Цифрова крепост

94.

Мидж Милкен стоеше бясна пред охладителя за вода до входа на заседателната зала.

„Какво прави Фонтейн, по дяволите?“ Тя смачка картонената си чаша и я запокити в кошчето за боклук. „В «Крипто» става нещо! Чувствам го!“ Мидж знаеше, че има само един начин да докаже, че е права. Щеше да провери сама и дори щеше да открие Джаба, ако се наложи. Тръгна към вратата.

Бринкерхоф се материализира сякаш от нищото и блокира пътя й.

— Къде отиваш?

— Прибирам се вкъщи! — излъга Мидж.

Но Бринкерхоф отказа да я пусне да мине. Мидж го изгледа яростно.

— Фонтейн ти е наредил да не ме пускаш, така ли?

Бринкерхоф отклони погледа си.

— Чад, казвам ти, че в „Крипто“ става нещо… нещо голямо! Не знам защо Фонтейн се прави на глупак, но TRANSLTR е загазил здравата. Нещо не е наред!

— Мидж — опита се да я успокои той, докато минаваше покрай нея към прозорците със спуснати пердета, — остави директора да оправи нещата.

Но Мидж го изгледа остро.

— Имаш ли представа какво може да се случи на TRANSLTR, ако откаже охлаждащата му система?

Бринкерхоф сви рамене и спря пред прозореца.

— Захранването сигурно вече е възстановено. — Той дръпна пердетата и погледна навън.

— Тъмно ли е още? — попита Мидж.

Но Бринкерхоф не й отговори. Гледаше като омагьосан, в „Крипто“ ставаше нещо невъобразимо. Целият стъклен купол беше осветен отвътре с въртящи се светлини, мигащи лампи и издигащи се кълбета пара. Бринкерхоф стоеше захласнат и подпрян на стъклото на прозореца. После в пристъп на внезапна паника изтича навън и викна:

— Господин директор!…