Токуген Нуматака запали четвъртата си пура и продължи да крачи неспокойно. Грабна слушалката и се свърза с централата.
— Някакви новини за телефонния номер? — попита той още преди телефонистката да има възможност да каже нещо.
— Не още, сър. Ще отнеме малко по-дълго от очакваното, защото става дума за обаждане от мобилен телефон.
„Мобилен — замисли се Нуматака. — Ами да“. За щастие на японската икономика, американският апетит за електронни джунджурии се бе оказал ненаситен.
— Приемната станция — допълни телефонистката — се оказа в района на код 202. Но все още не разполагаме с номера.
— 202? Къде е това? — Къде из необятната американска земя се криеше „Северна Дакота“?
— Някъде около Вашингтон, сър. Столицата.
Нуматака вдигна вежди.
— Обади ми се веднага щом научиш нещо.