Аферата „Зелда“

Двайсет и девета

Изобел завърши третата „мострена“ глава от „Любящият призрак“, сега преименувана на „Целувката на смъртта“, и я изпрати на Трой по имейла, както бе обещала. През по-голямата част от седмицата беше работила в офиса на Мъри и се беше придържала към стриктен режим: работеше три часа, а после се връщаше у дома за остатъка от деня. Повече не се качи на горния етаж в къщата на Мъри. Изпитваше суеверно опасение, че нещо е оставено там за нея, някакъв подарък, покана, награда или капан. Сигурно щеше да е подготвено нещо, което да разкрие следите й, ако дори само стъпеше горе в спалнята на Мъри. А тя не искаше да бъде възнаграждавана, канена или подмамвана от Мъри.

Не получи никаква вест от Трой, с изключение на кратко съобщение, потвърждаващо пристигането на имейла й. Но в средата на втората седмица, когато двамата с Филип вечеряха, той каза:

— Днес Мъри изпрати сметка за половината от сумата, Изобел. Можеш ли да му напишеш чек?

— За колко? — попита тя.

— Дължим му деветнайсет хиляди лири — каза той.

— Ще трябва да поискам да ми прехвърлят пари от спестовната сметка — каза тя. — Ще отнеме ден-два.

— Колко пари имаме в момента?

Беше толкова необичайно Филип да зададе такъв въпрос, че Изобел нямаше подготвен отговор.

— Не знам, ще трябва да погледна банковото извлечение.

— У теб ли е? Мога ли да го видя?

— При счетоводителя е — каза Изобел припряно. — Изпратих му всичко онзи ден.

— И не знаеш колко имаш в спестовната сметка? — попита той критично.

Изобел успя да се усмихне.

— Сигурна съм, че е достатъчно. Защо искаш да знаеш?

— Заради оценката на бизнеса. Поръчал съм на човек да изготви отчета и ще разполагаме с цифрите до края на седмицата. Искам да мога да закупя дял от бизнеса при първа възможност. При сегашното положение картината се променя почти всеки ден. Бизнесът му наистина върви много добре. Трябва да се включим веднага щом можем, преди той да получи наистина солиден договор и стойността на бизнеса да надхвърли финансовите ни възможности.

— Да — каза Изобел колебливо. — Имаш ли някаква представа каква е стойността му?

— Ще разполагаме с точна цифра в края на седмицата. Но бих предположил, че фирмата сигурно е на стойност около петстотин хиляди до шестстотин хиляди лири.

Изобел ахна:

— Мъри?

Филип се засмя на зашеметеното й изражение.

— Само договорът с Делби е на стойност двеста хиляди лири — каза той. — А къщата му е собственост на фирмата, брои се за един от активите. Знам, че басейнът във Флийт струва шейсет хиляди лири, а налице е и онзи другият във „Вали Фарм“. Той има още няколко възможни ангажимента, които не съм виждал още, и две сигурни поръчки по крайбрежието. Парите се трупат много бързо.

— Но колко ще трябва да намерим, за да купим дял в бизнеса? — попита Изобел.

— Бих искал да изкупим половината — каза Филип. — Бих се чувствал сигурен, ако делим точно петдесет на петдесет, и тогава, ако някога имаме разногласия за каквото и да било, като например в каква посока искаме да тръгне бизнесът, тогава ще знаем, че той няма да може да пренебрегне мнението ми. Не искам да работя за него в неговата фирма — колкото и да го харесвам като човек. Искам тази фирма да е поне наполовина моя.

— Но двамата се споразумяхте, че няма да се налага да работиш на пълно работно време — напомни му Изобел.

— Ще определяме заплащането си на час — каза Филип. — Ще делим печалбите и ще ги теглим от компанията, както и когато се споразумеем. Но за обичайната работа ще си плащаме надница на час. Така че да е честно.

Изобел кимна.

— Така че колко имаме в спестявания и влогове? — попита Филип. — Мисля, че е добре да ги осребрим.

— Ще трябва да погледна — повтори немощно Изобел.

— Е, като броим къщата, която сигурно струва около петстотин хиляди лири, сигурно имаме авоари, облигации, и инвестиционни и спестовни планове на стойност някъде от порядъка на още сто хиляди лири, нали?

— Да. Нещо такова — каза Изобел, като внимаваше тонът й да е възможно най-ведър. — Но не бихме ипотекирали къщата, нали?

Филип сви рамене.

— Това е просто заменяне на един актив с друг. Не бих имал нищо против да изтеглим заем срещу тази къща, да купим дял в бизнеса на Мъри, който има оборот, имай предвид, оборот, някъде от порядъка на триста хиляди годишно.

Изобел кимна.

— Кога ще знаем колко трябва да платим?

— В края на седмицата — каза Филип. — Можеш ли да попиташ счетоводителя колко имаме в акции и облигации? Да научиш приблизителна цифра? И го помоли да провери кое е добре да продадем, за да спечелим сума от порядъка на триста хиляди лири.

— Ще го попитам — каза Изобел. — Той ще иска да знае дали сме сигурни.

Филип се ухили.

— Видя колко работа има Мъри. Искам дял от този бизнес, Изобел. Ще спечелим цяло състояние.

Изобел не се престори, че телефонира на счетоводителя. Знаеше, че в спестовната им сметка има малко повече от три хиляди лири, и не са останали абсолютно никакви акции и облигации. Имаше малка полица за застраховка „Живот“ на нейно име, но никой не искаше да застрахова Филип, след като беше поставена диагнозата за болестта му. Вместо това тя телефонира на Трой.

— Здравей, аз съм.

— Привет — каза той. — Принтирах главите и ги препратих на Дейвид Карле тази сутрин. Наистина са много добри, Изобел.

— Благодаря — каза тя.

— Станало ли е нещо?

— Просто се обаждах да те помоля да ми уредиш прехвърляне на средства — каза тя с предпазлива любезност.

— Пари за плувния басейн ли? — попита той.

— Да. Почти свършиха. Може направо да ми прехвърлиш цялото плащане. Ще приключат преди срока.

— Мисля, че за това си заслужава да се плати — каза Трой вежливо.

— Работят много добре.

Изобел чу изщракването на химикалката му.

— Колко ще искаш този път?

— Мисля, че четирийсет хиляди лири, може би петдесет хиляди.

— Ще се погрижа за това днес. Ще отнеме пет дни, не забравяй.

— Да, това е добре — каза тя.

— А ти как си? — попита вежливо Трой.

— Много съм добре.

— А Филип?

— Много е добре.

— Чудесно — Трой замълча, за да разбере дали тя няма да каже още нещо. — Би ли искала да дойдеш за обяд, когато получа от издателите предложение, което можем да обсъждаме?

— Да — каза Изобел. — Би било прекрасно.

— Ще ти се обадя веднага щом се чуя с тях. Другата седмица по същото време, предполагам.

— Благодаря ти — каза Изобел. — Всъщност има и нещо друго.

— Какво?

— Филип иска да направи инвестиция.

— Инвестиция ли? — попита Трой предпазливо.

— Да. Иска да купи партньорство, иска да купи дял в бизнес. Чувства се толкова добре, че иска отново да започне работа.

— Да, ти каза, че е много по-добре.

— Трябва да намеря нужния капитал, за да го изкупя — каза Изобел. — Иска да купи дял в бизнеса с басейни.

— С басейни ли? — попита Трой, мислейки си за момент, че не е чул правилно.

— Бизнеса с плувни басейни.

— Е, жалко, че не се е сетил за това по-рано, можехте да го вземете на костуема цена — каза Трой шеговито. — Но поне знаете, че процентите на печалбите са огромни.

— Всъщност знаем това — каза Изобел малко сковано. — Поръчали сме точно осчетоводяване на бизнеса и Филип иска да купи дял в него като пълноправен партньор. Иска дял петдесет на петдесет.

Настъпи кратко мълчание, докато Трой асимилира чутото.

— Ало? — каза Изобел.

— Купувате половината от бизнеса на строителя на басейни?

— Да. Защо не?

— Просто се чудя дали това е чак толкова добра идея?

— Мисля, че е — каза Изобел. — Той наистина се разбира изключително добре с Мъри, а бизнесът явно върви добре. А Филип има голям талант за продажби, винаги е имал. И ако може да изкарва някакви пари, това ще облекчи натиска върху мен.

— За натиск вече не може да се говори — изтъкна Трой остро. — При положение, че вторият роман на Зелда Виър ще спечели сума от порядъка на двеста и петдесет хиляди лири, а от първия й роман спечели триста и петдесет хиляди лири, вече нямаш никакъв повод за притеснение. Сумата е подходящо инвестирана, носи ти разумен доход. Вече нищо не те застрашава. Не може ли Филип просто да работи за този човек, щом толкова харесва бизнеса?

— Иска да бъде партньор, не наемник — каза Изобел с достойнство.

— Е, аз също — каза Трой нетърпеливо. — Но за мое съжаление, трябва да си изкарвам прехраната. Не може ли да кажеш на Филип, че може сам да си пробие път в бизнеса? Да започне от най-долното стъпало и да си проправи път нагоре?

— Той е на шейсет и една! — възкликна гневно Изобел. — Не е работил от десет години! Едва ли ще получи безпроблемно работа още утре! Не може да започне от най-долното стъпало и да се издигне постепенно, ще се пенсионира, преди да стигне до където и да е. Това е шанс да купи дял в бизнес, в който може да използва уменията си и да изпитва удоволствие и да печели прилични пари. Няма да му кажа „не“, точно когато отново започва да се чувства добре.

— Разбира се — каза Трой, отстъпвайки пред гнева на Изобел. — Изборът е изцяло ваш. Но ще изменя на дълга си като твой агент, ако не те посъветвам да потърсиш подходящ съвет от независима страна.

— О, недей! — възкликна Изобел нетърпеливо. — Не си играй на накърнено достойнство. Получаваме подходящи съвети. Казах ти, поръчахме оценка на цялото начинание. Ще го направим както трябва, разбира се. Но ако Филип го иска, тогава е напълно справедливо парите на Зелда Виър да му го откупят.

— За каква сума говориш? — попита Трой предпазливо.

— Около триста хиляди лири — каза Изобел много тихо.

Настъпи мълчание.

— Изобел, това са всички пари от втората книга — изтъкна Трой, ужасен.

— Знам — каза тя сковано.

— Това е всичко, което ще спечелиш от втората книга, и отгоре.

— Това е точната цена за бизнеса.

— Ами ако нещо се обърка? Ами ако хората внезапно престанат да купуват басейни?

— Видях поръчките — каза Изобел. — Работата наистина върви добре.

— Да кажем, че човекът от компанията за басейни умре внезапно. Да кажем, че Филип се разболее. Тогава какво?

— Тогава няма да сме в по-лошо положение, отколкото бяхме, преди да стана Зелда — каза тя. — Но този път Филип ще знае къде са отишли парите. Ще разбере за това, и няма да се налага да го лъжа до безкрайност и да се преструвам, че сме добре, когато не сме.

— Но този път това ще са твоите пари — изтъкна Трой. — И не забравяй, че още не си ги спечелила. Имаш да напишеш цял нов роман, за да спечелиш парите, и трябва да вършиш тази работа тайно, едновременно с другото си писане. После трябва да представиш романа, отново тайно. Това не е пенсията му и парите от застраховката му, спестени през годините, това са трудно спечелени пари, които ти трябва да изкараш, и то да ги изкараш бързо. Нима можеш да заложиш всичко на вероятността Филип да е достатъчно добре, за да се занимава с тежък бизнес на един конкурентен пазар?

— Да, мога — каза Изобел заинатено.

В лондонския си офис, Трой си помисли за момент колко много го дразнеше начинът, по който тя отстояваше принципите си. Само секунда, само един дъх по-късно, той разбра, че упоритостта беше част от Изобел, на която се възхищаваше, нейна типична черта, която не приличаше на чертите на никой друг, когото познаваше. Понякога тя може и да има предсказуемото поведение на домакиня от средната класа, но той я беше виждал гола, беше я виждал с отметната назад глава, напълно отдала се на страстта. Тя му беше шепнала неща, които никоя жена не беше изричала никога преди, беше го подтикнала към поведение, каквото никога не би дръзнал да си позволи без нея.

— Не искам да се карам с теб — каза той кротко. — Трябва да правиш каквото искаш. Просто не искам да виждам как се отказваш от нещо, което ти е струвало, и ще ти струва, много време и усилия. Ти печелиш тези пари съвсем сама, Изобел. Не виждам защо трябва да ги връчваш на Филип и човека от компанията за басейни, за да се разпореждат с тях.

— Защото Филип ме подкрепи, когато започнах да пиша — каза Изобел пламенно. — Защото е толкова изпълнен с надежда и вълнение, задето започва живота си отново. Защото му казах, че парите са налице, когато не бяха, и не мога да му кажа истината сега, не и сега, когато наистина има нужда от тях. Защото искам да му ги дам.

— Ще получиш общата сума едва след като подпишеш договора за втората книга — напомни й Трой. — И дори при това положение ще трябва да предадеш пълния ръкопис, за да получиш сто двайсет и пет хиляди лири.

— Знам — каза тя. — Мислех да ипотекирам къщата и да изплатя ипотеката, когато пристигнат парите от новия роман на Виър.

— Да ипотекираш къщата? — Трой беше зашеметен.

— Защо не?

— Нали каза, че никога няма да я ипотекираш, нали винаги си казвала, че тя е единствената ти сигурност.

— Винаги мога да напиша нова книга — каза Изобел. — Винаги мога да спечеля още.

Трой си помисли за момент, че тя говори по-скоро като Зелда Виър, отколкото като Изобел Латимър.

— Предполагам, че можеш. Но се намираш в неизгодна позиция: изоставаш назад в играта, вместо да имаш преднина в нея. А това е опасно.

— Ще наваксам — каза тя, и този път той разбра без съмнение, че това беше гласът на Зелда. — Разбира се, че мога да наваксам.