Цифрова крепост

119.

— Ускорява се! — извика Соши от дъното на залата. — Това не е кодът!

Всички се вкамениха. На екрана пред тях имаше съобщение за грешка:

— Мамка му! — изкрещя Джаба. — Само цифри! Трябвало е да въведем някакво число! Сега вече се преебахме! Този пръстен е боклук!

На централния екран, точно под съобщението за грешка, ви-ар програмата рисуваше ужасяваща картина. В мига, в който се предаде и третият файъруол, няколко черни линии, представляващи хакери-мародери, се хвърлиха неумолимо към ядрото на системата. С всеки момент към тях се присъединяваше нова линия. И следваща…

— Гъмжи от хакери! — извика Соши.

— Потвърждавам опити за презокеанска връзка! — предупреди друг техник. — Явно се разчува.

Сюзан отмести поглед от картината на рухващите файъруоли и насочи вниманието си към страничния екран. Филмът с убийството на Танкадо бе започнал отначало. Познатата й вече последователност от образи бе зациклена до безкрай: Танкадо се хваща за гърдите, пада и с изражение на безкрайна паника насила навира пръстена си на групичка случайни и нищо неподозиращи туристи. „Няма логика помисли си тя. — Ако не е знаел, че ние сме поръчали убийството му“. Но нищо логично не й идваше наум. Вече бе прекалено късно. „Нещо изпускаме“.

Не екрана броят на „блъскащите по вратата“ хакери се удвояваше на всеки няколко минути. Отсега нататък числото щеше да нараства експоненциално. Хакерите са едно голямо семейство и мечтаят да споделят новината за поредната паднала жертва.

Лиланд Фонтейн, изглежда, бе видял достатъчно.

— Изключете — нареди той. — Изключете това проклето нещо.

Джаба гледаше право напред, като капитан на потъващ кораб.

— Твърде е късно, сър. Нищо не може да ни спаси.

Сюзан надникна над рамото на Джаба.

— Атакувани сме от ранна версия на червея на Танкадо?

— Изгладена или не — с горчивина отбеляза Джаба, — тя ни насини гъза!

— Не… това не се връзва! — възрази Сюзан. — Танкадо беше известен перфекционист. Абсурд е да остави бъгове в програмата си.

— И то колко! — извика Соши, грабна разпечатката от ръцете на Джаба и я тикна под носа на Сюзан. — Ето!

Сюзан кимна. Наистина на всеки двайсетина реда програмен код имаше по четири „нахвърляни“ безразборно символа. Сюзан внимателно ги разгледа.