Цифрова крепост

99.

Фонтейн удари дланта си с юмрук и за пореден път се взря във „фойерверките“ под купола на „Крипто“.

— По дяволите! Спри го!

Мидж се появи на прага, развяваше някаква разпечатка.

— Господин директор!… Стратмор не може да прекъсне нищо!

— Какво? — възкликнаха едновременно Бринкерхоф и Фонтейн.

— Опитал е, сър! — Мидж му подаде листа. — Вече четири пъти. Само че TRANSLTR е изпаднал в някакъв безкраен цикъл.

Фонтейн се извърна и отново впери поглед през прозореца.

— Боже Господи!

В този момент телефонът в заседателната зала остро иззвъня. Директорът безпомощно вдигна ръце.

— Това трябва да е Стратмор! Крайно време беше…

Бринкерхоф вдигна и каза:

— Кабинетът на директор Фонтейн…

Фонтейн посегна за слушалката.

Видимо притеснен, Бринкерхоф се обърна към Мидж.

— Джаба е… Търси теб.

Директорът изгледа гневно Мидж. Тя бързо взе слушалката и активира говорителя така, че да чуват всички.

— Кажи, Джаба.

Металният глас на Джаба изпълни цялото помещение:

— Мидж, аз съм в главната база данни. И виждам, че тук стават едни доста странни неща. Та… питах се дали не би…

— По дяволите, Джаба! — студено му отговори Мидж. — Та нали точно това се опитвах да ти кажа!

— Е, може да не е нищо сериозно — опита да се защити Джаба, — но от друга страна…

— Спри с тия глупости! Там долу става нещо и те моля да се отнесеш възможно най-сериозно към него. Данните ми не са били грешни, впрочем както винаги, и така ще бъде, докато съм тук. — Тя посегна да затвори, после допълни: — И… Джаба! Просто, за да не се изненадаш пак… Стратмор е заобиколил „Гонтлит“.