Аферата „Зелда“

Двайсет и шест

Мъри остана за обяд. Изобел, във ведро съгласие с Филип, не се дразнеше от присъствието му на масата за обяд, въпреки демонстративната гордост на госпожа М. от пая с бъбреци и стек, който беше приготвила. Мъри попита Изобел за работата й и стана очевидно, че беше прочел романа, който тя му надписа, и че беше размишлявал върху него. Въпросите, които задаваше, го представяха като интелигентен човек, макар и с ограничено образование, а преподавателят у Изобел винаги симпатизираше на хора, които полагат усилия сами да разберат.

Госпожа М. разчисти чиниите и им направи кафе, а после излезе от кухнята, за да довърши работата си в другите стаи. Мъри беше обещал да я откара вкъщи и я чакаше да приключи.

— Мъри ми направи доста интересно предложение — каза Филип. — Още не съм казал „да“ или „не“. Казах, че ще трябва да го обсъдя с теб.

— Какво? — попита Изобел. — Нали не е аквапарк с водна пързалка, пристроен към басейна ни?

Мъри се ухили.

— Странно е, че го казвате, тъкмо си мислех колко подходящо ще е за вас.

— Предложи ми работа — каза Филип. — Не мога да ти опиша колко съм поласкан.

Изобел премести поглед от единия към другия.

— Работа ли?

— И през ум не би ми минало, ако той не беше много по-добре — каза Мъри припряно. — А ако мислите, че ще е твърде много за него, тогава просто забравете всичко това.

— Не, не мисля — каза Изобел. — Но каква работа?

— Вечно бързам за нещо, не мога крак да подвия — каза Мъри доверително. — Страхотно е да си все забързан, но аз съм жертва на собствения си успех. Бизнесът ми има нужда от двама като мен. Онова, което предлагам — грижа за клиента, индивидуално планиране, контрол след продажбата — това е много интензивна работа. Но именно това характеризира цялата операция. Не мога да се справям с повече от два-три басейна едновременно, а получавам запитвания за по пет-шест басейна всяка седмица, дори седем-осем. Миналата седмица имах десет обаждания.

— Но Филип не разбира нищо от басейни — отбеляза Изобел.

— Знам повече, отколкото си мислиш — каза Филип. — Не забравяй, че планирах нашия от самото начало.

Мъри поклати шава.

— Филип има страхотен стил — каза той. — Ако каже на някои клиенти, че тъмносиньото е цветът за тях, те му вярват. Хората във Флийт бяха напълно убедени. Той им продаде онзи басейн, аз просто закарах него и себе си дотам. Филип свърши цялата работа. Той има класа, всеки може да види това. Аз съм човек, издигнал се със собствени усилия, и понякога си личи. Опитах се да поправя някои от недостатъците си, но понякога се налага да влизам в доста изискани къщи и не мога да се почувствам удобно там. Не ми е там мястото, не знам какво е уместно да кажа — той хвърли поглед към Филип с безспорна привързаност. — Не като Филип. Той има класа. Той е първо качество.

Изобел откри, че е странно трогната от тази изповед.

— Със сигурност тези неща са без значение в наши дни — каза тя: знаеше, че имат значение, но искаше да успокои Мъри, че за нея нямат.

Той й отправи хлапашката си усмивка.

— Разбира се, че имат значение, Изобел — каза. — Вие сте светска жена. Знаете за какво говоря. Филип може да ми помогне да бъда приет някъде само заради начина, по който се качва по стъпалата.

Филип сви леко рамене в израз на несъгласие.

— Е, едва ли…

— Освен това имам и проблем с бумащината. Истински кошмар е да попълваш редовно всичко. Трябва да бъда регистриран по ДДС, а те са като копои. Аз съм едноличен търговец и трябва да имам изрядни счетоводни книги. И всичко е много поверително. Хората ти казват много неща, когато ти кажат какъв вид басейн искат. А когато работя в — да ги наречем ли „по-висшите ешелони“ — получавам все по-често информация, която е от все по-деликатно естество. Наскоро, когато изпълнявах една поръчка, се налагаше да минавам през проверка за сигурност, преди да мога да отида на обекта. Не мога просто да наема случаен човек. Искам човек, на когото мога да се доверя. Човек честен и старателен, и с доказани способности.

Изобел се поколеба и хвърли поглед към Филип.

— Не знам — каза тя. После видя лицето му. Той сияеше от въодушевление и възродена енергия. — Е, какво мислиш, скъпи?

— Наистина харесвам работата — каза той искрено. — Има нещо в целия този бизнес, което харесвам. То е донякъде инженерство, а с моето образование и познания да върша това е истинско удоволствие. Много е свързано с постоянни контакти с хора, а това е областта, в която винаги съм бил силен, освен това изисква много пътуване и обикаляне. Мисля, че е идеално за мен. Толкова съм доволен, че Мъри се сети за това. Но си обещах, че няма да кажа „да“ или „не“, докато не го обсъдя с теб.

— Не съм шефът — каза Изобел, внимавайки какво впечатление ще създадат пред Мъри. — Трябва да постъпиш както искаш, Филип.

— Ще бъде глупак, ако не се вслуша в мнението ви — вметна Мъри бързо. — Аз бих искал да получа съвета ви, а съм само един от вашите читатели. Вие сте жена, която разбира тези неща, Изобел. И двамата ще постъпим глупаво, ако предприемем каквото и да е по-нататък, без да ви попитаме какво мислите за него.

Изобел разпозна топлия поток на ласкателството.

— О, наистина! Е, предполагам, че единственият ми повод за колебание би било здравето на Филип. Състоянието му е много по-добро, но се опасявам, че може отново да се влоши.

— Не мисля, че ще се влоши — каза Филип. — Със сигурност се чувствам по-добре. И не смятам, че това е повърхностно подобрение, като например да се чувствам малко по-бодър. Отначало си помислих, че само си въобразявам: прекарвах времето си по-интересно, затова бях по-бодър. Но има нещо повече. Чувствам, че съм по-силен. Вървя по-уверено, а издръжливостта ми по време на упражненията се удвои. Това е измеримо подобрение. А има и други… — той плъзна усмихнат поглед към Изобел, напомняйки й, че бяха правили любов за пръв път от месеци, и то едва снощи. Тя се извърна, но той долови съвсем леката й усмивка.

— И яденето — отбеляза Мъри, на когото не му убягваше нищо. — Апетитът ти е по-добър.

— И пиенето — допълни Филип.

— Навярно е редно да посетим отново лекаря и да видим какво ще каже той — предложи Изобел. — Или просто да отложим всички решения до май, когато и бездруго ще го посетиш.

Филип поклати глава.

— Искам да започна сега — каза той. — Ако ще го правим, бих искал да се захващам веднага.

— През май категорично е най-натовареното ми време от годината — вметна Мъри. — Именно тогава всички осъзнават, че нямат плувен басейн, а са искали да имат, и че ако не го поръчат веднага, няма да го имат за лятото. Мога да изкарам повече пари през май, отколкото през останалата част от годината. Но само ако съм подготвен. Трябва да мога да стигна до всички клиенти. Трябва да имам някого на разположение за ранното лято. Ако не Филип, тогава някой друг. Но бих предпочел да взема Филип.

Изобел премести поглед от едното оживено лице към другото.

— Какво мога да кажа? Очевидно това е, което искате и двамата, и очевидно идеята е добра. Какви ще бъдат деловите уговорки?

Мъри се поколеба.

— Всъщност това ще зависи от вас. Аз ще съм съгласен на всичко — от почасово заплащане до… ами… някакъв план за подялба на печалбата.

— Не бих искал да ми се плаща на час — отбеляза Филип.

— Така ли? — каза Мъри. — Както и да е, кой от всичките варианти би предпочел? Какъв би бил първият ти избор? Предполагам, че не си мислил за пълноправно партньорство? С подялба петдесет на петдесет?

— Ами защо не? — запита Филип. — Защо не?

— Не би могъл да работиш същия брой часове като Мъри — предупреди го Изобел. — Не би могъл да бъдеш пълноправен партньор.

— Не се осмелих да го поискам! — възкликна Мъри. — Никога не съм мислил, че ще се заинтересуваш. Мислех, че ти трябва нещо като хоби. Просто се надявах да използвам уменията ти в бизнеса в моментите, когато наистина не бих могъл да се справя без теб. Никога не ми е хрумвало, че ще си готов да се включиш заедно с мен.

— О, да — каза Филип. — Ако ще е гарга, да е рошава. Много повече бих предпочел да имам собствен бизнес, отколкото да работя за някой друг. Дори за теб, Мъри. Точно това ти разправях онзи ден, а едва снощи го казвах на Изобел. В идеалния случай бих потърсил бизнес, който бих могъл да ръководя сам.

— Но това би било фантастично! — възкликна Мъри. — Бихме могли да изготвим споразумение за партньорство и ти би могъл да се включиш като партньор с дял от петдесет процента.

— Не искам да се обвързваш с това твърде много — настоя Изобел.

Мъри поклати глава.

— Филип може да се включи като съдружник, който участва само финансово, и да върши само работата, която иска — каза той. — Ако някога му дойде в повече, може да си вземе почивка. Ако двамата искате да отидете на почивка, можете просто да изтеглите дела си от печалбите за съответната година и да заминете. Няма да имате никакви спънки от моя страна.

— Но това е наистина страхотно — каза Филип, изпълнен с ентусиазъм. — Ще трябва да го направим както си му е редът, имай предвид. Ще получим истинска оценка на бизнеса, ще поръчаме да направят финансов отчет, а после ще откупя половината от него.

Мъри кимна.

— И ще поръчаме да изготвят споразумение за партньорство, което ти позволява да работиш минимален брой часове или изобщо да не работиш — каза той. — Решението ще зависи от вас двамата. Не искам да те пришпорвам, Филип. Здравето ти е на първо място.

— Това е точно каквото исках — обясни Филип. — Както ти казвах, ако мога да се върна на работа, бих искал да работя на свободна практика, да работя за себе си.

— Е, готово! — възкликна Мъри, като протегна ръка през масата. — Не клиент, а партньор! Добре дошъл в доходоносния свят на плувните басейни!

Изпиха бутилка шампанско, за да отпразнуват решението. Усещайки върху езика си студения, искрящ, остър вкус, Изобел неизбежно се сети за Зелда и Трой, но изтика мисълта за тях настрана. Не искаше да мисли за тях, не искаше онзи наситен, натрапчив полуживот да присъства в мислите й, когато съпругът й я гледаше усмихнато, с очи, сияещи от щастие, вдигнал чаша към нея.

— За нашия ренесанс, Изобел,

Тя вдигна чашата си в отговор.

— За нас.

Премисли всичко в кабинета си, насаме, взирайки се в екрана, където би трябвало да набира текста на първите три глави от романа на Зелда Виър. Ако Филип печелеше достатъчно, за да се издържат, нямаше да й се налага да пише друг роман под името на Зелда Виър. Никога повече нямаше да се наложи да бъде Зелда Виър. Зелда Виър щеше да избледнее от съзнанието на света така бързо, както ставаше с толкова много други мимолетни звезди в литературата, които написваха един роман, пожънваха огромен успех, написваха друг, проваляха се тотално, а после изчезваха напълно и без следа. Изобел можеше да остави Зелда да потъне без следа.

Най-малкото на теория Изобел можеше да остави Зелда да потъне без следа.

Но на практика?

Изобел си помисли, че животът й се бе изместил доста рязко от обстановката и сюжета на роман от Изобел Латимър към този на Зелда Виър. В един роман на Латимър всичко винаги бе свързано с правенето на избор: да се пребориш с привидността, с фалшивите цели на мимолетните желания, за да правиш истински, морално обосновани избори. В романа на Зелда всичко беше фокусирано върху фасадата, върху желанията и тяхното удовлетворяване. Напълно естествено, историята на Зелда включваше възможности за разочарование, извратеност, поквара. Изобел видя за първи път, че можеше да избере да живее живота си в която и да е от двете територии. Можеше да избере да бъде героиня на Изобел Латимър: жена, която отбягва блясъка и сексуалните удоволствия и избира вместо това дълга и по-висшия морален живот. А можеше да бъде и героиня на Зелда Виър, която казваше, че най-важното нещо на света е да признаеш и приемеш собствените си желания и да се стремиш към сбъдването им. Но Изобел осъзна и друго, също за първи път — че романът на Зелда Виър беше обратната страна на романа на Изобел Латимър: негова сянка.

Изобел разбра, че в това да живее живота си и да пише творбите си именно по този определен начин, винаги бе имало скрито, несъзнателно усещане за обратната страна. В един роман на Латимър ставаше дума за отхвърлянето на всичко, което един роман на Виър вадеше на преден план, може би дори отричане на неговата привлекателност. Навярно дори бягство от тези неща, в ужас от тяхната привлекателност. Самата Изобел, в новооткритата си способност да пише и двата вида романи, да живее два противоположни живота, да бъде две напълно различни жени, се бе довела до момента на решението. Каква книга би трябвало да напише? Какъв автор би трябвало да бъде? Кой живот би трябвало да води? Каква жена беше тя?

В понеделник сутринта Изобел беше събудена от неприятен шум — някакъв мъж кашляше и се опитваше да прочисти гърлото си пред прозореца на спалнята й. После високо засвири радио, и двама мъже започнаха да си подвикват. Филип дръпна завесите в спалнята, възкликна доволно: „О, хубаво. Много подраниха!“, и забързано слезе долу да посрещне работниците.

Шумът продължи цял ден. Първо трябваше да изкопаят основата за стените на пасажа между къщата и басейна, бяха докарали и багер за басейна в обора. Подвикваните наставления и стърженето, с което багерът „захапваше“ горния слой на почвата, а после — песъчливата скала, дойдоха в повече на Изобел, която се опитваше да завърши трета глава от новия роман на Зелда Виър в кабинета си. На обяд се оплака на Филип, че й е невъзможно да мисли.

— Не можеш да направиш омлет… — каза той равнодушно.

Мъри, който обядваше с тях, вдигна поглед от пилешкото в доматен сос, което госпожа М. беше сготвила.

— Какво?

— Добре позната фраза — каза рязко Филип.

— На мен не ми е позната — каза Мъри.

— Толкова е шумно — каза Изобел. — И сякаш няма край.

— Първо да изясним едно — каза Мъри решително. И двамата млъкнаха и зачакаха да чуят какво ще каже. — Какво имате предвид с това: „Не можеш да направиш омлет“?

Изобел се усмихна:

— Това е изказване, приписвано на Наполеон Бонапарт. Твърди се, че това са негови думи — не можеш да направиш омлет, без да счупиш яйцата. Идеята е, че всяко хубаво нещо си има отрицателни страни.

Мъри кимна.

— Схванах. А Наполеон Бонапарт е бил…?

Изобел се сепна за миг.

— Не знаете ли?

Мъри направи смутена гримаса.

— Това да не е углавно престъпление? Много съм невеж, нали?

— Не — каза Изобел припряно. — Защо ви е да знаете това?

— Един коняк носи неговото име — каза Филип утешително. — Сигурно го знаеш.

— Но кой точно е бил той?

— Бил е владетел на Франция — каза Изобел уклончиво. Изправена пред необходимостта да обясни подробно, откри, че самата тя беше малко несигурна. — Дошъл на власт по време на Френската революция, края на осемнайсети, началото на деветнайсети век, и превърнал Франция в империя, начело със самия него като император. Възнамерявал да завладее цяла Европа и бил победен на изток от руснаците, и от Англия в битката при Трафалгар, от адмирал Нелсън.

— Чувал съм за него! — възкликна Мъри, доволен да разпознае нещо в тази история.

— Бил пленен, избягал и отново вдигнал на бунт французите. Имало последна битка при Ватерло, английските части били командвани от маршал Уелингтън.

— Като ботушите [15]— добави Филип с лековат тон. — Като boeuf.[16]

— Умрял в плен — каза Изобел. — Бил голям френски герой.

Мъри кимна.

— Благодаря ви. Обичам да научавам разни неща.

Изобел почувства почти майчинска нежност. Усмихна му се и беше възнаградена с момчешка усмивка.

— Сигурно ме мислите за ужасен глупак — каза той.

— Винаги можете да проверите такива неща в Интернет — каза тя. — Или в която и да е добра енциклопедия. Ако държите да ги знаете.

Мъри кимна с тъмнокосата си, къдрава глава.

— Да, но проблемът е, че не съм наясно какво не знам, ако разбирате какво имам предвид. Знаех името на коняка, и знаех за битките при Трафалгар и Ватерло, бях чувал и за Нелсън. Но не знаех, че битките са били срещу французите, не знаех, че са били срещу Бонапарт. Така че не би ми хрумнало да проверя в някой справочник, защото дори не знаех, че би трябвало да го проверя.

Изобел се замисли за миг.

— Бихте могли да прочетете някоя кратка обща история, това ще ви даде някои идеи — предложи тя.

Мъри кимна:

— Каква например?

— Бих могла да ви дам една-две книги — предложи Изобел.

Филип й хвърли поглед, леко изненадан. Изобел обикновено отказваше да заема книгите си.

Мъри засия.

— Това би ми харесало — каза той. — Може да успеете да ме образовате.

Госпожа М. влезе и раздигна чиниите.

— Готова съм за тръгване, когато и ти си готов — каза тя. Мъри кимна и понечи да се надигне.

— Относно шума — каза той на Филип. — Изобел не може да работи в кабинета си, докато момчетата вдигат шум под прозореца, а когато дойде ред да избиват вратата към къщата, освен шумно ще бъде и прашно. Какво ще кажеш, да преместим кабинета й горе в една от свободните спални за няколко дни?

— Пак ще е шумно — каза Изобел.

Мъри се намръщи, а после го осени идея:

— Какво ще кажете да се преместите в офиса ми у дома? — попита той. — Приятно и тихо, никой няма да ви безпокои там. Аз почти не се свъртам вкъщи, защото през по-голямата част от деня съм тук или във Флийт.

Изобел се поколеба.

— Не бих искала да се натрапвам…

— За мен ще е чест — каза той непринудено. — Има хубаво бюро и стол, можете да използвате моя компютър и да си донесете каквито книги са ви нужни. Това ще ви хареса ли?

Изобел се поколеба. Отвън се разнесе гръмовен тътен и трясък, когато един самосвал изсипа материал за основите. Мъри се засмя и изненадващо, с интимен жест, тупна леко Изобел по връхчето на носа.

— Не се дръжте на положение — каза мило. — Позволете ми да ви помогна.

Изобел се отдръпна леко от докосването му, но съзнаваше, че е успял да я очарова.

— Добре тогава — каза тя и му се усмихна. — Благодаря ви.