Аферата „Зелда“

Двайсет и пет

Изобел се пъхна в леглото до Филип и осъзна, че той нито спеше, нито се преструваше на заспал, както обикновено. Притегни я към себе си.

— Ухаеш хубаво — каза с интимен тон. — Нов парфюм?

Беше мирисът на нощния почистващ лосион, на който Изобел не беше успяла да устои, след като двамата с Трой купиха от него за Зелда. Уханието му й въздействаше еротично, беше го усетила по кожата си и по тази на Трой.

— Ммм — каза тя.

Познатото, обично тяло на Филип се доближи до нея в леглото. Ръката му я придърпа още по-близо и тя се плъзна, за да облегне глава на рамото му. Той наведе глава и нежно я целуна по лицето. Изобел се почувства неловко, както рядко се чувстваше с Трой, независимо колко странна беше външността или поведението им. Почувства как се изчервява силно в полумрака на спалнята. Филип отметна косата от лицето й с милувка и зацелува шията и меката долна част на ухото й. Опитвайки се да откликне, Изобел сложи ръце на раменете му, на тила му. Филип издаде тих, дълбок, гърлен звук, и я целуна по устните. Изобел го целуна в отговор, сдържани целувки, които бяха напълно различни от буйните целувки на Трой с отворена уста, напоени с аленото червило на Зелда. Изобел изтика мисълта за Трой от ума си, от брачното си легло, и се опита да се съсредоточи върху нежното докосване на съпруга си, мъжа, за когото се беше омъжила по любов и с когото бе избрала да остане с години.

Филип посегна и се засуети неумело с горнището на пижамата й, погали корема й, а после придвижи ръка нагоре към гърдите й. Изобел лежеше неподвижно, остави го да я докосва, в очакване на страстния отклик, който той едно време събуждаше. Не се случи нищо особено. Изобел се запита дали за Филип също не се случваше нищо, и дали тъкмо затова тези прелюдии им отнемаха толкова време. Дали той също чакаше да го обземе подходящото настроение и се надяваше, че след миг ще бъде изпълнен с желание?

Той подръпна горнището на пижамата й.

— Мисля да се отървем от това — каза той, и по дълбокия тон на гласа му Изобел осъзна, че е възбуден, че единствено тя беше замръзнала от смущение. За Филип това беше сексуално възбуждащо, той искаше тъкмо това.

Тя услужливо съблече горнището си и плъзна надолу долнището на пижамата. Филип повтори действията й, така че останаха голи заедно в леглото. Изобел си помисли, че не трябва да забравя да смени и изпере чаршафите на сутринта, за да не разбере госпожа М., че са правили любов, после си каза, че това е нелепо — нямаше абсолютно никаква причина госпожа М. да не узнава, че са се любили. Те бяха съпруг и съпруга, редно беше да се любят. Болестта на Филип беше прекъснала страстния и изпълнен с наслада сексуален живот, който бяха споделяли. Би трябвало да се радва на възстановяването му, а не да се притеснява за чаршафите.

— Също както едно време — каза Филип възторжено.

Изобел се притисна по-близо до него и изпита чувственото удоволствие от допира на топла гола кожа до нейната. Филип имаше леко, светло окосмяване по тялото и гъделичкането на космите по гладката й голота винаги я беше възбуждало.

— Да, така е — каза тя, опитвайки се да убеди себе си.

Филип се прехвърли отгоре й и нежно проникна в нея. За своя изненада, Изобел откри, че беше твърд, силен. Задвижиха се в приятно съзвучие, с наслада. Изобел затвори очи и се опита да не мисли за нищо, освен за удоволствието от допира на кожата му до нейната, за уютната му топлина.

Почувства как се отнася, отдалечавайки се все повече и повече. Тялото й откликна на докосването му. Филип бе правил любов с нея в продължение на много години, познаваше ласките, които й доставяха удоволствие. Но умът й бе на километри разстояние, тя се чувстваше отчуждена, и хладна, и далечна. Внимаваше да не мисли за Трой, нито за Зелда, не мислеше за нищо — било то еротично или неприятно. Не мислеше за нищо, докато съпругът й се движеше по тялото й, в тялото й, и покриваше шията и гърдите й с леките си целувки.

— Хубаво ли е? — прошепна той.

— Много хубаво — увери го тя.

Можеше да почувства настойчивостта му, когато той започна да се движи по-бързо, но изпитваше единствено желанието да му достави удоволствие, и потиснатото желание всичко това да приключи. Изви гръб като дъга и издаде няколко леки стона на престорено удоволствие. Те бяха достатъчни да го накарат да повярва, че е достигнала оргазъм и не иска повече, и тялото му се разтърси във внезапен прилив на всепоглъщаща сила, после той въздъхна дълбоко и се отпусна тежко върху нея.

Изобел изчака няколко мига, а после се отмести леко. Филип веднага се надигна, изричайки някакво извинение, и я освободи.

— Трябва да отида до банята — каза тя, взе пижамата си и излезе. Седна на бидето и почувства как хладката вода отмива лепкавата течност. Стана да си измие лицето и ръцете, и да погледне отражението си в огледалото в банята.

Лицето й не издаваше нищо. Взря се в безжизнените си очи в огледалото и си помисли, че е празна като първата страница на новия си роман. Вече нямаше нищо за казване, нямаше нищо за мислене. Просто нямаше нищо — във всяко отношение, и в романа, и в сърцето й. Облече пижамата си и се върна в спалнята. Филип лежеше все още гол, облегнат на възглавниците. Изглеждаше поруменял и щастлив.

— Струва ми се, че това беше убедително доказателство — каза той ухилено. — Много по-добре съм. О, Изобел, не е ли прекрасно?

Тя се опита да сподели радостта му.

— Да, така е — каза, отпускайки се в леглото до него. — Чудесно е. Толкова се радвам, че си по-силен.

— А ти си толкова добра — каза той, като я придърпа отново плътно до себе си. — Толкова мила. Сигурно ти е било тежко, докато бях толкова кисел и намусен. А откога не сме правили любов? Месеци, нали?

— Не броя — каза Изобел. — Никога не съм имала нищо против. Най-важното е, че сега се чувстваш добре.

— Чувствам се фантастично — каза той. — Невероятно.

Лежаха мълчаливо няколко мига.

— Да изгася ли светлината? — попита Изобел.

Филип кимна. Тя се пресегна и изключи нощните лампи, а после с наслада се сгуши, облягайки се отново на рамото му, с ръката му, здраво обвита около нея.

— Това е най-хубавата част — каза тя. — Тази близост.

В тъмнината почувства как той целува косата й.

— Ти беше истински ангел — прошепна той. — Само си представи колко щастливи ще бъдем, ако се оправя отново.

— Наистина ли мислиш, че може да стане?

— Можем да пътуваме. Винаги сме искали да пътуваме, нали?

Изобел внезапно си помисли за парите на Зелда Виър, които можеха да финансират един нов и вълнуващ живот за Филип и нея. Беше ги възприемала като „бели пари за черни дни“, които можеха да им гарантират сигурност, ако здравето му се влошеше, с които можеха да платят за грижите за него в домашни условия. Но ако състоянието му се подобреше, можеха да си създадат нов живот, пред нея можеше да се открие съвсем различен живот.

— О, да — каза тя. — Толкова би ми харесало да пътувам. Толкова искам да отида в Япония.

— Япония? Обичам Далечния Изток. Едно от нещата, за които много съжалявах, беше, че така и не отидохме там заедно.

— Така ли?

— Да. Но сега бихме могли. А мога и да се върна на работа, отново да печеля някакви прилични пари.

— Съмнявам се, че биха те взели обратно — каза тя мило. — На твоята възраст, скъпи.

— Не бих се върнал на старата си работа — той отхвърли идеята с пренебрежение. — Бих се заел със собствен бизнес. Иска ми се да работя на свободна практика. Ще печеля от всяка поръчка, а когато работата приключи, ще можем да харчим парите заедно. Какво мислиш?

— Чудесно — каза Изобел сънено.

Филип се облегна на лакът и я целуна по устните.

— Лека нощ, любима — каза нежно.

Изобел заслуша как дишането му става по-дълбоко, докато той потъваше в сън. Тя лежеше будна, загледана в тавана, и мислеше с удивление за бъдещето, което можеше да се открие пред нея. Зелда можеше да бъде пътят към свободата й, към възможността двамата с Филип да открият ново щастие заедно. След като се бе превъплъщавала в Зелда, Изобел можеше да се превърне в различна жена. Притежавайки богатството на Зелда, Изобел и Филип щяха да имат свободата да направят почти всичко.

На сутринта той се усмихваше, когато се събуди. Изобел се усмихна в отговор, предпазливо, с надежда.

— Остани в леглото — каза той нежно. — Ще ти приготвя закуска в леглото.

— Госпожа М. ще пристигне след половин час — каза Изобел.

— Не ме е грижа — каза той. — Тя може да мисли каквото си иска. Ще ти донеса закуска в леглото, а после ще ти приготвя гореща вана. Харесва ли ти тази идея?

— Истински рай — каза Изобел, примирявайки се с една сутрин на бездействие, докато крайният й срок за „Любящият призрак“ неумолимо изтичаше, а Трой я чакаше да му върне обаждането.

— Заспивай отново — нареди Филип, като облече халата си. Изобел се облегна на възглавниците и му се усмихна. След като той излезе от стаята, тя погледна към нощната масичка. Имаше две нови книги, които я бяха помолили да прочете, и имаше материал за лекция, която я бяха поканили да изнесе. В спалнята имаше с какво да запълни полезно около един час — толкова време щеше да е необходимо на Филип, за да приготви и подреди поднос със закуска. Знаеше, че би трябвало да му е благодарна за добротата. Но беше свикнала да работи усърдно, и прекъсването на рутината всъщност не й беше от полза.

Чу стъпките му по стълбището навреме, за да скрие романа, да седне в леглото и да му се усмихне, когато той влезе.

— Съжалявам, че се забавих толкова. Мъри докара госпожа М. и се прекъснах, за да му направя чаша кафе — Филип разтвори краката на масичката за сервиране и я сложи на коленете й. Изобел се усмихна, за да покаже възторга си при вида на чайник и чаша с чай, варено яйце и студена препечена филийка.

— Как така Мъри кара госпожа М. дотук?

— Колата й отказала да запали, затова му се обадила.

Изобел се поколеба, искрено озадачена.

— Защо не се е обадила на нас?

— Сигурно не е искала да ни безпокои, знае, че напоследък работиш усърдно.

— Но защо да безпокои Мъри?

— Е, когато идва насам, минава покрай вратата им. Защо не?

— Не е редно да злоупотребяваме — каза Изобел, чувствайки, че макар това да беше вярно, имаше и други, по-сложни обстоятелства, и че тя не разбира никое от тях.

— Той е добряк — каза Филип. — Няма нищо против. И харесва Мели.

— Тук ли е сега?

— Да. Отивам да го видя. Получил е одобрение за подробните планове. Строителите ще започнат другия понеделник. Само определяме окончателно къде ще бъдат радиаторите и електричеството.

— Отлично — каза Изобел.

— Да те оставя ли на спокойствие?

— Бягай — каза Изобел с усмивка. — Знам, че копнееш да решиш къде да сложиш радиатори.

— Искам всичко да е както трябва за теб — каза той мило. — Искам да е съвършено за теб — наведе се и я целуна по косата. — Знам, че ти беше тежко през последните няколко години — каза той нежно. — Чувствах се толкова зле, сигурен съм, че е било ужасно да се живее с мен. Наистина съжалявам, скъпа, не мога да ти опиша колко съжалявам. Сега, когато се чувствам толкова по-добре, разбирам колко ужасно трябва да е било. По онова време не виждах по-далече от собственото си отчаяние. Но сега наистина постигнах обрат. Всичко ще бъде различно.

Оптимизмът му бе заразителен. Изобел вдигна поглед към него.

— О, Филип.

— Обещавам — каза той. — Нещата ще станат пак каквито бяха, преди да се разболея. Отново ще бъдем щастливи, отново истински щастливи. Каквито бяхме преди — докосна бузата й и Изобел импулсивно хвана ръката му и целуна пръста му. Той й се усмихна. — Приятна закуска — каза и излезе тихо от стаята.

Изобел не докосна храната: вместо това се облегна на възглавниците и се втренчи невиждащо в тавана. „Започва се“, каза си тихо. Помисли си, че ако това беше роман, този щеше да е моментът, в който героинята трябва да направи избор, важен момент в сюжета. В романите, които Изобел пишеше, героинята винаги избираше верния път, моралното решение, пътеката на дълга, и после откриваше, че това й носи радост. „Това би било прекрасно“, прошепна си Изобел, докато отместваше подноса от коленете си. „Да се върна при Филип и да открия, че това е най-прекрасното нещо, което съм можела да направя. Да постъпя правилно и да открия, че това е най-доброто решение.“

Изобел върна обаждането на Трой, докато Филип и Мъри обхождаха отново и отново малкия участък земя между обора и къщата. Виждаше от прозореца двамата — младия, слаб и строен мъж, и по-възрастния, също толкова деен, също толкова енергичен, също толкова жизнен.

— Аз съм — каза тя на Трой. — Съжалявам, че те изпуснах вчера.

— Добре ли си? — попита той, нащрек заради хладния й тон.

— Добре съм.

— Всичко наред ли е вкъщи? Басейнът добре ли се пълни?

— Още не е започнал — каза тя. Филип хвърли поглед към прозореца й и й се усмихна — широка, щастлива и сияйна усмивка. Изобел помаха в отговор.

— Как е работата?

— Ще пиша по една глава дневно през следващите няколко дни. Ще трябва да им кажеш, че е първа чернова…

— Първата чернова от теб е по-добра, отколкото получават от повечето след дванайсетия опит — каза Трой предано. — Няма да очакват кой знае какво от първа чернова от Зелда. Във всеки случай вероятно си мислят, че аз преправям всичко.

— Направи го тогава ти — подхвърли Изобел находчиво.

— Не и аз — отвърна той. — Аз съм десетте процента политура, а не деветдесетте процента тежък труд в тази операция. Ти раждай идеите и се занимавай с писането, Изобел, а аз ще уреждам договорите.

— Къде ходи снощи? — попита тя небрежно.

— На театър, а после на клуб.

— Какъв клуб?

— От лошите — каза той предизвикателно.

— О — каза Изобел.

— А ти?

— Взехме си къри за вкъщи — каза Изобел, давайки си сметка колко скучен изглежда животът й. — Беше много хубаво. Това си е истинско удоволствие за нас, защото го вземаме чак от селото.

— Говориш така, сякаш се налага да го вземате от някое село в Мадрас.

Изобел се изкикоти.

— Не съвсем.

— А човекът с басейна остана ли за вечеря?

— Не. Ядохме сами. Вечерта си беше само наша.

Трой не каза нищо, предупреден от интуицията на любовник, че нещо се е променило, но все още не е ясно какво.

— И беше ли прекрасно? — попита той. — Да бъдете отново съвсем сами с екзотичното лакомство „пиле по кашмирски за вкъщи“?

— Беше всъщност „биряни“. Да, беше прекрасно.

— Толкова се радвам — каза той. — А той поиска ли пристройка до сградата с басейна, за да подслони колекцията си от смарагди, или всичко беше просто чиста съпружеска любов без скрити помисли?

— Обикновена любов, мисля — отвърна любезно Изобел, като долови раздразнението в таса на Трой и правилно го изтълкува като ревност.

— Колко хубаво — каза той. — Колко съпружеско. Много типично за Изобел Латимър, много в стила на „Кънтри Лайф“.

— Той ми е съпруг — изтъкна Изобел.

— А аз съм просто твой агент — съгласи се Трой. — Получавам само малък дял, нали? Не цялата торта. Това е сделката.

— Трой — каза Изобел мило. — Какво не е наред?

Настъпи мълчание.

— Обадих ти се — каза тя тихо. — И апартаментът ти беше пълен с хора, които пиеха, танцуваха и се забавляваха. Вчера ти ми позвъни на отиване към театъра и даде много ясно да се разбере, че може да не си вкъщи снощи. А аз просто вечерях със съпруга си и си легнах с него в нашето легло, както съм правила всяка нощ през последните трийсет години. Какъв ти е проблемът с това?

— Никакъв — каза Трой категорично. — Абсолютно никакъв. Трябва да, ми простиш. Имам махмурлук и той ми влоши настроението. Ще взема алка зелцер и ще ти се обадя отново да ти се извиня, когато се помиря с черния си дроб. Съжалявам, Изобел, ще ти се обадя утре.

— Всичко е наред — каза тя. Отвън пред прозореца Филип отмери с крачки известно разстояние от къщата до обора, а после се обърна и й направи знак с вдигнат палец. Изобел отново помаха и му се усмихна. На светлината на пролетното слънце той изглеждаше като момче, пълен с живот. — Ще говорим по-късно, Трой. Няма значение.