Брит-Мари беше тук

30

Брит-Мари се събужда с главоболие от най-грандиозен вид. Лежи в леглото си в къщата на Банк, а някой съсед очевидно пробива стената, защото щом Брит-Мари се изправя, цялата стая започва да се люлее. Поти се и се чувства зле, тялото я боли, а устата ѝ е изпълнена с остър, горчив вкус. Брит-Мари определено не е жена без житейски опит, затова незабавно разбира в какво здравословно състояние се намира. Предния ден е изпила повече алкохол със Сами, отколкото е изконсумирала общо за последните четирийсет години. Има само едно разумно заключение:

– Хванала съм грип! – обясня тя раздразнено на Банк, когато слиза в кухнята.

Банк пържи бекон и яйца. Кучето подушва въздуха и се отмества малко по-далеч от Брит-Мари.

– Миришеш на алкохол – отбелязва Банк и не успява да не се развесели.

– Точно така. Именно затова се чувствам зле днес – кима Брит-Мари.

– Стори ми се, че спомена нещо за грип – казва Банк.

Брит-Мари кима грижовно.

– Но, мила ми малка приятелко, нали точно това казвам! Това е единственото разумно обяснение. Когато човек пие алкохол, имунната му система отслабва, да знаеш. Чела съм за тези неща. Така че това е причината да се разболея от грип.

Банк обръща яйцата. Кучето накланя глава.

– Грип, да – измърморва Банк и сервира яйца на Брит-Мари.

Брит-Мари затваря очи, опитвайки да потисне гаденето, и дава яйцата на кучето. Вместо тях, Банк оставя чаша студена вода пред нея. Брит-Мари пие. От грипа човек се обезводнява. Чела е за това.

– Всичко това е много странно, аз никога не се разболявам – обяснява тя.

Банк кима не кой знае колко убедено и за да компенсира, Брит-Мари започва да кима още по-разпалено.

– Кент и децата ни постоянно боледуваха, разбира се. Ако не един, то друг все беше болен, но на мен определено никога не ми се случваше. „Брит-Мари, здрава си като бик!“ Така казва лекарят ми, действително!

Банк и кучето не отговарят. Брит-Мари диша дълбоко и мига тъжно. Остава без дъх, когато се поправя:

– Децата на Кент.

Пие мълчаливо от водата. Кучето и Банк ядат яйца. Тръгват заедно към пицарията, за да се срещнат с отбора, защото Брит-Мари не е от жените, които не биха отишли на работа само защото имат грип. Кучето демонстративно заобикаля лехата с цветя, защото мирише все едно някой е повърнал в нея през нощта.

– Уф! Може ли да попитам какво смърди така в лехата ти? – пита Брит-Мари, не защото иска да се бърка, естествено, но ако миризмата се дължи на избора на тор, то нищо чудно, че нищо не иска да порасне в лехата.

– Снощи някой пиян се е издрайфал тук – просветлява я Банк.

– В лехата? Варвари! – ахва Брит-Мари ужасено.

Банк кима, без дори да опита да прикрие развеселеността си.

– Варвари, да.

Кучето се отдалечава още повече.

Когато пристигат, Някоя седи до разбитата врата на пицарията и пие кафе. Прави гримаса, щом Брит-Мари се приближава до нея, а в отговор Брит-Мари прави още по-зловеща гримаса.

– Тук смърди. Да не сте пушили вътре? – пита тя обвинително.

Някоя сбърчва нос.

– Ами ти, Брит? Да не би, как се казва, да си се подпалила и да си опитала да се изгасиш с уиски?

– Ще помоля да те информирам, че имам грип – изсумтява Брит-Мари.

Някоя накланя глава по начин, не твърде различен от този, по който обича да го прави кучето. Банк почуква инвалидната количка на Някоя с бастуна си.

– Стига си дрънкала и ѝ дай едно Блъди Мери.

– Какво е това? – иска да знае Брит-Мари.

– Помага при... грип – измърморва Банк.

Някоя изчезва в кухнята и се връща с чаша, пълна с нещо, което прилича на доматен сок. Брит-Мари отпива скептично, при което капките, които успяват да влязат в устата ѝ, веднага се връщат обратно и биват изплюти право върху кучето. То никак не изглежда развеселено от всичко това.

– Това има вкус на а-л-к-к-к-о-х-о-л? – изплюва Брит-Мари.

Кучето отива да седне на чакъла, като внимава да застане така, че вятърът да не духа от Брит-Мари към него. Банк протяга бастуна напред с изпъната ръка, за да се увери, че се намира извън обсега на плюене. Някоя бърчи чело и взима парцал, за да избърше масата, като си мърмори:

– Не знам какъв е тоя грип, който си хванала, Брит, но ми направи една услуга, а, как се казва? Не пали клечки кибрит наоколо, преди да си си измила зъбите. Пицарията не е застрахована срещу пожар, знаеш.

Брит-Мари определено не разбира какво трябва да означава това. Но се извинява учтиво и обяснява, че има работа в развлекателния център и всъщност няма време да седи тук и да бъбри цяла сутрин. После тръгва рязко през паркинга, продължава овладяно към тоалетната на развлекателния център и заключва вратата след себе си. Все пак определено не смята, че е подобаващо да повръща пред други хора, докато те си пият кафето.

Когато излиза, вижда плъха да седи на пода като малък космат гостенин, на който като че му се иска да имаше скъп ръчен часовник, по който да почуква недоволно. Брит-Мари взима „Сникърс“ и чиния, сервира му и се извинява любезно, като казва, че трябва да почисти. После взима прахосмукачката, включва я, отнася я в банята, затваря вратата над кабела и заключва здраво, за да не си помисли плъхът, че Брит-Мари повръща вътре, а че просто прахосмучи умивалника например.

Когато излиза, плъха го няма. „Сникърс“-а също. Брит-Мари тъкмо мие чинията, когато леко почукване с върха на бастун по рамката на вратата я прекъсва. Банк и кучето стоят отвън. Банк ѝ подава четка и паста за зъби. Брит-Мари хваща, треперейки, едната си ръка с другата.

– Мисля, че съм получила хранително отравяне – пояснява тя.

Банк измърморва нещо, което със сигурност звучи като „хранително отравяне, да, бе“, обръща се и тръгва обратно към пицарията.

Брит-Мари измива зъбите си няколко пъти и оправя прическата си. Изчиства банята с бикарбонат така, сякаш опитва да прикрие уликите след убийство. После изпива три големи чаши вода една след друга, като преди това е дръпнала пердетата. Определено не иска да рискува някой да я види, защото само животните и хората с татуировки лочат по този начин.

Свен е клекнал до вратата на пицарията и завинтва пантите. Щом вижда Брит-Мари, той се изправя несигурно на крака и сваля полицейската си шапка. В краката му има кутия с инструменти. Свен опитва да се усмихне.

– Просто си мислех, да, ами, мислех си да поправя вратата. Така мислех.

– Ха – казва Брит-Мари и поглежда треските около краката му.

– Да, имам предвид... ще ги помета. Стана така... аз, такова, искам да кажа, съжалявам!

Казва последното сякаш има предвид нещо по-важно от треските. Отмества се от пътя на Брит-Мари. Тя минава покрай него. Затаява дъх, въпреки че си е измила зъбите.

– Аз, такова, искам да кажа, че много съжалявам за вчера – казва той жално след нея.

Брит-Мари спира, без да се обърне. Свен се прокашля.

– Имам предвид, че аз, такова, не исках да те карам да се чувстваш... така, както се почувства. Никога не бих искал да бъда някой, който те кара да се чувстваш... така.

Тя затваря очи и кима. Изчаква разумът ѝ да изпъди чувствата, които я карат да желае Свен да я докосне.

– Ще взема прахосмукачката – прошепва тя.

Знае, че той гледа след нея. Крачките ѝ са неловки. Все едно е забравила как да върви, без да се настъпва. Думите ѝ, насочени към него, са като живота в хотел – нови и странни, а разговорите им са като предпазливото опипване на стената на непозната стая в търсене на ключ, който всеки път включва различна лампа от тази, която си очаквал.

Някоя се появява в кухнята тъкмо когато Брит-Мари отваря килера, за да извади прахосмукачката.

– Ето. Доставиха ги за теб.

Брит-Мари поглежда букета в ръцете ѝ. Лалета. Лилави. Брит-Мари обича лилави лалета, дотолкова, доколкото изобщо може да обича нещо, без да осъзнае, че това е неподобаващ изблик на чувства. Хваща нежно букета и прави всичко възможно да не се разтрепери. На картичката пише „Обичам те“. От Кент.

За да опознаеш някого, са нужни години. Цял живот. Това превръща дома в дом. В хотела човек е просто посетител. Хотелите дори не знаят кои са любимите ти цветя.

Брит-Мари изпълва дробовете си с лалета и в продължение на една дълга глътка въздух отново е там, до собствената си мивка и собствените си шкафове, в апартамента, в който знае къде се намира всеки един килим, защото сама го е сложила там. На пода на спалнята има бели ризи, черни обувки и влажна кърпа. Всички тези неща са на Кент. Неговите неща. Те не могат просто да бъдат заменени. Един ден човек се събужда и осъзнава, че е твърде стар, за да живее на хотел.

Брит-Мари не поглежда Свен в очите, когато излиза от кухнята. Благодарна е, че прахосмукачката заглушава всичко, което не бива да бъде казано. После идват Вега, Омар, Бен, Падан и Дино, точно навреме, а Брит-Мари се прави на заета, като им раздава изпраните екипи. Вега гледа изпитателно Брит-Мари и я пита дали има махмурлук, защото според нея изглеждало като да е така. Брит-Мари дава ясно да се разбере, че в никакъв случай няма махмурлук, и моли да ги информира, че всъщност е болна от грип.

– Аа. От този грип. И Сами беше болен от същото тази сутрин – смее се Омар.

Брит-Мари веднага се обръща към Банк и Някоя.

– Нали това казах! Върлува някакъв вирус!

Банк поклаща глава. Някоя изпива червената напитка, която Брит-Мари остави на масата.

Първото звънване на веселото звънче над вратата, след като Свен я е поправил, се чува, когато мъжете с брадите и шапките идват, за да пият кафето си и да четат вестниците си. Но един от тях пита Омар „кога започва първият мач“, а щом Омар му казва, мъжът поглежда ръчния си часовник. Все едно за пръв път от много време насам имат да спазят някакъв ангажимент.

Второто звънване на звънчето над вратата се чува, когато двете древни жени с ролаторите прекрачват прага. Едната вперва поглед в Брит-Мари и я посочва.

– Ти л’си таз, дет тренира м’четата?

Брит-Мари не знае дали това са думи, или просто звуци. Вега се навежда към нея и прошепва:

– Пита дали ти си треньорът ни.

Брит-Мари кима, без да откъсва поглед от показалеца на древната жена, сякаш той може да гръмне. Щом получава потвърждение, жената вади една торбичка от коша на ролатора и я тиква в ръцете на Брит-Мари.

– Плод за м’четата!

– Казва, че това са плодове за момчетата в отбора – превежда Вега услужливо.

– Ха. Моля да ви информирам, че в отбора има и момиче – информира Брит-Мари.

Древната жена я зяпва. После зяпва Вега и футболната фланелка, с която е облечена. Втората древна жена си пробива път напред и изръмжава нещо напълно нечленоразделно на първата древна жена, при което първата древна жена посочва Вега и заявява на Брит-Мари:

– З’неа още дин плод!

– Казват, че трябва да получа един плод допълнително – казва Вега доволно, взима торбичката от Брит-Мари и надниква вътре.

– Ха – казва Брит-Мари и приглажда трескаво полата си по всички възможни начини.

Щом поглежда обратно нагоре, двете древни жени стоят толкова близо до нея, че между тях не би могъл да се промуши дори лист А4. Жените сочат нея и Банк.

– Вий мла’итеземете децата, идете у проклетия грати им ка’ете, ч’не сме умрели! Борг не е мъ’тъв! Ка’ете им гу на копелетата, чу’ате ли ме?

– Казва ти и Банк да ни заведете в града и да кажете на копелетата, че Борг не е мъртъв – казва Вега с пълна с плодове уста.

Банк стои от другата на страна на Брит-Мари и се хили.

– И те нарече „млада“, Брит-Мари.

Брит-Мари, която хората не бяха наричали млада дори когато беше млада, не знае какъв отговор би могъл да се очаква от нея. Затова потупва ролатора на една от жените малко смутено и казва:

– Ха. Благодаря. Много благодаря.

Жените изръмжават и излизат навън. Някоя донася ключовете на бялата кола със синята врата, а Вега информира Брит-Мари между хапките, че трябва да минат да вземат Макс.

– Ха. Бях останала с впечатлението, че не го харесваш – казва Брит-Мари учудено.

– И ТИ ЛИ ЗАПОЧВАШ!? – изкрещява Вега моментално и наоколо изригва фонтан от парченца плодове.

Омар се смее високо и подигравателно, а Вега го подгонва през паркинга, замеряйки го с ябълки и мангота.

Брит-Мари стисва здраво клепачи, изчаквайки главоболието ѝ бавно да отстъпи. После претегля нервно ключовете в ръката си, прочиства тихо гърло и ги подава на Свен, без да срещне погледа му.

– Не е удачно да се шофира, когато човек има... грип.

Когато влизат в колата, Свен отново сваля шапката си. Не е нужно да обяснява, че го прави от загриженост. Не иска Брит-Мари да се притеснява какво ще си помислят хората, ако видят, че полицай я кара на футболно състезание. Особено в бяла кола със синя врата.

Не казва нищо и за това, че в колата има значително повече пътници и кучета, отколкото е удачно от законова и хигиенична гледна точка, още повече предвид факта, че кучето и Падан сядат в багажника, защото другаде няма място. Накрая обаче Свен все пак отбелязва, че колата трябва да се зареди с бензин. Пита дали Брит-Мари иска той да се заеме с това. Тя отговаря, че определено не е необходимо, тъй като тя спокойно може да го направи и сама. Все пак това си е нейната кола, независимо от цвета на вратата.

След като прекарва десет минути пред бензиновата колонка, хванала едната си ръка с другата, задната врата на колата се отваря и Вега се измъква от плетеницата от крака, ръце, футболни бутонки и глави на кучета. Отива до Брит-Мари, като гледа да застане така, че да закрие видимостта на Свен.

– Средният – казва тя тихо на Брит-Мари, без сама да се пресегне към маркуча.

Брит-Мари я поглежда паникьосано.

– Не се замислих за това, преди да изляза от колата, нали разбираш? Не знам как се...

Гласът ѝ секва. Вега опитва да заеме колкото се може повече място, така че Свен да не може да види какво се случва. Протяга се и докосва ръката на Брит-Мари.

– Няма нищо, коуч.

Брит-Мари се усмихва леко и маха нежно един паднал косъм от рамото на Вега.

– Винаги Кент зареждаше колата. Винаги той беше този, който... винаги беше той.

Вега посочва средния маркуч. Брит-Мари го вдига така, сякаш се страхува, че по него може да тече ток. Вега се навежда и отвинтва капачката на резервоара.

– Кой те научи на това? – пита Брит-Мари.

– Майка ми – отговаря Вега.

После се засмива по такъв начин, че роднинската ѝ връзка със Сами няма как да бъде по-очевидна.

– Не е нужно човек да е фен на „Ливърпул“ още от раждането си, коуч. Може да се научи и като възрастен.

Това е ден за състезание по футбол, и за раздяла, както и ден, в който Брит-Мари сама зарежда колата си. Щом приключва, има чувството, че може да покорява планини и да прекосява океани.

Това е ново чувство за нея. Още едно.