Аферата „Зелда“

Трийсет и две

Изобел позвъни на Филип от гара „Ватерло“, веднага щом видя на таблото за заминаващи влакове кога пристига нейният. Госпожа М. вдигна телефона.

— Исках само да кажа, че се прибирам вкъщи по-рано — каза Изобел. — Няма да остана да нощувам. Ще си бъда вкъщи навреме за вечеря.

— Момчетата смятаха да излизат за вечеря — каза госпожа М. снизходително. — Очевидно за да отпразнуват нещо.

Изобел овладя раздразнението си и не си позволи да попита госпожа М. какво празнуваха.

— Филип там ли е? — попита тя.

— Отиде в къщата на Мъри. Отидоха заедно. Казаха, че ще работят по някакви книжа.

— Ще трябва някой да ме вземе от гарата — каза Изобел. — Можете ли да телефонирате на Филип вместо мен и да го помолите да ме посрещне? Ще пътувам с този в три часа.

— Разбира се — каза госпожа М. — Да ви оставя ли една салата? Или ще се храните навън с момчетата?

За момент Изобел се замисли колко напълно абсурдно беше шейсет и две годишният й съпруг и четирийсет и пет годишният му приятел да бъдат наричани „момчетата“ от жена, която беше на трийсет и няколко. През осемнайсети век те щяха да са стари мъже, през Средновековието щяха да са направо патриарси. Във всяка епоха преди деветнайсети век, предвид факта, че принадлежеше към работническата класа и беше плодовита, самата госпожа М. надали щеше да доживее сегашната си възраст. Изобел установи, че размишлява за евентуалната смърт на икономката си с подозрително задоволство.

— Знаете ли къде ще отидат да вечерят „момчетата“? — попита тя.

— „Мезон Руж“ — каза госпожа М. — Помолиха ме да запазя маса за осем часа.

„Мезон Руж“ беше скъп ресторант в близкото градче Филдинг. Изобел повдигна вежди.

— Сигурно имат повод за празнуване — отбеляза тя. — Ще реша, когато се видя с Филип. Не е нужно да ми оставяте нищо, мога да се погрижа за себе си.

— Добре тогава — каза госпожа М. сговорчиво. — Ще му кажа да ви посрещне на влака в три часа.

Изобел почти очакваше да види колата на Мъри, когато излезе от гарата в сивия мартенски следобед, но срещу входа беше паркирана само тяхната кола, на волана беше Филип.

— Значи не остана да пренощуваш? — отбеляза той.

— В крайна сметка ми отне само миг да погледна корицата — каза тя небрежно. — После обядвах набързо с Едуард и беше толкова рано, че реших да се прибера у дома.

— Можеше да отидеш на пазар — предположи той. — Или в библиотеката, или да се видиш с някого на чай.

— Исках да си дойда у дома — каза тя, и беше възнаградена, когато той посегна да докосне ръката й, отпусната в скута.

— Това е хубаво — каза той. — И означава, че можеш да излезеш с нас довечера. Уредихме формалностите по партньорството. Напълно сме готови да действаме веднага щом напишеш чека.

— Оценителят е посочил цена? — попита тя.

— Да. Не е особено честно всъщност, защото точно днес Мъри получи запитване от едно училище. Искат цена за басейн с олимпийски размери за състезания и гала изяви. Ще струва стотици хиляди лири. Но Мъри каза, че няма да го брои в сделката, защото оценката трябва да има все някаква граница във времето. Но това ме накара да видя каква изгодна сделка сключваме.

— Колко? — попита Изобел.

— Поеми си дъх — каза Филип. — Триста и петдесет хиляди лири.

Изобел беше ужасена.

— Това е със сто хиляди лири повече, отколкото очаквахме! — възкликна тя.

— Знам — каза той. — Но с цифрите не може да се спори, Изобел. Те говорят сами за себе си. Мъри има договори и активи на стойност седемстотин хиляди лири. Ако искам половината дял от бизнеса, тогава трябва да го купя на половината от пазарната цена. Което си е редно, редно си е.

Изобел мислеше бързо. В швейцарската банкова сметка нямаше достатъчно пари да покрият такъв разход, а тази година нямаше да постъпят повече до предаването на пълния ръкопис на втория роман.

— Това са всичките ни спестявания — каза тя. — И отгоре. Наистина е голяма сума.

— Знам — каза Филип. — Но нали видя как работи той. Искаме да бъдем в този бизнес, Изобел. Искам само справедливо разпределение на дяловете и равно право на глас в него.

— Ще трябва да изтеглим ипотечен заем за къщата — каза тя. — Не можем да покрием всичко от спестяванията си. Ще трябва да направим голяма ипотека.

Той кимна.

— Това не е абсолютно никакъв проблем. Ще излезем на печалба, голяма печалба, преди да е изтекла годината.

Против волята си, Изобел се усмихна на ентусиазма и решителността на Филип:

— Не съм те виждала такъв от години — каза тя.

Филип й се усмихна широко.

— Не съм се чувствал така от години — съгласи се той.

Тя неохотно набра номера на Трой.

— Здравей — каза той вежливо. — Благополучно ли се прибра?

— Да — каза тя. — Съжалявам, че те безпокоя, но имам нужда от парите от швейцарската банкова сметка, за бизнеса на Филип. И имам нужда от аванса за втория роман, колкото е възможно по-скоро.

— Не мога да ти го издействам, докато не предадеш романа — каза Трой. — Нали каза, че можеш да подготвиш груба чернова много скоро?

— Да.

— Мога да получа парите, ако им я покажа, мога да им кажа, че сумата ти е необходима веднага за къщата ти в Кал д’Антиб.

— Де да беше — каза Изобел печално. — Всъщност съм на път да се превърна в рекламен агент за плувни басейни в Кент.

— Сигурна ли си, че сделката е добра?

— Убедена съм.

— Да кажем тогава две седмици, един месец, за да имаш време да предадеш ръкописа, а те — време да платят?

— Добре — каза Изобел неохотно. Каза „дочуване“ и затвори телефона, а после се обади в банката. Хвана ги точно преди затварянето. Изпита чувства на разтърсващ ужас, докато и свързваха със служителя по ипотеките.

Обясни, че иска да ипотекира къщата си за около две трети от пазарната й стойност, и че ще изплати заема до два месеца. Съветникът по ипотеките, привикнал да си има работа с големи суми в тази заможна част от страната, не се смути от числото триста и петдесет хиляди лири, и обеща да върне обаждането веднага..

Изобел остави слушалката и зарови лице в ръцете си. Никога преди не бяха ипотекирали къщата си. За Изобел беше голямо успокоение, че застраховката за инвалидност на Филип им беше позволила да купят къщата без обременяване и затова, каквито и финансови затруднения да бяха преживявали след това заради намаляващите хонорари и непрекъснатите разходи, тя винаги живееше с усещането, че домът й е подсигурен.

— Това е само за два месеца — успокои се тя. — А после пристигат парите на Зелда Виър.

Решително се обърна към монитора и включи компютъра. Вече беше на двайсет и четвърта глава, трябваше да напише най-малко петдесет глави за дебелата книга, която искаха издателите и читателите. Героинята й беше преживяла почти фаталната катастрофа и лежеше в болница. Духовният й водач беше пристигнал през стелещите се мъгли на упойката. С крива усмивка Изобел се зае с приятната задача да напише еротична сцена на любов с дух от отвъдното.

Беше погълната от работата си, когато телефонът до нея иззвъня и тя изплува от света на духовете, за да приеме обаждането от банковия служител по ипотеките. Човекът потвърди, че са готови да изготвят ипотека върху къщата и имота, която щеше да възлиза на триста и петдесет хиляди лири. Изобел чу уплашеното потрепване в гласа си, докато го молеше да изпрати веднага формулярите по пощата.

— Само за два месеца — опита се да се утеши тя.

Мъри не беше очаквал Изобел на вечеря. Чакаше Филип в бара, не беше видял, че масата вътре в ресторанта е подредена за трима. Изглеждаше изненадан, когато я видя, погледна я с неочаквано събудено внимание.

Изобел си помисли, че може би е заради прическата — беше вдигнала косата си и я беше прибрала с фиби високо на главата вместо на тила, което несъмнено й придаваше малко от блясъка на Зелда. Беше използвала очна линия и спирала и знаеше, че изглежда добре в коктейлна рокля, която по стандартите на Зелда беше скромна — бледосива с висока яка и къси ръкави, — но доста стилна за Изобел.

— Изобел, колко прекрасно е да те видя! — възкликна Мъри, изправяйки се на крака. — Значи не остана в Лондон?

— Не — каза тя кратко.

— Мислех, че се прибираш утре — каза той.

— Размислих.

— Добре ли мина всичко?

Изобел се обърна към сервитьора, който ги чакаше да поръчат напитките си.

— Сухо шери, ако обичате — каза тя.

— Добре ли мина всичко в Лондон? — попита отново Мъри, докато Филип си поръчваше питие.

Изобел го погледна. Чудеше се дали не долавя нотка на злорадство в загрижения му тон.

— Всичко беше чудесно, благодаря — каза тя хладно. — Просто приключих по-рано, отколкото мислех, и нямаше причина да оставам.

— О, нямало е причина — каза той, сякаш това обясняваше всичко. — Е, толкова съм доволен, че успя да стигнеш за вечеря тук. Това прави празненството истинско.

Изобел се усмихна и насочи вниманието си към менюто.

За нейна изненада прекараха приятна вечер: имаше истинско усещане за празник. Изобел забрани на мъжете да вадят бизнесплана на масата, но те така или иначе имаха повечето цифри в главите си, така че през голяма част от вечерята изчисляваха суми и пресмятаха печалби.

— Явно истината е, че към следващия вторник всички ще бъдем милионери — каза Изобел весело.

— Най-малко — отвърна Филип. — Наздраве за нас! — Вдиша чашата си и пиха наздравица за фирмата.

— Значи подписваме утре? — поиска да се увери Мъри.

— Следващия понеделник — поправи го Изобел. — Веднага щом получа чека от банката.

— Понеделник значи — каза Мъри. — По дяволите. Днес затварят по-рано. Канех се да си купя ново „Ферари“.

Изобел и Филип отидоха заедно до банката да вземат чека. Годините на боледуване и пасивност бяха оставили знака си върху Филип: той не попита как са събрани парите, все така готов да оставя всичко в ръцете на Изобел. Тя му каза, че са били нужни всичките им спестявания и влогове и че е била принудена да вземе и заем от банката, гарантиран с къщата, но в отговор Филип само я увери, че ще получат по-добра печалба от това капиталовложение, отколкото от всичко друго, че той ще получава заплата още от първия ден, и ще си изплащат дял от печалбите на всяко тримесечие.

Занесоха заедно чека на Мъри. Филип шофираше, Изобел държеше в скута си чантата, в която беше чекът, предназначен за фирмената банкова сметка на Мъри. Той ги посрещна на вратата.

— Тъкмо правех кафе — каза той. — Предполагам, че трябваше да сложа да се изстудява шампанско.

— Не и в десет и половина сутринта — каза Изобел. Подаде чека на Филип, който го връчи на Мъри.

— Заповядай. Не харчи всичко наведнъж.

— До края на тримесечието вече ще теглите сумата обратно във вид на печалби — обеща Мъри.

— Знам — каза Филип. — Чу ли се с хората от училището? Доволни ли са от цифрите, които им представихме?

— Искат да се срещнат с нас днес следобед — каза Мъри и тръгна пред тях към кухнята.

Изобел хвърли поглед към подножието на стълбите, където беше оставила обувките си. Застланото с килим първо стъпало беше все така празно.

— Позволих си волността да кажа, че и двамата ще бъдем на срещата — каза Мъри. — Надявах се, че ще можеш да дойдеш?

— Разбира се — каза Филип. — Ще трябва да си сверим ангажиментите и да планираме какво ще правим през останалата част от седмицата. Но, разбира се, ще дойда днес следобед.

— Не трябва да се преуморяваш — предупреди го Мъри. — И двамата сме толкова заети, че бихме могли да работим по четирийсет и осем часа без прекъсване.

— Не, той не трябва да го прави — заяви Изобел.

— Никога не съм се чувствал по-добре — каза Филип. — Не вдигай толкова шум за нищо.

Мъри се спогледа усмихнато с Изобел.

— Кафе за всички? А после ще е по-добре да се върна към работата си. Искам да подготвя някои модели, за да ги покажа в училището днес следобед.

— Аз мога ли да направя нещо? — попита Филип нетърпеливо.

— Би ли могъл да направиш изчисленията на себестойността, докато аз изготвя чертежите на компютъра?

— Абсолютно — каза Филип. — Два варианта ли ще им предложим?

— Мислех си да направим три основни модела и предполагам, че ще се спрат на средния. Хората почти винаги правят така.

— Ето какво ще ви кажа — прекъсна ги Изобел. — Ако може да взема колата, ще се прибера и ще оставя двама ви да се занимавате с това.

— Да, разбира се — каза Филип. Подаде й ключовете от колата и я целуна разсеяно по бузата. — Мъри може да ме откара вкъщи, след като приключим с училището.

— Сигурно ще е около четири — каза Мъри на Изобел.

Изобел кимна и излезе от кухнята: докато излизаше от входната врата, чу Филип да казва разпалено:

— Но е добре да им представим цените на отделните части, за да могат да поръчват екстри, ако поискат по-обикновен басейн с допълнения.