Аферата „Зелда“

Двайсет и четири

Изобел продължи да пише „Любящият призрак“ през цялата сутрин въпреки мощно отекващия мъжки смях от кухнята. Мъри беше пристигнал малко след закуска с куфар, пълен с мостри за плочки и разцветки, и се предполагаше, че двамата с Филип правят окончателния избор на цветове за басейна. Изобел чуваше по-високия глас на госпожа М., която от време на време гълчеше и се смееше, докато чистеше кухнята и приготвяше обяд. Атмосферата беше много уютна и приятелска. Изобел с раздразнение си даде сметка, че плаща на госпожа М. по десет лири на час, за да флиртува с Мъри.

По обед Изобел излезе от кабинета и осъзна, че щом се появи в кухнята, моментално се възцари тишина. Филип имаше вид на ученик, заловен да лудува в спалното помещение след изгасянето на лампите.

— Какво има за обяд? — попита учтиво Изобел.

— Печено свинско с всички гарнитури — каза госпожа М. — Но мога да ви направя сандвич или салата, ако искате, госпожо Латимър.

— Печено свинско звучи прекрасно — заяви Изобел. — Да сложа ли масата?

Мъри и Филип побързаха да приберат мострите от плочки и разцветките. Мъри сгъна комплект планове.

— Това нашият басейн ли е? — попита Изобел.

— Не — каза той. — Този е един от другите, по които работя. Във Флийт, Хампшър. Просто се допитвах до Филип за общия изглед. Той има такова око за детайлите.

— Така ли?

— Мислехме да прескочим дотам днес следобед и да го погледнем — каза Филип. — Наистина трябва да видя сградата, преди да мога да си представя промените.

— Е, аз пък мислех да отидем на разходка днес следобед — каза Изобел дръзко. — Не съм слизала в селото от цяла вечност. Мислех си да отидем до кръчмата заедно. Госпожа М. винаги може да ни вземе, ако не искаш да се качваш пеша обратно по хълма.

— Чудесно — каза Филип бързо. Хвърли неразгадаем поглед към Мъри. — Тогава ще се отбия във Флийт друг път.

— Нямам нищо против — каза Мъри. — Завиждам ви на вас двамата, че ще се разходите до кръчмата, както подобава на господин и дама без ангажименти. Избрахте идеален ден за това.

— Нали няма да отидеш във Флийт без мен днес следобед? — попита Филип. Изобел си помисли, че той звучеше като по-малък брат, който се страхува да не го пренебрегнат.

Мъри поклати глава.

— Не, ще отида до „Вали Фарм“ и ще им представя избраните от теб плочки.

Изобел гледаше. Стори й се, че той вдига куфарчето си с мостри, сякаш си тръгваше.

— Непременно им кажи, че цялата схема се върти около патинираната бронзова украса за фонтана — каза Филип. — Трябва да разберат, че именно оттам започнах.

— Ще им кажа — обеща Мъри. — О! Не слагайте прибори и чиния за мен, госпожо Латимър. Тръгвам. Ще ви оставя на спокойствие.

— Но това е любимото ви… — възрази госпожа М., после се спря.

Мъри й се ухили:

— Друг път. Госпожа Латимър не иска да й се пречкам по цял ден — усмихна се открито на Изобел, очарователен, уверен. — Съжалявам — каза искрено. — Това е такъв щастлив дом, удоволствие е да ви посещавам.

— Моля ви, не си отивайте — против волята си, Изобел бе подтикната към вежливост. — Няма нужда да хуквате. Ние с Филип ще се разходим след обяд. Можем да обядваме всички заедно.

— Ако сте сигурна, че нямате нищо против?

Изобел поклати глава и сложи ножа и вилицата на Мъри на обичайното място, което някога беше нейното място. Госпожа М. донесе свинския бут от фурната и подаде големия нож за рязане на месо на Мъри, сякаш това беше напълно в реда на нещата. Мъри се изправи и започна да реже спретнати резени от препечена кожичка и месо.

— Ето това вече е хубаво — каза Филип, доволен.

Изобел трябваше да признае, че Филип е много по-добре. Той вървеше бодро надолу по пътеката към селото, по която по-рано едва пристъпваше. Влязоха в бара на кръчмата и Филип поръча питиета. Пъхна ръка в джоба си и внезапно се поколеба.

— Нямам пари — каза на Изобел. — Можеш ли да уредиш сметката?

Изобел поруменя от смущение.

— Не взех никакви — каза тя. — Тези панталони нямат джобове, а не си взех дамската чанта.

Съдържателят се усмихна благосклонно на Филип.

— Отново на вересия ли? — попита.

Филип се засмя:

— Не ми начислявайте лихва — каза той. — Ще намина довечера и ще си разчистя дълговете.

Съдържателят кимна.

— Това прави шейсет и две лири.

Изобел се усмихна, мислейки, че той се шегува, но Филип кимна.

— Да.

Взеха питиетата си и отидоха да седнат на една маса до прозореца, откъдето имаше гледка към селската улица.

— Дължиш му шейсет и две лири? — Изобел беше зашеметена.

— Свърших парите в брой миналата седмица — каза Филип. — С Мъри дойдохме тук на вечеря, а в буркана с парите за домакинството не бяха останали банкноти. Помолих кръчмаря да го запише на вересия.

— Но ние не можем да постъпваме така — Изобел беше леко скандализирана. — Почти не познаваме съдържателя.

— Аз обаче го познавам — поправи я Филип. — Откакто спечелих мача по дартс, съм нещо като местен герой.

— Е, не мога да дължа пари в кръчмата — заяви Изобел. — Ще помоля госпожа М. да остави чек на път за вкъщи.

— Ще дойда довечера с пари в брой, както казах — повтори Филип. — Бих предпочел така.

— Мога да напиша чек, не е нужно да излизаш вечер — каза Изобел. — Не обичаш да шофираш в тъмното.

— Мъри може да ме закара — каза той непринудено. — Освен това не искам сметките ми в бара да се уреждат с твоя чек, Изобел. Би изглеждало ужасно странно. Ще дойда с парите.

Изобел се поколеба.

— Не смятам, че изглежда странно.

— Изглежда — каза той категорично. — Остави ме да си плащам сам сметките, Изобел.

Тя кимна, а после прочисти гърло.

— Всъщност ние като че ли доста бързо изчерпваме парите за домакинството — отбеляза тя с премерено неутрален тон.

— Така ли? — каза Филип. — Просто си помислих, че не си оставила достатъчно, когато отсъстваше миналата седмица.

— Оставих двеста лири. Това обикновено е достатъчно — каза Изобел.

— Всичко е толкова скъпо — каза Филип уклончиво. — А понякога излизам вечер.

— Мъри плаща ли някога? — попита тя.

Той мигновено се изчерви, погледна намръщено към масата и каза:

— Наистина, Изобел. Що за въпрос!

Тя веднага оттегли обвинението.

— Съжалявам. Не исках да бъда груба. Просто се питах…

— Казах ти, че той ми плати, задето работих за него онзи ден!

— Да, знам, че ми каза. Петдесет лири. А ти после плати вечерята, нали?

— Това беше мой избор — каза той сковано.

— Знам. Знам.

— Не го харесваш, нали?

— Не е от хората, с които се разбирам — каза Изобел предпазливо. — Сигурна съм, че е много добър в това, което прави, и разказва хубави истории и така нататък. Но не е човек, когото бих избрала за компания. Не е човек, когото бих очаквала да харесаш.

— О — каза Филип непринудено, като пресуши чашата си и стана, за да отиде до бара. — Свестен е. Още едно питие?

Филип се качи пеш обратно по хълма до къщата им заедно с Изобел: нямаше нужда госпожа М. да идва да ги вземе.

— По-добре си — отбеляза Изобел.

— Много по-добре — каза Филип. — Само почакай, докато се сдобия с басейна и мога да плувам всеки ден.

— Кога започват работа?

— Още в началото на идната седмица — каза Филип. — Към края на март може би вече ще плуваме. Само си представи!

— Не е точно време за плуване — отбеляза Изобел.

— Точно тогава ще почувстваме ползата от закрития басейн — каза Филип. — Ще имаме двойно по-голяма полза от него, отколкото от открит. Мъри иска да обясня това на тези нови клиенти във Флийт. Колебаят се закрит ли да изберат или открит. Ще им кажа, че направо са луди. Изобщо не може да става дума за сравнение.

— Да не би вече да си негов търговски представител? — попита Изобел. Отвори градинската портичка и влезе първа в градината им.

— Изобщо не бих възразил — каза Филип. Беше само леко задъхан въпреки изкачването по хълма. — Той върти страхотен бизнес. Изобщо не бих имал против да съм негов представител по продажбите. А и това е добър продукт. Онзи ден ми каза, че е истинско удоволствие да продаваш на хората нещо, за което знаеш, че ще подобри живота им, нещо, от което наистина имат нужда. Не е като да продаваш хладилници на ескимосите, носи истинска полза.

— Говориш така, като че ли е някакъв филантроп — каза Изобел. Отвори задната врата и седна на пейката да свали туристическите си обувки. Филип влезе и седна до нея.

— Не, твърде прозорлив бизнесмен е за такива неща — каза той. — Няма да го хванеш да раздава нещо без пари. Бих казал — не! Той оценява всяка работа до последното късче от мозайката и знае до последното пени каква е печалбата му. Но винаги е честен. Видях цифрите. Винаги е честен.

— Добре — Изобел потисна една въздишка. — Мисля, че сега ще отида да свърша малко работа.

— „Изборът и избраните“? — попита Филип.

— Да.

— Как върви?

— Върви добре — излъга тя с лекота.

— Какво мисли Трой?

— Мисли, че ще се справим добре с нея — каза Изобел. — Ще я продадем отрано. Мисли, че това е точно каквото ще искат.

— Чудесно — каза доволно Филип. Обви с ръка раменете на Изобел и я прегърна леко. — Умно момиче. Залавяй се за работа. Не забравяй, че трябва да осигурим отопление за басейн — той се поколеба за момент. — Всичко е наред, нали?

Изведнъж Изобел чу Трой да я предупреждава, че трябва да бъде като шпионин, че нищо от единия живот не може да прониква в другия. Усмихна се ведро на Филип.

— Разбира се. Какво може да не е наред?

Той се поколеба. Не умееше да разчита мислите и настроенията й. През всичките досегашни години тя беше тази, която бе следила с изучаващ поглед лицето му, движенията му, Стойката на раменете му. Беше следила с обич настроенията му. Той така и не беше научил нейните.

— Просто се питах дали всичко е наред. Не си говорила много за новата книга. Или за работата си в Лондон.

Изобел сви рамене.

— О, няма много за разказване — каза тя непринудено. — А басейнът напоследък е главният ни интерес, нали?

Филип се поколеба.

— Е, така мисля — призна той.

Тя се усмихна.

— Тогава и аз мисля така.

В четири часа Филип донесе на Изобел чаша чай.

— Слизам до кръчмата с Мъри — каза той. — Ще си платя вересията. Мислех си да взема храна за вкъщи за нас, ако искаш?

Кърито за вкъщи от ресторанта в селото беше рядко удоволствие за Изобел и Филип, тъй като Филип никога не шофираше вечер, а Изобел съвсем рядко решаваше да си направи труда да пътува до селото и да чака в неудобната чакалня, разглеждайки престарели броеве на списание „You“

— О, каква прекрасна изненада — каза тя.

— Пилешко „биряни“ за теб? — попита той.

— Да, моля. Мъри с нас ли ще се храни?

— Мисля, че има да свърши нещо. Но мога да го попитам, ако искаш?

— О, нека да сме си само двамата — каза Изобел и се изненада, когато Филип я целуна по темето и каза: „Да, нека“.

Изобел чу колата на Мъри да спира отпред в пет и половина, и Филип се провикна от антрето.

— Ще се прибера към седем.

За момент тя си помисли, че е била ненужно нелюбезна, като не покани Мъри да сподели с тях поръчаната за вкъщи храна, тъй като той все пак щеше да закара Филип с колата до кръчмата, да чака, докато приготвят храната, а после да го докара обратно вкъщи. После сви рамене. Мъри беше изял достатъчно храна в къщата й и ако Филип искаше да е насаме с нея, тогава тя беше готова да се наслади на тази интимност. Работи до шест и половина. Телефонът иззвъня в шест и тя се поколеба, преди да го вдигне, като хвърли поглед към дисплея. Обаждането беше от номера на Трой. Изобел се облегна назад в стола си и сключи ръце в скута си, за да се възпре да отговори. Струваше й се, че иска да възстанови границите между живота на Зелда и живота на Изобел Латимър, които бяха нарушени в понеделник, когато тя бе Изобел и въпреки това — любовница на Трой, когато му беше казала, че го желае, а той не беше откликнал, когато беше допряла ръка до тялото му и беше напипала коприненото бельо на Зелда.

— Изобел, там ли си? — гласът на Трой по телефонния секретар бе делови. Така беше по-лесно да устои на изкушението да говори с него, отколкото ако говореше с нежен тон. — Обаждам се само да проверя дали всичко е наред. Но сега излизам от офиса, така че до седем и трийсет вечерта можеш да ми се обадиш вкъщи, ако искаш, а после излизам за цялата вечер и ще се прибера твърде късно. Може би ще ти се обадя утре. Просто исках да разбера как върви новата книга.

Телефонният секретар изпиука силно, когато Трой прекъсна връзката, и Изобел изпита необяснимо чувство на раздразнение от резкия му, делови тон. Разбира се, той нямаше как да знае, че Филип няма да чуе съобщението, така че беше благоразумно от негова страна да се постарае тонът му да не намеква за нищо повече от делово съобщение във връзка с работата. Въпреки това на Изобел й се струваше, че не й беше обърнал достатъчно внимание, че е била пренебрегната.

Наведе се напред и изтри съобщението. Нямаше да го запази, нямаше да върне обаждането. Тази вечер искаше да бъде с Филип, с бистър ум и чиста съвест. Тя беше омъжена жена, искаше отново да бъде щастливо омъжена жена.

Тя подреди масата малко преди седем и сложи чиниите да се топлят. Отвори бутилка силно червено южноамериканско вино и си наля една чаша. Разтребваше кухнята, когато чу колата на Мъри да спира отвън и Филип да затръшва вратата и да пожелава „лека нощ“. Той влезе в кухнята и наситеният, силен мирис на къри нахлу с него.

— Аз ще го разопаковам, знам, че ти мразиш да го правиш — предложи Филип.

Изобел се усмихна.

— Наистина мразя това — седна на масата и го зачака да й донесе чинията. — Много добро обслужване има в този ресторант — каза с усмивка.

— Смирено се стараем — отвърна той.

Хранеха се заедно в спокойна, приятелска атмосфера.

— Хубаво е — каза Филип внезапно. — Не помня кога за последен път сме яли къри. Искаш ли да опиташ моето?

— Много ли е люто?

— Изгарящо.

— Няма тогава.

— Изпускаш цялостното усещане, ако в края на яденето още са ти останали сливици.

— Липсва ми твоят тренинг — каза Изобел. Филип беше прекарал няколко години в Далечния Изток с компанията, за която работеше, преди да се запознаят. Тя стана и събра чиниите.

— Сладолед?

— Само една топка.

— Още ли се опитваш да отслабнеш?

— Чувствам се много по-добре така. Досега съм отслабнал само с половин килограм. Но Мъри казва, че това е, защото трупам мускули. Наистина мисля, че може би си връщам добрата форма.

Изобел сипа сладоледа и занесе две купички на масата.

— Би било чудесно — каза тя. — Дали да не отидеш да се видиш с господин Хамънд и да разбереш какво е неговото мнение?

— Имам час за преглед през май, мислех да изчакам дотогава. Мъри предложи да изчакам и да видя сам. Да не се въвличам в купища изследвания и да проявявам прекален оптимизъм.

Изобел се поколеба. Смяташе, че съветът на Мъри е наистина разумен. Той едновременно признаваше реалния напредък на Филип и го възпираше да навлезе отново в хипохондричния си цикъл. Не й беше приятно да се съгласява с Мъри.

— Сигурна съм, че е прав — каза тя.

— Той не е глупак — каза Филип. — Има много здрав разум.

Той довърши сладоледа си и отнесе купичката й от масата заедно със своята.

— Да приготвя ли за двама ни малко истинско кафе? Онова „Мусонен Малабар“ на Мъри е още тук.

— Добре — каза Изобел. — Благодаря ти.

Филип изсипа кафе във филтъра и включи кафеварката.

— Какво ще кажеш за малко бренди към това?

— Ще ме хване — възрази Изобел.

— Защо не? — каза той. — Не ни очакват никъде на сутринта, нали? Защо не? Нали не гониш краен срок и нямаш среща в Лондон?

— Не…

Той наля две чаши бренди и сложи една пред нея.

— Хайде, осмели се — насърчи я той. — Това върви с „Мусонния Малабар“.

Тя се засмя.

— Обаче той е забавен.

Филип се усмихна широко и отиде да налее кафето.

— Такъв е. Той е трогателно съчетание от познания и невежество. Много буден и прозорлив е, и когато научи нещо, наистина се придържа към него. „Мусонният Малабар“ е типичен пример. Сигурно го е видял някъде в някое телевизионно предаване и сега не иска да пие нищо друго.

— Напомня ми за някои от моите студенти — каза Изобел. — Много буден и любопитен.

— И ужасяващо зле образован — довърши Филип вместо нея. — Да. Бих помислил, че много прилича на тях. Понякога се държи съвсем като момче — той хвърли поглед към нея, обезпокоен да не засегне чувствата й. — Той е като сина, когото никога не съм имал.