Брит-Мари беше тук

БЛАГОДАРНОСТИ

Неда. Най-голямата благословия в живота е да можеш да го споделиш с някого, който е много по-умен от теб самия. Съжалявам, че така и няма да го изпиташ, защото наистина е страшно хубаво. Asheghetam. Sightseeing.

Юнас Акселсон. Моят издател и агент, който никога не забравя, че все още съм новак и че най-важната му задача е да ме научи да пиша по-добре. Никлас Нат о Даг, който с всичките си текстове и цялото си уважение към занаята си ежедневно ми напомня, че това е привилегия. Селин Хамилтън и Агнес Кавалин от Партнърс ин Сторис, които са побрали голяма по обем компетентност в малко по обем помещение и ползвайки поравно мозъците и сърцата си, успяха да вкарат и задържат този проект в релси. Нямаше да се получи без вас. Карин Валéн от Култ ПиАр, която схвана всичко още от самото начало. Ваня Винтер, елитен граматически войник и безкомпромисно безценен коректор, редактор и критик, въпреки че кутията ѝ за прибори е едно голямо разочарование. Нилс Олсон, който търпеливо, деликатно и с голяма любов оформи три абсолютно фантастични корици. Андреа Фелауер, която с опит и старание се включи като редактор за ключовите части от книгата и без съмнение, я направи по-добра.

Читателите на блога ми. Които са с мен още от началото. Вината за тази книга всъщност е най-вече ваша.

Торщен Валунд, Ана Мария Шел и Мартин Валстрьом, които прочетоха историите ми като аудиокниги и дадоха гласове на героите по начин, който не смятах за възможен. Сега те са повече ваши, отколкото мои. Юли Лерке Льовгрен, която се грижи за книгите ми в чужбина. Джудит Тот, която ме заведе там. Сири Линдгрен от Партнърс ин Сторис, която се грижи лодката да не се обърне, когато Юнас отказва да седи мирно. Юхан Зилéн, който първи идва и последен си тръгва.

Всички, които са били и още са ангажирани с книгите ми във Форум, Монпокет, Бониер Аудио и Бониер Райтс. И по-специално: Йон Хегблум, без чиято помощ изобщо нямаше да съм тук. Лиселот Венборг Рамберг, която беше редактор на „Неща, които синът ми трябва да знае за света“. Адам Далин, който видя потенциала. Сара Линдегрен и Стефани Тернквист, които винаги са проявявали към мен повече търпение, отколкото заслужавам.

Натюр о Култюр, които ни държаха под ръка, особено Хана Нилсон и Йон Аугустсон.

Покетфьорлагет и Найс Нойз, които вярваха в книгата.

Всички, които рецензираха, писаха, блогваха, туитваха, фейсбукваха, инстаграмваха и говориха за предишните ми книги. Особено вие, които наистина не ги харесахте и отделихте време обективно и педагогично да обясните защо. Не мога да се закълна, че това ме е направило по-добър писател, но ме накарахте да се замисля. Не мисля, че в това може да има нещо лошо.

Ленарт Нилсон от Гантофта. Най-добрият футболен треньор, който съм имал.

НО НАЙ-ВЕЧЕ БЛАГОДАРЯ НА

Теб, който прочете книгата. Благодаря за времето.