Зелда като живееща в свят, в който има други богати и красиви хора — каза тя. — Никога не съм мислила, че хората ще се опитат да я експлоатират.

Трой се усмихна и каза:

— Тя е талантът, нали? Не си даваш сметка колко рядко срещано е това. На всеки един, който може да произведе оригинални идеи, се падат сигурно половин дузина души, които се възползват. Номерът е да откриеш единия. Когато откриеш този един човек, издигаш малка ограда около него или нея, за да е ясно, че го притежаваш, а после го впрягаш на работа. Караш го да работи, и да работи, и да работи, и откриваш всевъзможни начини да извличаш полза от него.

— Но нещата не стояха така за Изобел Латимър — каза Изобел.

Трой поклати глава.

— Това е погрешният вид талант. Никога не съм печелил много пари от Изобел Латимър, нито пък ти. Но откакто се разчу, че съм агент на Зелда, знаеш ли колко по-интензивен стана бизнесът ми?

Тя поклати глава.

— Повече от двойно — каза той. — Поканите за празненства? Три пъти повече. Поканите за вечеря? Двойно. Покани за обяд? Не мога да изям толкова обеди, че да угодя на хората, които искат да ме извеждат и да ме хранят, защото си мислят, че умея да разпознавам мигновено таланта и мога да им донеса някаква печалба. Не става дума само за хонорарите, знаеш ли. А за нещо много повече от това.

Тя поклати глава. Изглеждаше смутена.

— Говориш така, сякаш я поглъщате, сякаш си я разделяте и я поглъщате.

Усмивката на Трой беше като на хищен вълк:

— И двамата го правим, нали? За нас тя е гъската, която е снесла златно яйце. Номерът е да я използваме, без да я погубим. Искаме да вземем всичко, каквото можем, докато все още имаме възможност, без да увеличаваме евентуалните неприятни последици.

— Но нали между нас става дума за нещо повече от това? Става дума за нещо повече от идеята как да се експлоатира един талант?

Разтревоженият й глас го върна към задачата му да я успокоява, да крие от нея комерсиалната действителност, която тя съвсем рядко зърваше. Той остави чашата си, прекоси стаята и я целуна леко по бузата, както би целунал майка си.

— Разбира се, че да. Става дума за нещо много повече от общия ни дял от печалбата. А сега те моля да ме извиниш, трябва да си лягам. Утре ни предстои голям ден и трябва да бъдеш в най-добрия си вид. Хващаме влака за Ливърпул в девет и десет. Колата идва в осем и трийсет.

Изобел искаше да го задържи, но той се изплъзна от хватката й и се отправи към вратата на спалнята си.

— Трой! — каза тя. Той се поколеба, с ръка върху дръжката на бравата.

— Мислех си, че бихме могли… — тя не можеше да довърши изречението, не знаеше как да отправи поканата си.

Той се престори, че не разбира какво имаше предвид тя.

— Утре ще ми кажеш — усмихна й се. — Тази вечер съм уморен до смърт. Утре ще ми кажеш какво си мислела.