Цифрова крепост

79.

Стратмор прибра пейджъра в джоба си и погледна към „Възел 3“. После посегна за ръката на Сюзан.

— Хайде!

Но пръстите им така и не се докоснаха.

От тъмнината се разнесе ниско ръмжене. След това се оформи силуетът на грамадна фигура, все едно камион без фарове, носещ се към тях. Последва сблъскване и Стратмор падна, увлечен от грамадата.

Беше Хейл. Несъмнено пейджърът ги бе издал.

Сюзан чу беретата да изтропва на пода. За миг застина, неспособна да помръдне, не знаеше накъде да бяга, какво да прави. Инстинктът й казваше да побегне, но тя не знаеше паролата за асансьора. Сърцето й диктуваше да се опита да помогне на Стратмор, но как? Тя отчаяно се обърна, очаквайки да види борба на живот и смърт, но нямаше нищо подобно. Отново се бе възцарила тишина… сякаш Хейл бе поразил началника й и отново бе потънал в мрака.

Сюзан почака, напрегнала взор в тъмнината. Надяваше се Стратмор да не е пострадал сериозно. Измина, както й се стори, цяла вечност, преди да събере кураж да прошепне:

— Шефе?

Осъзна грешката си в мига, в който думите излязоха от устата й. Защото веднага след това усети тръпчивата миризма на Хейл зад себе си. Обърна се, но вече беше много късно. Без никакво предупреждение някаква непреодолима сила я стисна за врата и я притисна в познатата й хватка. Лицето й се заби в гърдите на Хейл.

— Топките ми ще ме скъсат — задъхано прошепна той в ухото й.

Коленете на Сюзан се подгънаха. Звездите в купола се завъртяха над нея.