Цифрова крепост

57.

Тоалетните на „Крипто“ нямаха прозорци, така че тъмнината, заобикаляща Сюзан, бе абсолютна. Тя замръзна за миг. Усещаше с неприятна острота обземащата я паника. Ужасяващият вой откъм вентилационната решетка сякаш бе увиснал край нея. Въпреки съзнателното й усилие да се пребори със засилващото се чувство на първичен ужас, страхът малко по малко надделяваше.

Започна да опипва около себе си. Попадаше на врати на тоалетни кабини и умивалници. Напълно объркана, тя тръгна в тъмнината с протегнати напред ръце и се опита да си представи как изглежда помещението. Ритна и събори кошче за отпадъци и след малко се озова с лице срещу покрита с керамични плочки стена. Опипа я и тръгна встрани към изхода. Намери вратата, после напипа и дръжката. Дръпна я и излезе в залата на „Крипто“. И замръзна за втори път.

Залата нямаше нищо общо с това как бе изглеждала само преди минута. TRANSLTR бе сив силует на фона на сумрака, процеждащ се през купола. Осветлението тотално бе изгаснало. Дори електронните пултове до вратите не светеха. Зрението й постепенно се приспособяваше към тъмнината и едва сега тя забеляза, че единствената светлина в „Крипто“ идва от отворена в пода шахта — слабо червено сияние от аварийното осветление долу. Тръгна нататък. Във въздуха се усещаше лека миризма на озон.

Стигна до шахтата и погледна надолу. Фреоновите отдушници продължаваха да бълват въртящи се облаци червена мъгла, а от по-високия тон на генераторите Сюзан разбра, че „Крипто“ е на аварийно захранване. През мъглата видя силуета на Стратмор — шефът стоеше на платформата долу. Беше се надвесил през перилата и гледаше в дълбините на търбуха на TRANSLTR.

— Шефе!

Никакъв отговор.

Сюзан слезе по стълбата. Горещият въздух нахлу под полата й. Стъпалата бяха плъзгави от кондензирана влага.

— Шефе?

Но Стратмор дори не се обърна. Продължаваше да се взира надолу, като изпаднал в необясним транс. Сюзан проследи погледа му. Отначало не видя нищо освен въртящи се облаци мъгла. После изведнъж… Тяло! Шест етажа по-долу. Появяваше се и изчезваше сред кълбетата пара. Пак го видя. Извити под невъзможен ъгъл крайници. На двайсет и седем метра под тях Фил Чартрукян лежеше проснат върху металните ребра на главния генератор. Тялото му бе тъмно и обгоряло. Изглежда, бе дало на късо основното захранване на „Крипто“.

Но най-вледеняващият образ бе не този на Чартрукян, а на друг човек, друго тяло, по средата на високата стълба, свит, сгушен в тъмнината. Но мускулестото му телосложение не можеше да се сбърка — беше Грег Хейл.