Аферата „Зелда“

Осемнайсет

След като мъжете приключиха с обяда, завършен с кафе и дори бренди, и който се стори на Изобел по-дълъг от всички обеди, които беше изяла на тази маса преди, те настояха да я изведат да й покажат обора и очертанията на бъдещия плувен басейн, маркирани на пода, преди да обсъдят приблизителната цена. Изобел изпитваше лекото съмнение, че тази програма е планирана между тях и че според тях най-успешната техника за подсигуряване на съгласието й би била първо да запленят въображението й и едва по-късно да й представят стряскащите разноски. Тя не възразяваше Мъри да се държи по такъв начин, тъй като той беше явно напорист и успял търговец; но се чувстваше ужасно предадена от факта, че Филип заговорничи с друг мъж, за да я убеди да предприеме определени действия. Филип винаги беше прям с нея по отношение на желанията си; когато си вземаше банкноти от буркана с парите за домакинството, това беше директен и прост акт. Тя имаше чувството, че тази замислена подготовка беше унизителна и за двамата.

Загърна раменете си с топло яке, докато мъжете я чакаха на задната врата, и погледът, с който удостои Мъри, далеч не беше приятелски.

— Опиши го — настойчиво каза Филип на Мъри. — Както го описа на мен. Да й представим цялостния проект.

Мъри отвори вратата и отстъпи назад с преувеличена вежливост, за да пусне Изобел да мине преди него.

— Представете си това — започна той. — Няма да излизате в студената градина, може би в дъждовно, може би в кално, може би дори в снежно време. Излизате и се озовавате в парник.

— Зимна градина — подсказа Филип, който познаваше вкуса на Изобел към думите.

— Има сводести готически прозорци от двете страни, и място по стените за картини и така нататък, плакати, или лавици за колекции, малък хубав шкаф, пълен с делфтски порцелан — каза Мъри настойчиво. Изобел повдигна скептично вежда, но не каза нищо. Тръгнаха през двора към обора.

— Сега — каза Мъри. — Покритият пасаж води, нямате врата, той води направо през една подканваща арка към този великолепен басейн. Оттук можете да видите светлините, които хвърлят отблясъци върху синята вода. Можете да видите сводестия покрив и отражението на водата, което потрепва по тавана.

Двамата с Филип дръпнаха големите двойни врати на обора и ги отвориха. Изобел забеляза, че Филип се справи с тежката врата без затруднение.

— Пред вас е басейнът, неправилен правоъгълник със заоблени ъгли — каза Мъри с прелъстителна мекота в гласа. — От дясната ви страна има традиционна дървена сауна. Можете да усетите мириса на топлото дърво и етеричните масла върху камъните на сауната. Прекрасно е. До нея е помещението за парни бани, които действат особено благотворно при гръдни заболявания и астма, с висока температура и чиста пара. А го ползвате на практика безплатно, защото използва топлината от сауната. Това е просто малък бонус, който моят проект ви предоставя.

Той замълча в очакване Изобел да възкликне с възхищение и признателност. Тя не каза нищо.

— До него, затворена под следващия сводест вход — не забравяйте, че тези арки са в тон с прозорците на парника, така че цялото съоръжение е с еднакъв дизайн — е личната ви съблекалня. До нея е личната съблекалня на Филип. До нея има съблекалня за дамите, които ви гостуват, а до нея — съблекалня за господата, които ви идват на гости.

Изобел се обърна към Филип.

— Ние не приемаме почти никакви гости.

Мъри се засмя.

— Ще се изненадате колко много приятели ще откриете, че имате, когато се сдобиете с прекрасен плувен басейн — каза той. — Имал съм клиенти, чийто живот беше преобразен. И Мели ще иска да плува тук, нали? Това е само един човек. Ще откриете, че ви доставя удоволствие да каните и други. И, както все казвам на Филип, по-евтино е да го вземете точно сега, да направите каквото искате сега, отколкото да се върнете при мен след година и да кажете, че наистина имате нужда от още една съблекалня.

Изобел стисна устни, за да удържи напиращото възражение, и кимна. Мъри хвърли бърз поглед към изопнатото й лице и посочи с жест към задната стена.

— Отзад има шадраван. Филип намери скица на античен фонтан, който направо ме остави без дъх, когато го видях: толкова подходящ е за хора като вас и за този дизайн. Вдъхновяващо е. Горещата вода пада от задната стена в непрекъсната буйна струя, като в минерален курорт, в басейна на джакузито — той вдигна ръка. — Знам, знам какво ще кажете. Виждали сте джакузи по снимки на ужасни къщи, пълни с второразредни филмови звезди. Изобщо няма да бъде така. Няма да е нищо повече от корито на фонтан, със семпъл, изискан дизайн. Малко е, побира само по шест души наведнъж. Тихо е, помпата се включва само когато я включете лично вие. И което е по-важно от всичко друго — Мъри направи пауза, за да подчертае думите си и леко отпусна ръка върху рамото на Филип, — има доказано благотворен ефект за всевъзможни заболявания — кимна на Изобел и й отправи интимен поглед, показващ загрижеността му за здравето на съпруга й.

— И така. Басейнът на джакузито, нека по-скоро го наречем балнеолечебният басейн, прелива в плувния басейн. Този край е дълбокият. Така че той доставя топла вода до дълбокия край и помага за поддържането на температурата в басейна, нещо, което наистина препоръчвам, за да ви насърчи да плувате постоянно, което, в крайна сметка, е причината цялото това нещо да е тук. От лявата ви страна има малък, застлан с килим участък със собствена специална климатична инсталация, който препоръчвам да използвате като гимнастически салон. Сега можете да се сдобиете с прекрасно оборудване, което поддържа цялото тяло с голяма лекота — той кимна на Филип и намигна: — Ще ви отърве от някои провиснали тлъстини.

Филип се засмя.

Мъри посочи с жест към южната стена.

— А тази стена е напълно прозрачна, защото ще се превърне в редица от три панорамни прозореца, почти цялата е от стъкло. Ще ви предостави най-великолепната гледка надолу по хълма към долината. Ще можете да гледате как слънцето залязва, докато плувате. Наистина мисля, че това ще бъде прекрасно. И, което е най-хубавото от всичко, не сте херметически затворени вътре. Тези прозорци са с електрическо задвижване. В горещ летен ден докосвате бутона, прозорците се плъзгат назад и си имате открит басейн. По същия начин докосвате един бутон и покривът се плъзга назад. Магия. Никога не ви е задушно. Никога не усещате онзи типичен „мирис на плувния басейн“, отворени сте за природните явления, когато искате, и сте на топло и сигурно място, когато искате.

Той се усмихна широко на Изобел.

— Разбирам — каза тя.

Той кимна.

— Знаех си. Знаех си, че ще разберете. Тъкмо вие. Защото вие сте човек на изкуството. Изтощавам се от опити да опиша тези неща на някои хора, и е загуба на време, защото не могат да си представят нищо. Но писател като вас, вие можете да си представяте ясно. Можете да мечтаете. Цялата ми работа тук е да се погрижа мечтата, която вие и Филип сте имали за наистина прекрасно, практично съоръжение в дома ви, да се осъществи така великолепно, както заслужавате — и огледа прекрасните греди на стария обор, сякаш нямаше търпение да ги разруши. — Постройката ще бъде напълно променена — обеща той.

— А цената? — попита Изобел.

Беше очаквала Мъри може би да се стресне от прямотата й, но той засия, сякаш бяха стигнали до най-хубавата част от целия замисъл.

— Имате късмет — каза той. — Такъв късмет имате с тази сграда. Не, чакайте, какво говоря аз? Имали сте прозорливостта да решите, че това ще бъде мястото, където ще разположите басейна си. Идеално е, и имате сградата наготово. Тя си е ваша, и се издига тук, без да служи за нищо. Така че нямаме никакви разходи по построяването. Пари трябват само за префасонирането, необходимото оборудване за басейна, изкопаването и очертаването на самия басейн, и декора — той й се усмихна. — Имам цифрите вътре. Ще влезем ли?

Докато се подчиняваше на жеста му и се отправяше обратно към къщата, Изобел отново забеляза, че позволяваше на този непознат да я въвежда в собствения й дом. Имаше усещането, че Филип и той си бяха разменили бързи погледи зад гърба й, но го пренебрегна, сигурна, че проявява глупава, прекалена чувствителност. Вътре в къщата тя си свали якето и го закачи на куката. Филип влезе пръв в дневната и седна на обичайното си място до камината. Мъри спря за миг в антрето да си вземе куфарчето. Изобел влезе и седна на софата, а после Мъри дойде при тях, сядайки срещу Филип. Щракна закопчалките на куфарчето си, отвори го и измъкна голяма папка с книжа.

— И така — каза той любезно. — Да сведем всичко до приблизителни цифри. Построяване на пасажа с парника: около двайсет хиляди лири. Можем да го направим много по-евтино, но това е вариант с тройни остъклени прозорци и керемиден покрив. Префасониране на обора: избиване на южната стена и разширяване, преустройване на покрива, електрически прозорци и електрически покрив, общо около двайсет и пет хиляди лири за скелета на постройката. Самият басейн е относително евтин, със сауната, парната баня и джакузито възлиза на около трийсет хиляди лири. Вътрешен дизайн, светлини и облицовки, боядисване и така нататък, бих казал, да отпуснем една по-щедра сума от седем хиляди лири. Общо — груба цифра, не забравяйте — осемдесет и две хиляди лири.

Изобел примигна и хвърли поглед към Филип. Той кимаше. Тези абсурдни цифри не бяха неочаквани, бяха му познати.

Мъри й се усмихна.

— Не забравяйте, това е най-доброто — каза той. — Ако можете да се задоволите с нещо малко по-нискокачествено и по-евтино, можем да спестим някакви пари. Така че не позволявайте цифрата да ви стресне.

— Не съм изплашена, а ужасена от нея — каза Изобел рязко. — Мислех, че говорим за цена на половината на тази, а дори това ще е прекалено скъпо.

— Не трябва да забравяте какво получавате — напомни й Мъри. — Това не са хвърлени на вятъра пари. Това е актив, който ще повиши стойността на къщата трайно. Когато решите да продадете къщата, това ще ви се отплати почти двойно. Питайте, когото искате. Всички харесват къщи с басейн, а един толкова хубав, и при това закрит басейн? Не бих се изненадал, ако това повиши стойността на имота ви със сто и двайсет, сто и петдесет бона.

— Бонове? — попита Изобел студено, сякаш не разбираше.

— Хиляди — отвърна той, знаейки, че тя пита нарочно.

— Освен това можем да вземем заем — каза Филип. — Можем да направим ипотека, за да го построим. Всеки би ни заел пари, за да направим подобно префасониране. Не е нужно да посягаме на капитала си.

— Капитал! — възкликна Изобел невъздържано, а после бързо се накара да замълчи. — Едно от нещата, заради които наистина имаме основание да се радваме, е че нямаме дългове.

— Нямаме дори ипотека — напомни Изобел на Филип.

— Нямате ли? — запита Мъри с интерес.

Изобел се обля в гореща руменина: не беше имала намерение да въвежда Мъри по-дълбоко в живота им.

— Не — каза тя кратко.

— Изплатихме я с обезщетението ми за инвалидност — обясни Филип. — Купих къщата, когато се пенсионирах. Моите спестявания и акции и така нататък, и хонорарите на Изобел покриват само ежедневните ни разходи.

— Е, тогава нямате проблем — каза Мъри възторжено. — Можете да използвате цялата къща като гаранция срещу заема. Отлично — изглеждаше ведър и доволен, сякаш сделката беше сключена.

— И сме спокойни за доходите си — напомни й Филип. — След като последната книга е продадена, а следващата е на път. Това ни подсигурява без проблем за четири години. А пенсията и спестяванията ми са гаранцията ни.

— Видя американските рецензии — каза Изобел: омразно й беше, че се налага да признае това пред Мъри. — Чуждестранните продажби не са добри.

Филип се усмихна.

— Ще се справим — каза той. — И няма да заемем повече от — колко — шейсет хиляди лири? Можем да се справим с това.

— Можете да вземете ипотечен заем, при който за известен период ще плащате само лихвата — препоръча Мъри.

Изобел извърна поглед.

— Нека просто да изчакаме за момент — каза тя любезно. — Мислех си, че се каним да изградим малък плувен басейн във вече съществуващата сграда на някогашния обор. Така че за това щяхме да платим — каква казахте, че е цената на басейна? Около трийсет хиляди лири. Това е добре. Можем да се справим с това и не е нужно то да ни въвлича в никакви ипотеки или заеми. Бих искала да направя така. Покритият пасаж и плъзгащите се прозорци, и всичко останало… това просто е твърде много. Не можем да си го позволим и нямаме нужда от него — тя хвърли поглед през масата към Филип, сякаш можеше да го стресне, да го накара да се върне към ценностите, които споделяха и живота, който бяха водили.

— Ние сме непретенциозни хора — напомни му тя. — Харесваме семплия живот. Не се интересуваме от демонстрации на благополучие и показност. Не сме материалисти.

За миг, обзета от ужасно угризение, тя се сети за златистото палто от норка и луксозния гардероб на Зелда. Разбира се, че това вече не беше вярно. Тя вече не беше обикновена жена със семпли вкусове. Дори само коженото палто на Зелда беше струвало колкото един плувен басейн. Защо тя да си взема почивка от реалността, отдавайки се на живот, изпълнен с невероятен лукс и чувственост, а въпреки това да отказва на Филип правото на малки удоволствия у дома?

— Със сигурност ще направим обикновения басейн, но не можем да си позволим кой знае какво друго — постави условие тя. — Може би сауната.

— Ако вземете сауната, може да вземете и парната баня — напомни й Мъри. — Излишна икономия е да се отказвате от нея.

— А пространството за гимнастическия салон не е кой знае какво — изтъкна Филип. — Само издигнат участък с настилка. Можем да добавяме уредите един по един. Когато ни потрябват.

— Добре — каза тя.

— Тогава да караме едно по едно — каза Мъри бодро. Изобел беше очаквала той да се подразни, задето отхвърля замисъла му, но той изглеждаше във възторг от това, сякаш беше друго предложение, което можеше да преобрази с енергията и ентусиазма си. — Да сведем всичко до абсолютно най-съществените неща, и после пак да пресметнем цената.

Извади бележник и калкулатор и погледна Изобел с нетърпеливото и развълнувано изражение на добър студент.

— Обикновен басейн — каза. — Без засукани форми, които да създават затруднения на хората, които ще слагат плочките. Облицован с плочки? Предполагам?

— Има ли по-евтин начин да се направи? — попита Изобел.

— Можете да поръчате пластмасов цокъл, но не е много приятно на вид — каза той. — И е по-хлъзгаво — кимна към Филип. — Нали не искаме скъпият ни Филип да падне.

— Добре — каза Изобел.

— Сауна и парна баня.

— Да — каза тя.

— Съблекални?

Изобел се поколеба.

— Ще позволите ли да направя едно предложение?

Тя зачака.

— Ако се отказвате от остъкления пасаж, тогава там ще ви трябват съблекални. Няма да ви е приятно да тичате през двора по бански костюми.

Изобел се поколеба.

— Освен ако не го погледнете от друга гледна точка — предложи той. — И да спестите парите, които бихте похарчили за съблекалните, като построите остъкления пасаж. Така че да можете да се преобличате в къщата и да слизате спокойно до басейна.

— Мисля, че това би било много по-добре — каза Филип твърдо.

Изобел се поколеба.

— Ще се вдигне и цената имота — препоръча Мъри. — Ако имате покрит пасаж към басейна.

— Добре — каза Изобел неохотно.

— Да запазим ли джакузито… басейна за водни процедури? — попита Мъри, поправяйки бързо названието. — Така или иначе затопляте водата за басейна, а и това го превръща в хубава добавка. Без него басейнът ви със сигурност ще има доста суров вид.

— Суров вид? — повтори Изобел.

— Обикновен правоъгълен басейн — изражението на Мъри стана угрижено. — Има нужда от някакъв дребен щрих. Нещо по-лично.

— Наистина мисля, че е добре да видиш гръцкия фонтан, преди да кажеш „не“ — каза умолително Филип. — Доста ми хареса.

Мъри му се усмихна мило през масата.

— Защото имаш око за тези неща — каза той.

— Е, да го включим в оценката засега — каза Изобел. — Винаги можем да размислим по-късно.

Мъри кимна и го отбеляза.

— Сега зарязваме плъзгащия се покрив и плъзгащите се прозорци — каза той твърдо. — Щяха да са прекрасни, но можете да ги направите по-късно, ако искате. Ще направим хубав окачен таван и ще използваме напречните греди като декорация, ако искате, и ще сложим два двойно остъклени прозореца във външната стена, така че все пак да имате прекрасната си гледка. Може би прозоречни ниши с пейки, да направим малък кът за сядане.

Изобел кимна, мислейки си, че това орязване на плановете беше изненадващо лесно. Беше се притеснявала от мисълта да възрази на Мъри, но той сякаш наистина имаше намерение тя да получи само това, което наистина искаха, и което можеха да си позволят. Помисли си, че го е преценила погрешно.

— Добре е да допуснем две хиляди за украса, осветление и други такива неща — каза той. — Но това е в общи линии всичко. Съкратен, но спретнат, строен, приемлив план. Сега почакайте малко, докато предъвча цифрите.

Седяха мълчаливо, докато той пресмяташе цифрите с калкулатора си. Изобел хвърли поглед към Филип и той й направи знак с окуражително вдигнат палец, с доволно и обнадеждено изражение.

— Еврика — възкликна Мъри. — Пресметнах го два пъти. Не мога да повярвам колко много спестихме.

— Колко струва сега? — попита Филип нетърпеливо.

— Само петдесет и осем хиляди лири! — възкликна Мъри радостно. — И за тази сума получавате остъкления пасаж, басейна, джакузито, парната баня, сауната, гимнастическия салон в преустроения обор. Прекрасно!

— Ще го направим! — каза Филип. — Страхотно! — Обърна се към Изобел: — Нали, скъпа?

— Да — каза Изобел немощно, знаейки, че не можеше да му откаже, когато беше така грейнал от радост и очакване. — Но ще трябва да дам да прегледат договора.

Мъри пишеше бързо върху тънък сноп книжа.

— Радвам се — каза Филип. — Знаех си, че ще се влюбиш в плановете, когато ги видиш. И можем да префасонираме прозорците по-късно, нали знаеш.

— Да — каза Изобел.

— Ще плувам всеки ден — обеща Филип. — Помисли си какъв лукс е просто да изтичаш надолу по коридора и да скочиш в басейна. Ще ходя да плувам всеки ден преди закуска.

— Да — каза Изобел малко по-убедено. — Аз също — каза си, че плуването ще е добро упражнение за нея. Щеше да тонизира мускулите й, да й помогне да отслабне. Помисли си, че на Трой може би щеше да му хареса, ако тялото й беше малко по-стегнато, малко по-добре оформено. Потисна едно потръпване при мисълта за ръката на Трой върху станалия й като по чудо плосък корем. Решително изтика мисълта за него в дъното на ума си.

— Значи сме готови — каза Мъри бодро. — Подпиши тук, Филип — той подаде формуляра за поръчката на Филип, а после внезапно възкликна: — О! Това ми напомня нещо — затършува отново в куфарчето си и извади екземпляр от новата книга на Изобел с твърди корици. — Ще ми дадете ли автограф? — помоли. — Знам, че е ужасна волност от моя страна да ви моля. Но за мен беше такава чест да ви познавам, че изтичах и си купих екземпляр от новата ви книга. Ще ми направите ли огромната услуга да ми я подпишете?

Изобел, разсеяна от думите му, не се обади навреме, за да попречи на Филип да подпише формуляра.

— Чакай малко, Филип — каза тя.

— Не специално посвещение — каза Мъри. — Само името ви. Ще бъда толкова доволен.

— Разбира се — каза Изобел.

Мъри й подаде книгата заедно с химикалката си и Изобел се подписа на титулната страница, както беше правила толкова често в толкова много стотици книги. Той плавно и спокойно подмени книгата с клипборда с формуляра за поръчка отгоре.

— И тук също, моля — каза той. — За пръв път получавам автограф от писател върху формуляра за поръчка.

Докато той говореше, Изобел се подписа, откривайки, че е притисната от ентусиазма на Филип, от собствената си склонност да отстъпва, и от молбата на Мъри за автограф за книгата, която по някакъв начин се беше преобразила в упълномощаването му да започне работа.

— Бинго — каза Мъри, когато тя сложи точка след последната буква от името си.