Цифрова крепост

56.

Мидж Милкен влезе гневна в заседателната зала, която се намираше срещу нейния офис.

В допълнение към десетметровата махагонова маса, в плота, на която бе инкрустиран печатът на АНС, изработен от парченца черна череша и орех, тук имаше три акварела на Марион Пайк, грамадна саксия с бостънска папрат, мраморен бар за напитки и разбира се, задължителния охладител за вода, модел „Спарклет“. Мидж си наля чаша — надяваше се поне това да й помогне да се успокои.

Докато отпиваше, се загледа през прозореца. Лунната светлина проникваше през отворените венециански щори и проблясваше по дървената маса. Винаги бе смятала, че тази зала е много по-подходяща за директорски кабинет от онази откъм фасадата, където се помещаваше той сега. Защото вместо към паркинга на АНС заседателната зала гледаше към внушителната панорама от сгради в комплекса на АНС, в това число купола на „Крипто“ — един остров на високите технологии, плуващ отделно от главната сграда. Целенасочено разположен зад кедрова горичка, „Крипто“ не се виждаше от повечето останали сгради, но изгледът от директорския апартамент беше прекрасен. За Мидж заседателната зала бе идеалното място за трона на крал, който иска да оглежда владенията си. Дори веднъж бе предложила на Фонтейн да смени кабинета си, но директорът простичко бе обяснил „Не отзад“. Фонтейн не беше мъж, когото търсеха откъм задния край на каквото и да е.

Мидж разтвори щорите. Загледа се към хълмовете. Въздъхна със съжаление и пак погледна към „Крипто“. По някаква необяснима причина гледката на купола винаги я бе успокоявала… фар в нощта, независимо от часа. Но тази нощ нямаше какво да я успокои. Там, където трябваше да се намира „Крипто“… нямаше нищо. Тя притисна лице до стъклото на прозореца, изведнъж я заля дива, момичешка паника. Долу беше тъмно като в рог. „Крипто“ бе изчезнал.