— Седем минути! — обади се техникът.
— Осем реда на осем колони! — възбудено извика Сюзан.
Соши побърза да разпредели текста по този начин. Фонтейн наблюдаваше мълчешком. Предпоследният щит изтъняваше застрашително.
— Шейсет и четири букви! — Сюзан пое нещата в ръцете си. — Това е точен квадрат!
— Точен квадрат? — повтори Джаба. — И какво от това?
След десет секунди Соши вече беше пренаредила привидно случайната последователност от букви във формата на квадрат. Сега на екрана имаше осем реда в осем колони. Джаба хвърли един поглед на крайния резултат и безпомощно вдигна ръце. Защото и новото подреждане бе все така неинформативно:
PFEESESN
RETMPFHA
IRWEOOIG
MEENNRMA
ENETSHAS
DCNSIIAA
IEERBRNK
FBLEL0DI
— Шибана работа — измърмори Джаба.
— Госпожице Флечър — каза Фонтейн. — Ще ни обясните ли?
Всички се обърнаха към Сюзан.
Сюзан гледаше блока текст. После бавно закима и на лицето й се разля усмивка.
— Дейвид, проклета да съм.
Всички се споглеждаха недоумяващо.
Дейвид кимна на малкия образ на Сюзан на екрана пред себе си.
— Шейсет и четири букви. Юлий Цезар се завръща.
— За какво говорите? — осмели се да попита Мидж, която, също като останалите, не разбираше нищо.
— Това е Цезаров квадрат — усмихнато отговори Сюзан. — Чете се по колони. Танкадо ни изпраща послание.