121.

— Седем минути! — обади се техникът.

— Осем реда на осем колони! — възбудено извика Сюзан.

Соши побърза да разпредели текста по този начин. Фонтейн наблюдаваше мълчешком. Предпоследният щит изтъняваше застрашително.

— Шейсет и четири букви! — Сюзан пое нещата в ръцете си. — Това е точен квадрат!

— Точен квадрат? — повтори Джаба. — И какво от това?

След десет секунди Соши вече беше пренаредила привидно случайната последователност от букви във формата на квадрат. Сега на екрана имаше осем реда в осем колони. Джаба хвърли един поглед на крайния резултат и безпомощно вдигна ръце. Защото и новото подреждане бе все така неинформативно:

PFEESESN

RETMPFHA

IRWEOOIG

MEENNRMA

ENETSHAS

DCNSIIAA

IEERBRNK

FBLEL0DI

— Шибана работа — измърмори Джаба.

— Госпожице Флечър — каза Фонтейн. — Ще ни обясните ли?

Всички се обърнаха към Сюзан.

Сюзан гледаше блока текст. После бавно закима и на лицето й се разля усмивка.

— Дейвид, проклета да съм.

Всички се споглеждаха недоумяващо.

Дейвид кимна на малкия образ на Сюзан на екрана пред себе си.

— Шейсет и четири букви. Юлий Цезар се завръща.

— За какво говорите? — осмели се да попита Мидж, която, също като останалите, не разбираше нищо.

— Това е Цезаров квадрат — усмихнато отговори Сюзан. — Чете се по колони. Танкадо ни изпраща послание.

Загрузка...