Брит-Мари беше тук

27

Много странно преживяване е да се взираш в дулото на пистолет. То те поглъща. Пропадаш в него. След няколко часа полицаи от града ще дойдат в пицарията и ще попитат Брит-Мари как е изглеждал младият мъж, как е бил облечен, дали е бил висок или нисък, дали е имал диалект или акцент. Но единственото описание, което Брит-Мари ще може да им даде, е: „Той държеше пистолет“. Един от полицаите ще я помоли да разбере, че при обирите става дума за пари и че тя „не бива да го приема лично“.

Разбира се, на него ще му е лесно да го каже, но всъщност е особено трудно да те заплашат с пистолет, а ти да НЕ го приемеш доста лично, такова е твърдото убеждение на Брит-Мари.

– Отвори проклетата шибана каса, по дяволите! – изръмжава ѝ крадецът.

Впоследствие Брит-Мари ще си спомни, че гласът му е прозвучал все едно говори на инструмент, а не на човек. Някоя опитва да стигне до касата, но Брит-Мари стои на пътя ѝ и сякаш се е сраснала с пода.

– ОТВАРЯЙ! – изревава крадецът по такъв начин, че Някоя и мъжете с шапките инстинктивно закриват лицата си с ръце, все едно това би помогнало.

Но Брит-Мари не помръдва. Шокът я парализира до такава степен, че тя не може дори да се уплаши. Не знае, разбира се, защо го прави, но хората имат множество качества, за които сами не подозират, докато към тях не бъде насочен пистолет. Така че, за своя изненада и за ужас на Някоя и мъжете с шапките, Брит-Мари се чува да казва:

– Първо трябва да купите нещо.

– ОТВОРИ! – надава вой крадецът.

Но Брит-Мари не помръдва. Хваща превързаната си ръка със здравата. И двете треперят, но днес просто беше тежък ден и вече ѝ е дошло до гуша. Затова отговаря възможно най-грижовно:

– За да се отвори касата, трябва да се въведе някаква сума, нали разбирате? За да не се объркат касовите бележки.

Пистолетът подскача в ръката на крадеца. Както от гняв, така и от изненада.

– АМИ, ПРОСТО ВЪВЕДИ НЕЩО!

Брит-Мари сменя местата на ръцете си. Пръстите ѝ са хлъзгави от пот. Но явно нещо в нея решава, въпреки бурните протести на разума, че в живота ѝ е настъпил подходящ момент да прояви малко твърдост.

– Трябва да разберете, че не мога да въведа каквото и да е. Иначе касовата бележка ще е грешна.

– ДРЕМЕ МИ ЗА ШИБАНАТА КАСОВА БЕЛЕЖКА, ТЪПА ВЕЩИЦА! ОТВАР... – крещи крадецът.

– Определено няма причина да повишавате глас – прекъсва го Брит-Мари решително и обяснява търпеливо: – И определено не е нужно да използвате такъв език, малки ми приятелю!

В този момент инвалидната количка на Някоя се стрелва по пода и подсича Брит-Мари на височината на бедрата, като в резултат Брит-Мари, Някоя и количката се стоварват на земята. В същото време се чува силен гръм, тъй като крадецът стреля в тавана. Ушите на Брит-Мари пищят и тя губи ориентация. От флуоресцентната лампа валят стъклени снежинки, а Брит-Мари не знае дали лежи по гръб или по корем, нито кое е стена и кое е под. Усеща тежкото дишане на Някоя в ухото си и ѝ се струва, че някъде далеч нещо иззвънява.

После чува гласовете на Вега и Омар.

– Какво, по дя... – казва Вега, а Брит-Мари инстинктивно се изправя на крака, въпреки че ушите ѝ още пищят, а разумът ѝ крещи да се стегне малко и да остане на пода като цивилизован човек.

Хората имат много качества, за които не подозираме, преди сами да сме се превърнали в един от тези хора. Брит-Мари открива на какво е способна. Открива смелостта, която притежава. Крадецът се обръща към Вега и Омар, а шокът му прозира през дупките в шапката.

– Шит! По шибаните дяволи, какво правите тук, мамка му?

– Психо? – прошепва Омар.

– КАКВО, ПО ДЯВОЛИТЕ, ПРАВИТЕ ТУК? НАЛИ ИЗЧАКАХ ДА СЕ РАЗКАРАТЕ, ДЕБА! ЗАЩО СТЕ ТУКА, ХЛАПЕТА СКАПАНИ?

– Забравих си якето – промълвява Вега.

Психо размахва бясно пистолета към нея, но Брит-Мари застава между дулото и децата. Протяга ръце назад, за да е сигурна, че тялото ѝ закрива момчето и момичето, и не помръдва и на милиметър. Отново се сраства с пода, но сега цял един живот, изпълнен с потискани амбиции, я поддържа изправена.

– А сега определено е време това да спре! – изсъсква тя заплашително.

Доколкото си спомня, това е първото заплашително нещо, което е правила през живота си.

Може да се каже, че в помещението настава леко противоречиво настроение. Психо очевидно не знае какво точно да прави с пистолета си, а междувременно никой от присъстващите не смее да реагира. Брит-Мари поглежда недоволно обувките му.

– Мила съм пода.

– ЗАТВАРЯЙ СИ УСТАТА, ДА ГО ЕБА! – крещи Психо.

– Определено не смятам да го направя – отговаря Брит-Мари.

Капки пот се стичат през дупките в шапката на Психо. Той се завърта наоколо, вдигнал пистолета на нивото на очите си, и мъжете с шапките се хвърлят обратно на пода. После се вглежда с омраза в Брит-Мари още веднъж и се втурва навън.

Вратата иззвънява щастливо, а краката на Брит-Мари се огъват и тя пада на земята. Отново губи представа за горе и долу и първоначално не разбира, че това, което я вдига нагоре, са треперещите ръце на Вега и Омар. Брит-Мари усеща как реверът на сакото ѝ се измокря от сълзи, но не знае колко от тях са на децата и колко са нейни, нито пък кога точно спира да се намира в прегръдките им и вместо това те се озовават в нейните. Но щом усеща, че децата са на път да паднат, намира сила да се изправи сама. Защото жените като Брит-Мари правят така, намират сила, когато трябва да го направят заради някого другиго.

– Извинявай, извинявай, извинявай, извинявай, извинявай – повтаря Вега задъхано.

– Шшш – прошепва Брит-Мари и залюлява Вега и Омар в прегръдките си.

– Извинявай, че те нарекох вещица – хълца Вега.

– Определено не е нещо, което да не съм чувала преди – успокоява я Брит-Мари.

Внимателно слага децата да седнат на два стола. Завива ги с по едно одеяло и им прави топъл шоколад от какао, защото това искаха децата на Кент, когато бяха малки и се събудеха нощем, след като са имали кошмари. Качеството на какаото може и да е съмнително, тъй като Някоя обещава, че е „почти какао, да! От Азия!“, но децата така и така са твърде разтърсени, за да усетят вкуса.

Омар не спира да повтаря, заеквайки, че трябва да намерят Сами, а Вега не спира да звъни на батко им. Брит-Мари опитва да ги успокои, като казва, че е почти сигурна, че Сами не е имал нищо общо с обира, при което децата я зяпват с отворени усти и Омар прошепва:

– Ти не разбираш. Когато Сами разбере, че Психо е насочил пистолет към нас, ще го намери и ще го убие. Затова трябва да открием Сами!

Сами не вдига. Децата стават все по-изплашени. Брит-Мари ги завива по-плътно с одеялата и им прави още шоколад. После прави това, което може. Което знае. Взима метла и парцал за под и бикарбонат, помита стъклата и избърсва пода.

Когато приключва, застава зад касовия апарат и се хваща за щанда с всичка сила, за да не припадне. Някоя ѝ донася хапче за глава и нова бира. Мъжете с шапките и брадите стават от масата си, отнасят чашите си до касата и ги оставят безмълвно пред Брит-Мари. После си свалят шапките, свеждат глави, отделят по няколко страници от вестниците си и ѝ ги подават.

Това са приложенията с кръстословиците.